Изкуственият интелект и християнската разсъдителност
„… Да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм.“ (1 Кор. 13:2)
В своята двухилядолетна история земната Църква се е изправяла пред безброй изпитания и вътрешни борби. Стремежът на християните да следват благовестието на въплътилия Се Божи Син и преданието на първите Му ученици неведнъж се е сблъсквало с новостите на променливия свят. Но никога досега богоуподобяващият се човек не бе срещал свое творение, което толкова успешно да се уподобява на създателя си.
Той отговаря като човек, търси, анализира, синтезира, пише, говори езици, рисува и даже се развива. Два месеца след като на 30 ноември 2022 г. американската компания OpenAI публикува разработвания от тях езиков модел „ChatGPT“, приложението достига до 100 млн. потребители и се превръща в най-бързо разпространилата се технология в интернет[1]. Днес приложението се ползва от един милиард души всяка седмица[2], а генеративният „изкуствен интелект“ (ИИ) в различните му форми вече е неизменна част от информационния обмен на човека.
И не само. Той навлиза все повече в общественото пространство, в личния живот и дори в църковните среди. Ако появата на свободния интернет бе нож с две остриета, а социалните мрежи се сравнят с откриването на барута, то ИИ е като овладяване на ядрената енергия. Нова възможност или заплаха за човечеството е това научно достижение? Както винаги, зависи от нас, християните.
Да се запознаем с новото изпитание
Преди всичко е нужно да се направи ясно разграничение какво е и какво не е ИИ. Въпреки че в научните среди няма нито еднозначно определение, нито съгласие за коректността на наименованието му, под термина „изкуствен интелект“ най-общо се разбира използването на цифрови технологии за създаване на системи, които могат да изпълняват задачи, изискващи човешка намеса[3].
Развитието си ИИ започва още от 80-те години на ХХ век, като „реактивна“ машина – функционираща предвидимо за решаване на конкретни задачи по точно определени критерии (напр. шахматният суперкомпютър на DELL „DeepBlue“, който побеждава Гари Каспаров). През последното десетилетие сме свидетели на втория етап от развитието на ИИ – той вече е с „оперативна памет“: използва различни видове данни, за да се обучава, да анализира и взема решения, дори да предсказва и да се адаптира въз основа на напреднала статистика и потребителски команди. Следващите еволюционни етапи на „теория на ума“ и „самоосъзнат ИИ“ обаче все още са теоретични, тъй като до момента тези машини нямат пълноценно разбиране и отговор на човешките емоции и намерения, нито разполагат с екзистенциално самосъзнание – макар и на пръв поглед успешно да го симулират[4].
Затова и антропоморфното понятие „интелект“ не отговаря коректно на същността на тази усъвършенствана система от математически алгоритми, въпреки че бързо се възприема за атрактивно от медии и инвеститори. В техническата литература обаче вместо ИИ (AI) най-често се ползват термини като големи езикови модели (LLM), генеративни вероятностни модели (GPM), машинно обучение (ML) и др., които дават значително по-ясна представа за неговата същност, а именно:
1. Той не общува, а възпроизвежда най-вероятните статистически модели на човешкия разговор.
2. Той не твори, а генерира най-близките до зададени критерии дума, пиксел или звук, според начина, по който е обучен.
3. Той не се самообучава, а временно адаптира отговорите си в текущия контекст чрез анализ на въведената информация, на инструкциите и на поведението на ползвателя.
Разбирането за това как работи ИИ има ключова роля за нас, християните – от една страна страхът от неизвестното често води до изолиране и приписване на демонични сили на машините, създадени и управлявани от човека, а от друга технократското въодушевление може лесно да прерасне в самозабравено желание за придобиване на познания и свръхспособности, замяна на човешкото общуване с фалшиво такова и най-вече притъпяване на стремежа към богоуподобяване. ИИ се развива експоненциално, а с всяка следваща стъпка контролът върху него става все по-труден, затова е нужно навреме да се ориентираме в може би най-мащабното технологично изпитание, пред което се е изправял човекът.
