На 22 Януари, когато Православната църква чества паметта на св. ап. Тимотей, св. прпмчк Анастасий Перски, св. свщмчк Петър, еп. Български, св. мчк Сионий, в манастирския храм „Св. Четиридесет Мъченици“ с. Кътина, бе отслужена архиерейска света Литургия.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Даниил тя бе възглавена от Негово Преосвещенство Тивериополски епископ Тихон, викарий на Българския патриарх. Около светата трапеза заедно с него съслужиха ставрофорен иконом Василий Сарян, протойерей Радко Иванов, йерей Цветан Чиков, йерей Николай Пенев – енорийски свещеник на с. Кътина и игумен на манастира, и дякон Димитър Стефанов.
В края на литургията епископ Тихон се обърна към присъстващите, които въпреки мразовития ден се събраха в светата обител и каза:
„Молитвата е средство да укрепим себе си, нас. Тази молитва трябва да е: Господи Ти знаеш кой съм, знаеш моите деяния, срамувам се от мои постъпки, помогни ми да не се гордея за онова, което Ти си ми дарувал, пък изглежда че аз съм го постигнал.“, започна словото си владиката и поясни, че „молитва е преди всичко затова, да обедини нас християните в една мисъл“.
Той направи кратка ретроспекция на съвременното състояния на човечеството и за желанията на силните на деня да придобиват онова, което не им се полага, като същевременно се крият под маската на мнима справедливост и добротвоство.
Той подчерта, че „добро се прави тогава, когото се прави с любов. Да си напомним че любовта е тази, която ще спаси света и това е най- голямата победа на нашия Господ Иисус Христос. Затова тя е наша грижа и наш дълг“, заключи той.
Владиката честити третата годишнина на отец Николай от неговото ръкоположение като подчерта пред църковното събрание, че той е много деятелен и упорит и му благопожела:
„Аз вече не пожелавам дълъг живот, защото това не е моя работа. Но Господ колкото и време да ти дарува, да бъдеш в здраве, с бодър дух и със здрав разум.“
Отец Николай благодари на епископ Тихон, че се отзовал на поканата, и му даде благодарствена грамота, заради помощта която е оказал на светата обител.
Текст: Весела Игнатова
