В неделния ден на 23 август Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, посети Самоковска духовна околия. Повод за посещението бе отбелязване паметта на св. Симеон Самоковски (Самоковски митрополит от есента на 1734 г., просиял с мъченически подвиг), чийто празник – 21 август, жителите на гр. Самоков отбелязват с особена тържественост.
В храм „Рождество Богородично“, известен като „Бельовата църква“, която е най-старата в града и в нея са открити мощите на св. Симеон Самоковски, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил бе отслужена архиерейска света Литургия.
Богослужението възглави Браницкият епископ Йоан, а с него съслужиха ставрофорен иконом Михаил Колев – архиерейски наместник на Самоковска духовна околия, протойерей Любомир Мишков – председател на храма, свещеници от Самоков, протодякон Деян Коруноски и дякон Иоан-Стоян Иванов. Църковните песнопения изпълниха певци от хор „Св. Наум Охридски“ и местни псалти, ръководени от д-р Андрей Касабов.
Множество поклонници се бяха събрали в храма, за да съучастват молитвено в празничната служба, както и да се поклонят на намиращите се в храма гроб, частица от мощите и от одеждите на самоковския светец. Сред тях бяха кметът на Община Самоков – инж. Ангел Джоргов, представители на местната власт и гости на града. Молитвено участие взеха и монахините от Самоковския манастир „Покров Богородичен“.
В края на литургията епископ Йоан поздрави духовенството, благодари на архиерейския наместник за отправената покана, на кмета на Самоков и на цялото общинско ръководство за отзивчивостта, която проявяват към нуждите на св. Църква, и разясни духовния смисъл на днешното евангелско четиво. То разказва за заможен и добродетелен юноша, който, срещайки Господа, Го попитал: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ (Лк. 18:18). В отговор Спасителят му казал да спазва Божествените заповеди от Моисеевия закон – да не лъже, да не краде, да не убива, да не прелюбодейства.
„И когато чул утвърдителния отговор от младежа, че всичко това той до този момент е опазил, Христос, Който е сърцеведец на човешките души, знаел и онова, което се намирало в неговото сърце – а именно привързаността му към тленното, към плътското богатство. И затова му казал: ако искаш да наследиш царството небесно и съвършенството, раздай всичко това, което имаш и към което е привързано сърцето ти, и върви подире Ми“ (срв. Лк.18:22). Но най-ясно се видяло, че младежът не възприел тези думи на Спасителя, понеже сърцето му, макар външно да спазвало Моисеевия закон, изпълнявайки заповедите, които Бог дал чрез този пророк на еврейския народ и на цялото човечество, имало привързаност към тленното богатство. „И тази привързаност го отделила от Христа. И именно тук идва въпросът, който стои и пред нас самите“, поясни епископ Йоан.
„Ние, макар и външно да изпълняваме Господните заповеди, имаме ли в себе си такава чистота и готовност да отдадем живота си на Бога, така както Света Богородица, чийто празник днес честваме, казала на Архангел Гавриил: „Ето рабинята Господня“ (Лк.1:38)? Имаме ли в себе си това чистосърдечие да нямаме в сърцата си привързаност към материалните богатства? Или имаме в сърцето си привързаност към завистта или към обидата? Имаме ли в сърцето си привързаност към славата? Защото всички тези привързаности, които връзват нашите сърца, ги заземяват тук, в земното, и ги отделят от вечността, от живота в Бога и от царството небесно.
Но виждаме тези две крайни противоположности: едната, която въвежда в царството небесно – в образа на Света Богородица, която покорно приела Божията воля върху себе си, и другата – на този богат, заможен и добродетелен младеж, който обаче в себе си таял любов към себе си, самолюбие и желание да остане с онова, което е временно. Той избрал временното, макар Христос да му предложил вечността. Този въпрос стои и пред нас самите. Ще потърсим ли в сърцата някаква привързаност, която ни отделя от Бога, и ще пожелаем ли да ги очистим от тези зловредни страсти, които като стена стоят между нас и Христос, между нас и вечността?“, запита владиката и благопожела:
„Нека отдадем живота и волята си на Бога, да се освободим от своите страстни привички, така че да очистим сърцата си и в свое време Бог да ни прибере в Своето царство небесно“, завърши словото си викарният епископ и преподаде патриаршеския благослов на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.
По традиция в двора на църквата бе отслужен празничен водосвет и осветено благословено ястие за всички присъстващи и техните семейства. То бе финансирано от Община Самоков и приготвено като дарение от готвачи от военното поделение в града.
След духовното празненство, в двора на Бельовата църква се проведе и фолклорен концерт, в който се включиха самодейните състави от читалищата в общината.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Община Самоков
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