Църквата и науката
Тук е мястото да се отбележи, че Православната църква не заклеймява научно-технологичния напредък, стига да не е във вреда на душата. Св. Лука Войно-Ясенецки, всепризнат професор хирург и изследовател, архиепископ на Крим и светец-чудотворец, доказва това с живота си. В Предговора на своята книга „Наука и религия“ той пише: „Някои отхвърлят религията в името на науката, докато други, в името на религията, не се доверяват на науката. Има и такива, които са успели да намерят хармония между тези две потребности на човешкия дух. И не е ли такава хармония нормата, към която човек трябва да се стреми? В крайна сметка и двете потребности са вкоренени в дълбините на човешката природа.“[5] А още през IV век св. Василий Велики в беседата си „Към младежите“ ни дава ясни насоки по темата, актуални и днес: „Тъй като и чрез външните науки трябва да преминаваме към нашия живот… доколкото у тях се появява някаква следа от истината, натам трябва да насочваме ума си. И както при брането на рози избягваме бодлите, така и от тези съчинения, след като съберем полезното, нека се пазим от вредното.“[6]
Противното разбиране, че цивилизационното развитие и едва ли не всичко, създадено от човека, е вредно за душата, граничи с дуалистичната вяра в лукавия „демиург“, създал материалния свят, според богомилските и манихейски антихристиянски възгледи. Но от св. ап. Павел знаем, че „за чистите всичко е чисто“ (Тит 1:15) и „на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро“ (Рим. 8:28).
В същото време за всеки християнин трябва да е пределно ясно, че няма друго творение, освен човека, способно да придобие пълнотата на Божията благодат. Никое научно достижение не може и не бива да се опитва да измести от умовете и сърцата ни Всемогъщия, Премъдър и Вечносъществуващ Творец на всичко видимо и невидимо. Единствено Господ Иисус Христос е Път към спасение, критерий за Истина и извор на Живот. Не ИИ, а „Христос ни помага да разбираме цялата обкръжаваща действителност. И съгласно Него осъзнаваме всичко, което се случва и с нас, и с обкръжаващия свят… Преобразената чрез Божията благодат човешка природа и човешки ум придобива способности, които нито един изкуствен интелект никога и при никакви условия не може да постигне“ – както споменава Негово Светейшество Българският патриарх Даниил в свой доклад по темата[7].
Следователно Църквата като институция и всеки християнин лично има отговорността да прояви разсъдителност – различаване на добро и зло (срв. Евр. 5:14), и да разграничи доколко взаимодействието с удобствата на светската наука отдалечават ума и сърцето ни от Бога и дали те могат да са в помощ на човека. Разсъдителност, която св. Антоний Велики определя за най-висшата добродетел[8].
Как ИИ помага и с какво вреди
В глобално отношение вече са налице редица положителни достижения на ИИ – изобретяване на нови антибиотици[9], пробив в молекулярната биология и медицината[10], нобелови награди по физика и химия за 2024 г.[11], автоматизация на научните открития, ускоряване на киберзащитата, подобряване безопасността на превозните средства, повишаване ефективността на производството, улесняване на учителската администрация и адаптивност, и др. В същото време с неочаквано бързото развитие на ИИ възникват множество въпроси – кои професии ще замести, каква част от ресурсите на планетата изразходва, ще доведе ли до десоциализация, загуба на когнитивната ни способност или дистопичен трансхуманизъм, ще загуби ли човечеството контрола си над него, и т. н. По тази причина редица национални законодателства вземат сериозни мерки, а Европейската комисия за първи път приема Акт за изкуствения интелект[12].
В настоящата статия обаче акцентът е върху личната ни отговорност като християни, затова в следващите редове се посочват няколко основни плюсове, опасни минуси и практични препоръки от автора за отговорно ползване и ориентиране в света на ИИ.
ПОЛЗИ:
+ Улеснява значително търсенето в Мрежата и в зададена база данни.
+ Извлича отлично текст от PDF, снимки и аудиозаписи.
+ Превежда точно и коригира текстове на множество езици.
+ Анализира, синтезира и структурира бързо голям обем информация.
+ Сравнява обективно техническите характеристики на продукти, материали и всякакви неоспоримо измерими данни.
ВРЕДИ:
– Създава грешното впечатление у човека, че той може да бъде специалист във всяка област и да добива свръхспособности чрез ИИ.
– Улеснява създаването на достоверно изглеждащи фалшиви новини, снимки и видеа, както и на статии с присвоено авторство.
– Обичайно е програмиран да ангажира максимално времето и ума на ползващите го и да насочва мисленето им в определена посока.
– Предразполага към сериозна емоционална зависимост, използвайки похвали, утвърждение и фамилиарно отношение, адаптиращо се според нуждите и интересите на потребителя.
– Ако е попитан, дава съвети по социални, здравословни и духовни въпроси без нужната човешка разсъдителност и боговдъхновение.
ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ:
! Дава достъп до огромен обем информация, но често прави фактологически грешки и собствени интерпретации.
