На 20 юни отбелязваме паметта на българския просветител св. Наум Охридски. По този повод Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Даниил посети едноименния столичен храм в квартал „Дружба“ и отслужи празнична литургия.
В съслужение с него взеха участие Негово Преосвещенство Браницки епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, иконом Владимир Дойчев, протойерей Владимир Гълъбов и свещеник Йоан Кръстителски от храмовото духовенство, както и протодякон Иван Петков.
Молитвено участие взе председателят на празнуващия храм ставрофорен иконом Христо Пудин.
Църковните песнопения бяха изпълнени от храмовия хор „Св. Наум Охридски“, ръководен от д-р Андрей Касабов.
Преди началото на литургията патриарх Даниил пострига за четци и певци младежите Виктор и Владимир, които ще помагат на храмовите свещеници.
Църквата бе преизпълнена с богомолен народ, дошъл да почете паметта на големия първоучител и молитвен закрилник на българския народ – св. Наум Охридски Чудотворец.
Мнозина от присъстващите в края на литургията се причастиха с Тялото и Кръвта Христови. Негово Светейшество, като поздрави духовенството и всички присъстващи на богослужението, припомни живота и духовните трудове на св. Наум:
„Още преди мисията на светите братя Кирил и Методий във Великоморавия, свети Наум и свети Климент са били заедно с тях. За да бъдат взети от двамата братя на тази мисия, очевидно е, че те вече са били въведени в тяхното дело, в създадената азбука и писменост, и са полагали трудове за превеждане на Свещеното Писание, за усвояване на богослужението и създаването на новия книжовен славянски език. От втората половина на IX в. те са вече посветени на трудовете за просветата на славянските народи. Колко трудности претърпяха, тревоги и несгоди, за да обосноват и да научат славяните да се молят и служат на Бога на свой разбираем език. Пътуваха до Рим, където свети Наум, заедно със свети Климент, бяха ръкоположени. В свещен сан, свещенодействено проповядваха и просвещаваха славянските народи. След смъртта на свети Методий през 885 г., свети Наум, заедно със свети Климент и свети Ангеларий, се отправи с надежда към своето отечество, където не се излъгаха.
Свети цар Борис очакваше и дълго преди това се молеше – от времето на покръстването на нашия народ през 864–865 г., тъй щото Господ да изпрати такива мъже, които да проповядват на разбираем език Словото Божие на новопокръстения народ, за да се утвърждава в спасителната православна вяра. Не се излъгаха светите Кирило-Методиеви ученици, защото бяха приети радушно. Свети Наум остана по повеление на светия цар Борис в Преслав, а свети Климент бе изпратен в югозападните предели на царството. След 893 г., когато свети Климент бе ръкоположен за пръв епископ, служещ на български език, царят изпрати неговия поспешник и духовен брат свети Наум да продължи делото му.
Там той положи немалко трудове, трудейки се седемнадесет години. Чрез дарителството на свети цар Борис и цар Симеон свети Наум построи манастир, посветен на техните небесни покровители – светите архангели Михаил и Гавриил – ангелите пазители на свети цар Борис-Михаил, на неговия починал син Гавриил и неговия брат Гавриил, който манастир до днес пребъдва като свидетелство за равноапостолните му трудове и е голяма светиня за целокупния ни български народ“ – каза Светейшият владика и допълни:
„Дивен е Божият промисъл. В днешни дни мястото на служение и упокоение на свети Наум, което той е осветил с нетленните си мощи, се намира в друга държава. Но неговото дело свидетелства за единството на нашия народ и народа, който живее в Северна Македония, защото всички ние почитаме свети Наум като просветител на своя народ.
Нека по молитвите на свети Наум Бог да просветлява днес и нашия български народ, и народа, който е в Северна Македония, тъй щото не враждата и противопоставянето, не дяволът – който чрез омразата, посята в човешките сърца, разбива единството между людете, да бъдат между нас, а любовта Христова. Нека вярата и любовта Христова да ни съединяват в такова единство, което никой не може да раздели. Ако всички ние сме чеда на свети Наум, на свети Климент, то немислимо е за нас да има такива вражди, каквито се проявяват в днешно време“, благопожела още той.
Предстоятелят на Българската православна църква разясни посланието от богослужбата на св. Наум:
„В богослужебните песнопения още се казва, че свети Наум е обърнал славянобългарския езически народ към православната вяра, от идолопоклонство към поклонение на живия Бог. И в наше време сме свидетели на духовни опасности, тъй както беше по времето на свети Наум и по времето на свети Йоан Рилски, който в своя завет наставлява учениците си да просвещават новопокръстения народ, който, макар да се е обърнал във вярата, все още пазел някои езически обичаи – не поради лош нрав, а поради незнание. Народът ни е просветен в православието и през превратностите на времето пламъкът на вярата у него никога не е угасвал, но виждаме, че и днес мнозина пренебрегват вярата в Бога. Разединението, животът, отдалечен от Бога, внася помрачение, тревоги, внася смут, страхове, отчаяние – всички негативни явления, които виждаме днес, склонността на младите хора, вместо да възприемат и живеят с вярата, да се прилепват и да се пристрастяват към неполезни и разрушителни неща. Осъзнаваме колко много работа има на полето на църковната нива и за нас е оставен примерът на живота и делото, ревността във вярата на нашите първоучители.“
Патриарх Даниил благослови народа, като каза: „Нека по молитвите на свети Наум Охридски Чудотворец Бог да дава добър резултат на вашите трудове и чрез всички вас да се слави Божието име.“
Председателят на празнуващия храм ставрофорен иконом Христо Пудин благодари за богослужбата и за архипастирската грижа на Негово Светейшество и подари на патриарх Даниил и на епископ Йоан икони на Божията Майка в сребърен обков.
За благословение патриарх Даниил раздаде на вярващите икони с образа на св. Наум.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
