Ваши Преосвещенства,
Всечестнѝ и боголюбиви отци,
Обични в Господа братя и сестри,
„Седеше Адам срещу рая и за своята голота, ридаейки, плачеше: Горко ми, защото чрез лукава измама бях увещан и ограбен, и от славата лишен! Горко ми, някога прост и невинен – сега объркан и смутен! О, раю, вече няма да се наслаждавам на твоята сладост; вече няма да видя Господа и моя Бог и Създател, защото в земята ще отида, от която бях взет. Милостиви и Щедри, към Тебе викам: помилуй мене падналия!“
В това извънредно дълбоко и в същото време поразително по своята образност песнопение е представена цялата трагичност на човешката греховност, резултат от гордост и съзнателно отхвърляне на безпределната любов на нашия Творец Бога към нас, човеците. Адамовото ридание, за което чуваме в това песнопение, е всъщност нашето ридание заради греха, който ражда смърт. Адамовият плач е нашият плач заради загубената невинност. Адамовият смут и объркване, за които се говори в песнопението, са нашите тревожност, постоянен стрес и многогрижие. Но в крайна сметка, коя е най-важната част от песнопението? Това са последните думи от него, които представляват наша първостепенна задача – молбата за прошка. Милостиви и Щедри, към Тебе викам: помилуй мене падналия! – казва Адам, а заедно с Адам и всички ние, неговите потомци. Молба за прошка първо от Бога, а сетне и от нашите братя и сетри.
Следователно в началото на предстоящата света Велика Четиридесетница е тъкмо съзнанието за нашия грях, но и молбата за прошка. Началото на поста е в молбата за прошка. А който моли за прошка, той го прави с твърдата надежда, че ще бъде простен. Затова прошката крие в себе си надежда. Който е стигнал до там да иска прошка, той вече е извършил един малък подвиг вътре в себе си.
Всяка богослужебна година в навечерието на светата Четиридесетница Църквата ни приканва към взаимно опрощение. Ясна е Божията воля спрямо нас в това отношение – Господ Иисус Христос недвусмислено повелява на Своите ученици: „… прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви“ (Марк 11:25); „… прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лука 6:37); „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“ (Мат. 6:14). Когато прощаваме, ние се уподобяваме на Бога и самите ние биваме опростени от Него. Така е разбрал Господнята повеля за взаимно опрощение на християните и свети апостол Павел, който съветва: „Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба; но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа“ (Еф. 4:31-32). Също така и свети Йоан Златоуст, ни уверява, че нищо не ни уподобява на Бога така, както прошката, която даваме на онези, които са ни обидили.
Ето защо ако ние наистина искаме да подражаваме на Христа, ако наистина имаме Бога като наш образец, по Чийто образ сме сътворени – за да се и уподобим на Него, то от нас се очаква да бъдем Божии подражатели и в този пръв акт на прошката. Без да сме поискали прошка от нашия ближен, от човека до нас, няма защо да молим за прошка и Бога, а без да сме простили и да сме поискали прошка от Бога и ближния, не бихме могли и да постим истински, нито да сторим каквото и да било друго за нашето вечно спасение, както ни учи свети Ефрем Сириец, според когото не простим ли на всички, които са съгрешили пред нас, тогава няма да имаме полза от поста и молитвата. Затова в този ден Църквата майчински ни призовава „… като напълно забравим злобата, да се помолим: Съгрешихме пред Тебе, Царю Христе, спаси ни и ни направи, Добросърдечни, съобщници в Небесното царство!“ (Стихира, глас 2).
Когато прощаваме, и когато правим това искрено и без остатък, ние отхвърляме от себе си всяка угнетяваща ни тежест, „… всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава“ (Евр. 12:1). А когато чуем и знаем, че сме простени, усещаме такава лекота, мир и радост, които не могат да бъдат сравнени с нищо друго. Към всичко това ни призовава Църквата днес, когато заедно встъпваме в благословеното време на Великия пост. Нека прошката, която днес ще дадем и ще поискаме от всички, бъде дълбоко осъзната, честна и истинска, разтърсваща съвестта ни и издигаща ни към висините на духовното съвършенство. Само когато сме дали и сме получили такава прошка, само тогава ще изпълним и повелята на Църквата, която днес ни призовава: „Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден“ (Стиховна стихира).
Нека помним, че постейки с покаяние ние помагаме на себе си, но и на ближните си. Освобождавайки се от тегобата на греха в Тайнството Покаяние – Изповед, ние привличаме Божията благодат и мир, които без дори да разбираме точно как, се разпростират и сред нашите ближни. „Придобий мирен дух, и хиляди около теб ще се спасят“ – свидетелства свети Серафим Саровски. Постейки с молитва и милостиня ние се освобождаваме от влиянието на демоничните сили, но ставаме и пример за ближните, които по една или друга причина още не познават достатъчно християнския начин на живот. Постейки смирено, не показно, но със съкрушено сърце и молтвен дух, ние по-лесно измолваме Божията благодат за нас и за всички около нас.
Да, истина е, братя и сестри, че по време на пост и изкушенията, и изпитанията са повече. Да се пости тялом и духом не е лесно. Но всеки, който вече е постил – според силите си – е вкусвал на определен етап сладостта от тази малка жертва. Радостта от това, че живеем заедно в Църквата, изпълнявайки нейните повели. Всеки, който е постил знае, че по време на пост чувстваме Христовото присъствие по-зримо, по-близко до нас и по-осезаемо. Чувствали сме една лекота. Това е така, защото Христос не иска от нас непосилни неща, а единственото, което иска от нас – това са нашите сърца. „Синко, дай си мен сърцето“ (Притч. 23: 26). Тоест да поискаме да вършим Божията воля с нашата най-съкровена същност, с цялото си същество, с всичките си сили. В това е същността на поста – да се опитаме да живеем заедно с Христос, така че Той да присъства всеки миг в живота ни, да бъде с нас, но и между нас.
Пръв от всички молейки за прошка всекиго от вас, пръв от всички прощавам и сам аз на всички, с архипастирска молитва към Бога да бъде милостив към нас и да ни прости и Той нашите прегрешения, като благ и Човеколюбец, и да ни дарува Своя мир и Своята благодат през настъпващия покаен период на Поста, та с чисти сърца и изобилна радост да посрещнем в неговия край и славното Христово Възкресение.
Божията любов и Неговата велика милост и всеопрощение да бъдат с всички нас!
Спасителни, изпълнени с благодат и радост пости!
† ДАНИИЛ,
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ И ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