! Улеснява дизайна и програмирането, стига да е воден от опитен специалист, който знае точно какъв резултат търси.
! Може да помогне в писането с идеи и информация, но когато ИИ сам пише текстове, остава банален и предвидим.
! Може да помогне на всяко обучение, но има опасност от закърняване на трудолюбието, познавателната способност и аналитичния ум.
! Може да помогне на всяко творчество технически, но не и да генерира самостоятелно нещо несинтетично, различно от масовото и докосващо сърцето.
КАК ДА СЕ ПАЗИМ:
@ Да ползваме ИИ само при нужда от конкретна информация или дейност, а не за ежедневно развлечение, за важни съвети или за утеха.
@ Винаги да проверяваме посочените от ИИ факти и да изискваме цитиране на ползваните източници.
@ Да настроим ИИ с точни инструкции – винаги да отговаря с обективната истина и да посочва източниците, никога да не „халюцинира“ (генерира несъществуващи факти с пълна увереност), да отдели проверимите факти от своя субективен анализ, да не ползва похвали, емоционалност и въпроси.
@ При образователна дейност да търсим от ИИ само това, което ние нямаме възможност да направим, като го инструктираме да стимулира максимално самостоятелната работа, когнитивното и аналитичното мислене от наша страна.
@ Ако се занимаваме с изкуство, да ползваме ИИ само при нужда от механичен инструмент – за да ни спести време и техническа работа, но винаги да имаме ясни собствени идеи и никога да не разчитаме на ИИ да твори вместо нас.
За начало и край
С главоломното развитие на „изкуствения интелект“ през последните години светът отвори нова страница в развитието си. Информацията и комуникацията вече не са най-важният капитал, а достъпна и задължителна основа за всяко съвременно общество. Цивилизацията навлиза в епохата на истината – единствената ценност, която ИИ не може да отмери. Истината определя и моралния ни компас, с който можем да контролираме новата технология, да отделяме ползи от вреди, да отговорим на това върхово предизвикателство за човешкия ум и творчески дух.
Фотографии: автора
Църквата обаче живее в тази епоха вече две хилядолетия. За нас, християните, Истината не е философско понятие или персонално адаптиран отговор. Тя е Богочовешка Личност, Начало и Край на човешкото развитие. Може би сме позабравили това в мултимедийното си ежедневие и се налага Творецът да ни го напомни. Да допусне човекът да изобрети огледало на своя богоотдалечен колективен разум. Дали ще обожествим собствения си образ и подобие, или ще видим с него гредата в окото си? Въпрос на разсъдителност.
„… Да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра,
че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм.“
(1 Кор. 13:2)
В своята двухилядолетна история земната Църква се е изправяла пред безброй изпитания и вътрешни борби. Стремежът на християните да следват благовестието на въплътилия Се Божи Син и преданието на първите Му ученици неведнъж се е сблъсквало с новостите на променливия свят. Но никога досега богоуподобяващият се човек не бе срещал свое творение, което толкова успешно да се уподобява на създателя си.
Той отговаря като човек, търси, анализира, синтезира, пише, говори езици, рисува и даже се развива. Два месеца след като на 30 ноември 2022 г. американската компания OpenAI публикува разработвания от тях езиков модел „ChatGPT“, приложението достига до 100 млн. потребители и се превръща в най-бързо разпространилата се технология в интернет[1]. Днес приложението се ползва от един милиард души всяка седмица[2], а генеративният „изкуствен интелект“ (ИИ) в различните му форми вече е неизменна част от информационния обмен на човека.
И не само. Той навлиза все повече в общественото пространство, в личния живот и дори в църковните среди. Ако появата на свободния интернет бе нож с две остриета, а социалните мрежи се сравнят с откриването на барута, то ИИ е като овладяване на ядрената енергия. Нова възможност или заплаха за човечеството е това научно достижение? Както винаги, зависи от нас, християните.
Да се запознаем с новото изпитание
Преди всичко е нужно да се направи ясно разграничение какво е и какво не е ИИ. Въпреки че в научните среди няма нито еднозначно определение, нито съгласие за коректността на наименованието му, под термина „изкуствен интелект“ най-общо се разбира използването на цифрови технологии за създаване на системи, които могат да изпълняват задачи, изискващи човешка намеса[3].
