На 9 август, 10-а Неделя след Петдесетница, в храм „Успение Богородично“ на с. Железница, район Панчарево, бе отслужена патриаршеска св. Литургия, предшествана от обновление на старинната църква.
Богослужението във възрожденския храм, изграден през 1870 г., бе възглавено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, а заедно с него съслужиха Негово Високопреподобие архимандрит Назарий – игумен на Шияковския манастир „Св. Архангел Михаил“, ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, свещеник Кирил Попов – председател на храма, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Божидар Маринов, иконом Петър Славов – председател на катедралния храм „Св. вмчца Неделя“, протойерей Арсений Каньов – председател на храм „Св. апли Петър и Павел“, свещеник Димитър Стефанов и протодякон Иван Петков.
За песнопенията се погрижи Детско-юношески църковен хор „Свети Серафим Софийски“, а множество християни от селото и околностите съучастваха молитвено.
В края на литургията патриарх Даниил отправи проповед към всички присъстващи, като припомни библейското събитие на Преображението Господне, чествано преди дни, и днешното Евангелско четиво за изцелението на бесноватия син, като каза:
„Освещението на нашите души и тела става именно чрез действието на Божията благодат. И нашето преобразяване след това, изцелението от греха, то не е формално или механично, то е процес. Процес на духовна борба. Ние се борим със своите страсти, със своя егоизъм. Страстите винаги ни скланят към зло, към себеугаждане, към завист, злопаметство, омраза, раздори, убийства, клевети. Но Христовата заповед, която ни е дал, е да се стремим да Го обичаме и да обичаме своите ближни. Когато се стараем да правим това, то неминуемо настъпва една борба. Ние искаме да направим така, както Господ казва, а отвътре страстите ни скланят към друго. Но когато ние настояваме, когато се борим със самите себе си, тогава Божията благодат ни съдейства в тази борба.
И когато ние изповядаме искрено прегрешенията си – Господи, пак се поддадохме на омраза, пак се поддадохме на гняв, клевета, пожелахме чуждо, откраднахме, помислихме и поискахме зло за някой човек… Всичко това са тежки грехове, но когато имаме доблестта да ги изповядаме пред свещеник, Божията благодат разкъсва връзките ни с греха и отслабва действието на тези страсти.
Когато постепенно ние се научим истински да обичаме Бога и човеците, Божията благодат съвсем очиства сърцата ни от тези страсти. И светиите, просияли в наше време – като св. Паисий, св. Порфирий, св. Яков Цаликис, редица духовни отци – виждаме как в една зряла възраст те са достигнали една детска простота, детска чистота, несклоняемост към никакъв грях, дори с помисъл. И в тях се проявяват свръхестествените дарби на Светия Дух, като прозорливост, т. е. пророчески дух, дух на чудотворство, дух на говорене на езици и други дарове, които са свидетелство, че е очистено сърцето и този човек е станал вместилище на Светия Дух.
За нас, които ежедневно грешим и сме обхванати от грехове, идва покаянието, братя и сестри. Телесният пост, въздържането от блажни храни, смирява нашия ум – защото ние приемаме това, което Църквата ни учи, а не постъпваме по своите угоди – постът смирява нашия дух, смирява нашето тяло. Но към него трябва да прибавим и молитва, трябва да прибавим искрено наблюдение на своите мисли и постъпки, доблестта да се изповядаме пред свещеника, да открием пред Бога греховете си, за да получим прошка и след това да пристъпим към светата Чаша, да се причастим с пречистите Тяло и Кръв Христови за прошка на греховете и за вечен живот.
Живеейки по този начин, малко по малко действието на Божията благодат ще става ясно за нас. И ние макар с телесните очи да не я виждаме, но ще си даваме сметка за мира, който носи, за духовната радост, която тази благодат произвежда в нас. Любовта към човеците, търпението, уважението, желанието да правим добро на хората – всичко това го произвежда Божията благодат и по този начин тя ни се засвидетелства в нас.“
Патриарх Даниил допълни, че през близките дни в столицата 53 хил. души са се поклонили на мироточивата Хавайска икона на Пресвета Богородица, станала известна с множество чудеса.
Светейшият владика поздрави о. Кирил, църковното настоятелството, кмета на селото и всички спомоществуватели за поддръжката, ремонта и благоукрасяването на възрожденския храм, като каза: „Дарителството, безкористната служба към светинята, това е силно средство за очистване на душите и телата ни, и за придобиване на Божията благодат“.
Текст: Пламен Михайлов
Снимки: Калоян Петров
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
