На Велики петък православната Църква възпоменава светите Христови страдания – несправедливия съд, поругаването и бичуването, разпването на Кръста, смъртта и погребението на Христос. В митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Царски часове и Вечерня с изнасяне на светата Плащаница.
В съслужение бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, иконом Петър Славов – председател на църковното настоятелство, храмовото духовенство, както и дяконите Юлиан Периклиев и Христо Христов.
Песнопенията бяха изпълнени от църковни певци под ръководството на д-р Калин Кирилов.
На вечернята, под песнопението „Егда от древа“, Плащаницата бе снета от светия Престол, изнесена от олтара и с лития около светото Разпятие бе положена в центъра на храма, във възпоменание обвиването на Спасителя в донесена от Йосиф плащаница и полагането Му в гроба.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово：
„На Разпети петък човеците произнесоха съд над Самия Бог и отсъдиха за праведния Съдия –Този, Който ни е създал и ни е дарил с толкова благодеяния, разпятие на кръстното дърво. В онзи страшен момент взема връх човешкият навик да се противим на Бога, да мислим, че можем да произнасяме съд, като роптаем и негодуваме срещу Божия промисъл, като обиждаме и осъждаме.
Съдът човешки в лицето на Синедриона – управителното тяло, което изрече съд против Божието Слово, осъждайки Господ Иисус Христос за богохулство, за това, че нарекъл Себе Си Син Божий, равен на Бога (срв. Йоан 10:36). Това е свидетелството на светите пророци, на Свещеното Писание на Стария Завет. Свети пророк Исаия, когато говори за Месия, Го нарича Бог крепък, Отец на вечността (Ис. 9:6), говори и за Неговото раждане от Дева.
Свети пророк Исаия картинно представя последните мигове на Христос: няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. (Ис. 53:2-5)
За Неговия произход свети пророк Михей казва, че е от край време (Мих. 5:2). Свети цар Давид в псалмите пряко го нарича Господ: рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти (Пс. 109:1), и на друго място: Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници (Пс. 44:8). И на много още места в Стария Завет е засвидетелствано, че личността на Месия Христос ще бъде, от една страна, човек, но в същото време и Самият Бог в човешки образ.
Над Бога беше произнесен съд, защото не се вмести в човешките разбирания това, което Бог бе промислил за нашето спасение – Сам да дойде, Сам да възстанови мира между човека и Бога, нарушен от Грехопадението на нашите прародители. Осъдиха въплътения Бог, защото Господ им беше казал: ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми (Йоан 15:22-24).
Мнозина свети Отци казват, че ако Христос би дошъл в наши дни, съвременните хора също бихме Го разпнали. Ако Христос и днес дойде, въпреки цялата история на Църквата Си, въпреки всички чудеса, които имаме като богато наследство, човеците не биха се поколебали да Го премахнат, защото животът на Христа изобличава греха в човека.
В края на словото си патриарх Даниил призова:
„Нека на днешния ден оставим всички светски житейски грижи и обърнем внимание на онова, което служи за нашето спасение. Да видим коя е нашата насъщна храна – Жертвата за спасението на всички човеци. В утрешния ден, Велика събота, по време на светата Литургия, вместо Херувимска песен, ще чуем песнопението: Да мълчи всяка човешка плът и нищо земно в себе си да не помисля, защото Царят на царете и Господарят на господарите иде да се заколи и да се даде за храна на верните. Тази жертва е нашата насъщна храна, затова нека я приемем с благодарност.
На вчерашния ден Господ установи тайнството Евхаристия – благодарение. Как благодарим на Бога – като приемаме в себе си с изповед, с желание да се поправим, с пост, с молитва Неговата жертва, пречистите Тяло и Кръв Христови, и с благоговение пристъпваме към нея, като я пазим в сърцата си.“
От 18:00 ч. в катедралния храм „Св. вмчца Неделя“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил ще отслужи Опело Христово.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Телевизия на Софийската света митрополия
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
