На 20 март Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил посети Кюстендилска духовна околия. В сутрешните часове той отслужи Преждеосвещена литургия в храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ в гр. Кюстендил.
Заедно с него съслужиха: Техни Преосвещенства: Браницки епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, Велбъждски епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и свещеници от Кюстендилска духовна околия и дякон Димитър Стефанов.
Великопостните песнопения бяха изпълнени от Марио Стоименов, подпомогнат от кюстендилски свещеници. На богослужението присъстваха кметът на Община Кюстендил – инж. Огнян Атанасов и неговите заместници, областният управител Кристиян Иванчов, народният представител Христо Терзийски, Петър Паунов – член на Върховния църковен съвет и миряни.
В края на богослужбата негово Светейшество се обърна към събралия се богомолен народ и говори за смисъла на покаянието и за това към какво човек трябва да насочи ума и сърцето си.
„В дните на Светата Четиридесетница, дни на покаяние, виждаме колко е важно за нас да придобиваме покайно настроение, да придобиваме добрите плодове на покаянието. Предвид събитията, които се случват в световен мащаб – войни, разрушения, гибел на множество човеци, осъзнаваме колко е важно времето, което Господ ни е дарувал на земята, да посвещаваме за покаяние, за придобиване на духовни блага, които ще ползват душата не само тук, във временния живот, но във вечността.
Каква е ползата за онези, които мислят, че ще заграбят определена територия и изведнъж онова, което са градили много години, в един миг да се разруши и се отнемат човешки животи? Каква е ползата на човека, който се е надявал на богатство, като онзи богаташ от Евангелието, че ще събере много блага и ще каже на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се (Лука 12:19)? Изведнъж, когато всичко, което е събирал, се разруши и душата напусне временния свят, онова, което е дарявало със земна радост душата, в гроба вече няма да е от полза.
Но какво какво означава думата „покаяние“ и какво можем да придобием с него? „Покаяние“ идва от гръцката дума μετάνοια, която означава обръщане на ума – това, което светският човек счита за много ценно, престижно и важно в живота, без да отчита, че има и друг, духовен живот. Човек, който живее без вярата, се стреми да придобива онова, което мисли, че ще му даде благоденствие, добруване на тази земя. Когато той се поддава на такива стремежа – а те са свързани със земното – стремеж към материално обогатяване, към обществено положение и власт, към придобиване на имущество, към добро име в обществото, те никога не могат да бъдат удовлетворени. Господ е изразил това с думите:каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си (Мат. 16:26).“
В словото си Светейшият владика предупреди, че животът без вяра често води до стремеж към богатство, положение и власт, но тези желания никога не носят удовлетворение.
„Ако човек се поддава на страстта за придобиване, сребролюбието, което свети апостол Павел е нарекъл второ идолослужение (Кол. 3:5), тя взема пълен контрол над него. Движен от страстта на сребролюбието, той живее с едно безпокойство и страдание. Ако нещо се намали от неговото имущество, ако нещо му откраднат или загуби, той няма мир в душата си и страстта непрекъснато го кара да се стреми към все по-голямо забогатяване и придобиване на имущество. Също така всяка страст – било властолюбие, стремеж към земни удоволствия, стремеж към почести и похвали – има свойството непрекъснато да увеличава своето влияние върху човека, който ѝ се подава, с цел, ако е възможност, да придобие пълен контрол над него. По този начин страстта управлява, манипулира, въздейства върху нашето мислене, върху нашите желания и така, чрез страстите, дяволът посява своите козни и зли намерения между човеците, непрекъснато ги разделя, причинява вражда, омраза, братоубийства, кръвопролития, свади, завист.“, обясни той и посочи какво е покаянието.
„Към какво се стреми покаянието? Покаянието означава да видим това, което Господ зачита за важно за нас. Спасителят, Когато се въплъти и живя между човеците, апостолите видяха, че Той не се стреми към придобиване на имущество, ниви, къщи, богатства – напротив, Той Сам обедня и показа на човеците, че да се придобива вярност към Бога, да се придобива вяра, приятелство с Бога, да се придобива милосърдие е съществено за човека – това го ползва и му дава истинска радост, истински мир в този свят. Как се придобива покаянието? Когато свети Йоан Кръстител започнал своята проповед с думите: покайте се, защото се приближи царството небесно (Мат. 3:2), човеците, които отивали при него, изповядвали греховете си и се кръщавали в река Йордан.
Не може да се устрои царството Божие в нас, ако ние държим в сърцата си това, което е противно на Бога – омраза, изменчивост, недоверие към Бога, завист и всички страсти. Ето, израилтяните отивали и изповядвали греховете си пред свети Йоан Кръстител. Откривали пред Бога това, с което съгрешавали спрямо Неговите заповеди. Не че Господ не знае греховете ни, не че Той се нуждае да ги чуе, понеже ги знае. Но ние се нуждаем да открием сърцето си пред Бога. Ние се нуждаем да проявим това доверие, защото Той е, Който прощава грехове и защото се нуждаем от тази прошка. Нуждаем се от Неговата прошка и подкрепа, за да може да се облекчи душата от греховния товар, да започне да се лекува и оздравява, и вместо в сърцето непрекъснато да се раждат зли помисли, малко по малко да се въдворява там Христовият мир, вярата и доверието в Бога, молитвата и желанието да живеем по Бога.
В това се и заключава нашето покаяние – във виждането на своите грехове, изповедта пред свещеника и нравственото усилие да се поправим, да живеем така, както Господ желае от нас. Какво придобиваме по този начин? Светите отци ни казват, че по този начин придобиваме Божията благодат.“
„Когато Господ изпращал апостолите на проповед след Своето Възкресение, им казал: тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим (Лука 24:46-47). За това е дошъл Господ – да ни даде прошка на греховете, не материални богатства, не земно благоденствие, не да устроим тук земно царство, което вовеки няма да престане. Христос не ни е обещал това и не ни е донесъл това, но дойде, за да ни даде прошка на греховете.
Дори когато човеците Го приковаха на Кръста и Го осъждаха, и Му се подиграваха, Той ходатайстваше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лука 23:34).Ето за това е дошъл Господ Иисус Христос. От начало до край виждаме Неговото дело за спасението на човека. Понесе болестите, излекува раните, пострада, победи греха и смъртта и проправи за нас начин да живеем така, че да придобием небесни блага.“, каза вдъхновено патриарх Даниил и пастирски настави:
„Нека използваме времето на Великия пост, време на покаяние, за да видим и изправим себе си според Христовите заповеди. Там, където нещо не ни достига, където грешим, да имаме силите да се покаем, да признаем греховете си пред Бога. Нека Бог ни помага да прекараме тези благословени дни в покаяние и изповед на своите грехове, в приемане на пречистите Тайни Христови чрез надлежна подготовка и така да се трудим за своето спасение, така че, дай Бог, един ден, Господ да ни благослови да наследим Неговото царство.“
След богослужението, в сградата на Архиерейското наместничество се проведе конференция за свещенослужителите от Кюстендилска духовна околия на които бяха обсъдени актуални за околията въпроси. В следобедните часове патриарх Даниил, заедно с епископите и придружаващите го духовници разгледаха античната местност „Хисарлъка“ и храма „Св. Мина“ в града.
Непосредствено преди началото на вечерното богослужение, в залата на Килийното училище в двора на църквата „Успение Богородично“ Българският патриарх се срещна с младежи-доброволци към дирекция „Култура“ към община Кюстендил.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – 1
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – 2