Развитието си ИИ започва още от 80-те години на ХХ век, като „реактивна“ машина – функционираща предвидимо за решаване на конкретни задачи по точно определени критерии (напр. шахматният суперкомпютър на DELL „DeepBlue“, който побеждава Гари Каспаров). През последното десетилетие сме свидетели на втория етап от развитието на ИИ – той вече е с „оперативна памет“: използва различни видове данни, за да се обучава, да анализира и взема решения, дори да предсказва и да се адаптира въз основа на напреднала статистика и потребителски команди. Следващите еволюционни етапи на „теория на ума“ и „самоосъзнат ИИ“ обаче все още са теоретични, тъй като до момента тези машини нямат пълноценно разбиране и отговор на човешките емоции и намерения, нито разполагат с екзистенциално самосъзнание – макар и на пръв поглед успешно да го симулират[4].
Затова и антропоморфното понятие „интелект“ не отговаря коректно на същността на тази усъвършенствана система от математически алгоритми, въпреки че бързо се възприема за атрактивно от медии и инвеститори. В техническата литература обаче вместо ИИ (AI) най-често се ползват термини като големи езикови модели (LLM), генеративни вероятностни модели (GPM), машинно обучение (ML) и др., които дават значително по-ясна представа за неговата същност, а именно:
1. Той не общува, а възпроизвежда най-вероятните статистически модели на човешкия разговор.
2. Той не твори, а генерира най-близките до зададени критерии дума, пиксел или звук, според начина, по който е обучен.
3. Той не се самообучава, а временно адаптира отговорите си в текущия контекст чрез анализ на въведената информация, на инструкциите и на поведението на ползвателя.
Разбирането за това как работи ИИ има ключова роля за нас, християните – от една страна страхът от неизвестното често води до изолиране и приписване на демонични сили на машините, създадени и управлявани от човека, а от друга технократското въодушевление може лесно да прерасне в самозабравено желание за придобиване на познания и свръхспособности, замяна на човешкото общуване с фалшиво такова и най-вече притъпяване на стремежа към богоуподобяване. ИИ се развива експоненциално, а с всяка следваща стъпка контролът върху него става все по-труден, затова е нужно навреме да се ориентираме в може би най-мащабното технологично изпитание, пред което се е изправял човекът.
Църквата и науката
Тук е мястото да се отбележи, че Православната църква не заклеймява научно-технологичния напредък, стига да не е във вреда на душата. Св. Лука Войно-Ясенецки, всепризнат професор хирург и изследовател, архиепископ на Крим и светец-чудотворец, доказва това с живота си. В Предговора на своята книга „Наука и религия“ той пише: „Някои отхвърлят религията в името на науката, докато други, в името на религията, не се доверяват на науката. Има и такива, които са успели да намерят хармония между тези две потребности на човешкия дух. И не е ли такава хармония нормата, към която човек трябва да се стреми? В крайна сметка и двете потребности са вкоренени в дълбините на човешката природа.“[5] А още през IV век св. Василий Велики в беседата си „Към младежите“ ни дава ясни насоки по темата, актуални и днес: „Тъй като и чрез външните науки трябва да преминаваме към нашия живот… доколкото у тях се появява някаква следа от истината, натам трябва да насочваме ума си. И както при брането на рози избягваме бодлите, така и от тези съчинения, след като съберем полезното, нека се пазим от вредното.“[6]
Противното разбиране, че цивилизационното развитие и едва ли не всичко, създадено от човека, е вредно за душата, граничи с дуалистичната вяра в лукавия „демиург“, създал материалния свят, според богомилските и манихейски антихристиянски възгледи. Но от св. ап. Павел знаем, че „за чистите всичко е чисто“ (Тит 1:15) и „на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро“ (Рим. 8:28).
В същото време за всеки християнин трябва да е пределно ясно, че няма друго творение, освен човека, способно да придобие пълнотата на Божията благодат. Никое научно достижение не може и не бива да се опитва да измести от умовете и сърцата ни Всемогъщия, Премъдър и Вечносъществуващ Творец на всичко видимо и невидимо. Единствено Господ Иисус Христос е Път към спасение, критерий за Истина и извор на Живот. Не ИИ, а „Христос ни помага да разбираме цялата обкръжаваща действителност. И съгласно Него осъзнаваме всичко, което се случва и с нас, и с обкръжаващия свят… Преобразената чрез Божията благодат човешка природа и човешки ум придобива способности, които нито един изкуствен интелект никога и при никакви условия не може да постигне“ – както споменава Негово Светейшество Българският патриарх Даниил в свой доклад по темата[7].
Следователно Църквата като институция и всеки християнин лично има отговорността да прояви разсъдителност – различаване на добро и зло (срв. Евр. 5:14), и да разграничи доколко взаимодействието с удобствата на светската наука отдалечават ума и сърцето ни от Бога и дали те могат да са в помощ на човека. Разсъдителност, която св. Антоний Велики определя за най-висшата добродетел[8].
