В навечерието на празника на свети великомъченик Пантелеймон и на светите Седмочисленици, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, отслужи вечерня с петохлебие в храма „Св. вмчк Пантелеймон“, бул. „Цар Борис III“.
В съслужение бяха иконом Димитър Тухчиев – председател на църковното настоятелство при храма, свещеник Серафим Желев, дякон Александър Морозов и дякон Христо Христов.
Песнопенията бяха изпълнени от храмовия хор.
Молитвено участие взе Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил и множество вярващи.
В края на богослужението епископ Йоан произнесе слово, в което отбеляза:
„Нека насочим вниманието си към подвига на този велик Божий угодник – свети великомъченик Пантелеймон, който е живял през III век и е поучавал с живота и делата си. Както четем в неговото житие, той бил възпитан в смесено семейство: майка му била християнка, а баща му – езичник. Въпреки това баща му се погрижил той да получи добро образование и го изпратил да изучава медицина при най-добрите лекари на своето време.
Пантелеймон усвоил тази наука, но тя не била единственото занимание на душата му, защото той търсел да намери истината в този живот. Божественият промисъл го срещнал със свещеника Ермолай, от когото Пантелеймон приел свето Кръщение. А това, което го подтикнало да намери Бога именно в Църквата, било едно чудо, случило се в родния му град Никомидия: дете, ухапано от змия, починало, но било възкресено по неговите молитви. Това укрепило желанието на Пантелеймон да приеме свето Кръщение.
След това Пантелеймон започнал да лекува своите болни не само с медицинските си умения, но и с молитва, като призовавал името на Иисуса Христа. Чудотворните изцеления, които Пантелеймон извършвал с Христовото име, възбудило завистта на неговите колеги лекари, и те доложили на императора, че той призовава не имената на езическите богове, както било прието, а името на Христа.
С името Христово той не само лекувал, но и не вземал никакво възнаграждение за това. Бил арестуван и призован да даде свидетелство за своето верноподаничество към империята. Пантелеймон смело изповядал, че вярва в Христа, както и това, което е видял с очите си, а именно – чудесата, които Божията благодат извършвала чрез неговите ръце. Свидетелствал за Христа, без да търси компромис или начин да запази живота си, съхранявайки привидно своята вяра. Напротив, изповядал смело Христа и че чрез Неговата сила се извършват великите чудеса, за които могли да свидетелстват всички жители на Никомидия.
Това било причината за неговата екзекуция, защото езическата религиозност не можела да понесе такива смели изповедници на Христовата вяра. Около 305 година той бил убит. Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи. До днес свети Пантелеймон продължава да върши чудеса чрез своите молитви и чрез благодатта, която е придобил от Бога. Както и другите светии, свети Пантелеймон свидетелства, че не чрез собствена сила върши това и че не той сам е лекарят на душите и телата, но Самият Христос. В молитвите, които четем, подготвяйки се за свето Причастие, ясно се казва, че Христос е Лекарят на душите и телата.
И доколкото искрено, с вяра и смирение пристъпваме към това велико тайнство, подготвяйки се за велика среща с Господа, дотолкова Божията благодат ще прониква в душите и телата ни и ще изцелява онова, което се нуждае от изцеление и спасение за вечността. Защото такава е целта на всяко чудо, свързано с телесното оздравяване – да приведе душата в пътя на спасението. Само по себе си здравето не води човека към Бога. То му е дадено, за да може да посвети изцяло живота си на Него и всички свои сили да отдава в трудове за Бога, прославяйки Го с думи и дела.“
Председателят на църковното настоятелство при храма благодари на епископ Йоан за отслужването на вечерното богослужение и му поднесе скромен подарък. Отец Димитър поднесе на Негово Светейшество икона с образа на свети Николай и свети Пантелеймон.
От името на църковното настоятелство отец Димитър получи подарък епитрахил.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Калоян Петров
