На 19 юни Българската православна църква отбелязва паметта на българския светец преподобни Паисий Хилендарски.
По този повод, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил в едноименния храм „Св. Паисий Хилендарски“, намиращ се в двора на 67-о ОУ „Васил Друмев“ на ул. „Гюешево“ № 63 в столицата, беше отслужена архиерейска света Литургия.
Празничната литургия бе възглавена от Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит.
Заедно с него съслужиха протойерей Арсений Каньов – председател на храма, свещеник Кирил Попов, свещеник Андрей Сулаков, дякон Антоний Ковачев и дякон Иоан-Стоян Иванов.
Песнопенията на утренята и на светата Литургия бяха изпълнени от църковни певци, ръководени от свещеник Любомир Янъков.
По време на литургията за четци и свещоносци бяха постригани братята Стефан и Михаил, които занапред ще подпомагат енорийските свещеници в тяхното служение.
След края на светата Литургия епископ Йоан отправи архипастирско слово към събралите се вярващи, в което припомни живота, духовния подвиг и значението на преподобни Паисий Хилендарски за българския народ.
„Преподобният Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. в семейство на благочестиви християни. Още в ранна възраст той решил да посвети живота си на монашеския път и първоначално избрал за своя обител Рилския манастир. След известно време той и неговите близки се отправили към Хилендарската света обител, която по това време била обитавана предимно от българи. Игумен на манастира бил неговият чичо Лаврентий, а един от богатите и щедри ктитори бил неговият роднина Вълчо. Там Паисий намерил не само пристан за тих монашески живот, но и богата библиотека, благодарение на която успял да създаде произведение, което историците неслучайно наричат начало на Българското възраждане – „История славянобългарска“.
Макар историците да посочват, че в нея има немалко исторически неточности, това се дължи преди всичко на ограничения достъп, който той е имал до източниците за историята на българския народ. Въпреки това произведението оказало огромно влияние върху българския народ. Самият Софроний Врачански преписал тази история и я разпространявал сред своите духовни чеда. Чрез този малък пламък, който възпламенил нашето Възраждане, впоследствие се стигнало и до освобождението на българския народ от турско иго. Това освобождение, според Божия промисъл, имало за цел народът свободно и безпрепятствено да изповядва Христа, да Го славослови, да издига храмове и параклиси и без притеснение от чужда иноверна власт да прославя своя Творец и Спасител. С голямо съжаление трябва да кажем, че и днес има последователи на онези, срещу които свети Паисий е писал.
Той укорявал своите сънародници, защото мнозина от тях изпадали в преклонение пред чуждото – в любов към чужди езици и култури, като изоставяли своя език, своята култура и принадлежността си към вярата, предпочитайки народи, които по онова време били по-напред в своето развитие. За съжаление и днес има такива хора, на които самият Паисий Хилендарски вероятно би казал: „Поради що се срамиш да се наречеш българин?“ Защо се срамиш да обикнеш своята православна вяра, своите светци и своята култура, в която православието е дълбоко вкоренено и дава истински живот на този народ? Защото без тази православна вяра, както е казал и Търновският митрополит Климент, няма България. България не е просто политическо понятие, а част от Божия промисъл за спасението на хората, които се наричат българи, когато изберат и следват Христа в традициите и вярата, които се преподават в Църквата.
Ето защо паметта на този наш преподобен отец и неговото жизнено дело – „История славянобългарска“ – остават толкова актуални и днес. Ние не само нямаме от какво да се срамуваме, но напротив – имаме какво да кажем на света. От този народ са произлезли немалко светци, които сега стоят пред Божия престол и се молят както за нашия народ, така и за целия свят. Други народи могат да се гордеят с големите си материални постижения, но не притежават нито такова множество светци, нито тази богата православна култура“, каза в словото си епископ Йоан и преподаде първосветителския благослов на Българския патриарх Даниил.
По случай храмовия празник пред входа на църквата бе отслужен и празничен водосвет. За всички присъстващи, дошли да почетат паметта на великия български будител, църковното настоятелство бе подготвило благословено празнично ястие.
С молитвено настроение и духовна радост миряните отбелязаха деня на светеца, оставил трайна следа в историята и духовното пробуждане на българския народ.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