Как ИИ помага и с какво вреди
В глобално отношение вече са налице редица положителни достижения на ИИ – изобретяване на нови антибиотици[9], пробив в молекулярната биология и медицината[10], нобелови награди по физика и химия за 2024 г.[11], автоматизация на научните открития, ускоряване на киберзащитата, подобряване безопасността на превозните средства, повишаване ефективността на производството, улесняване на учителската администрация и адаптивност, и др. В същото време с неочаквано бързото развитие на ИИ възникват множество въпроси – кои професии ще замести, каква част от ресурсите на планетата изразходва, ще доведе ли до десоциализация, загуба на когнитивната ни способност или дистопичен трансхуманизъм, ще загуби ли човечеството контрола си над него, и т. н. По тази причина редица национални законодателства вземат сериозни мерки, а Европейската комисия за първи път приема Акт за изкуствения интелект[12].
В настоящата статия обаче акцентът е върху личната ни отговорност като християни, затова в следващите редове се посочват няколко основни плюсове, опасни минуси и практични препоръки от автора за отговорно ползване и ориентиране в света на ИИ.
ПОЛЗИ:
+ Улеснява значително търсенето в Мрежата и в зададена база данни.
+ Извлича отлично текст от PDF, снимки и аудиозаписи.
+ Превежда точно и коригира текстове на множество езици.
+ Анализира, синтезира и структурира бързо голям обем информация.
+ Сравнява обективно техническите характеристики на продукти, материали и всякакви неоспоримо измерими данни.
ВРЕДИ:
– Създава грешното впечатление у човека, че той може да бъде специалист във всяка област и да добива свръхспособности чрез ИИ.
– Улеснява създаването на достоверно изглеждащи фалшиви новини, снимки и видеа, както и на статии с присвоено авторство.
– Обичайно е програмиран да ангажира максимално времето и ума на ползващите го и да насочва мисленето им в определена посока.
– Предразполага към сериозна емоционална зависимост, използвайки похвали, утвърждение и фамилиарно отношение, адаптиращо се според нуждите и интересите на потребителя.
– Ако е попитан, дава съвети по социални, здравословни и духовни въпроси без нужната човешка разсъдителност и боговдъхновение.
ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ:
! Дава достъп до огромен обем информация, но често прави фактологически грешки и собствени интерпретации.
! Улеснява дизайна и програмирането, стига да е воден от опитен специалист, който знае точно какъв резултат търси.
! Може да помогне в писането с идеи и информация, но когато ИИ сам пише текстове, остава банален и предвидим.
! Може да помогне на всяко обучение, но има опасност от закърняване на трудолюбието, познавателната способност и аналитичния ум.
! Може да помогне на всяко творчество технически, но не и да генерира самостоятелно нещо несинтетично, различно от масовото и докосващо сърцето.
КАК ДА СЕ ПАЗИМ:
@ Да ползваме ИИ само при нужда от конкретна информация или дейност, а не за ежедневно развлечение, за важни съвети или за утеха.
@ Винаги да проверяваме посочените от ИИ факти и да изискваме цитиране на ползваните източници.
@ Да настроим ИИ с точни инструкции – винаги да отговаря с обективната истина и да посочва източниците, никога да не „халюцинира“ (генерира несъществуващи факти с пълна увереност), да отдели проверимите факти от своя субективен анализ, да не ползва похвали, емоционалност и въпроси.
@ При образователна дейност да търсим от ИИ само това, което ние нямаме възможност да направим, като го инструктираме да стимулира максимално самостоятелната работа, когнитивното и аналитичното мислене от наша страна.
@ Ако се занимаваме с изкуство, да ползваме ИИ само при нужда от механичен инструмент – за да ни спести време и техническа работа, но винаги да имаме ясни собствени идеи и никога да не разчитаме на ИИ да твори вместо нас.
За начало и край
С главоломното развитие на „изкуствения интелект“ през последните години светът отвори нова страница в развитието си. Информацията и комуникацията вече не са най-важният капитал, а достъпна и задължителна основа за всяко съвременно общество. Цивилизацията навлиза в епохата на истината – единствената ценност, която ИИ не може да отмери. Истината определя и моралния ни компас, с който можем да контролираме новата технология, да отделяме ползи от вреди, да отговорим на това върхово предизвикателство за човешкия ум и творчески дух.
Църквата обаче живее в тази епоха вече две хилядолетия. За нас, християните, Истината не е философско понятие или персонално адаптиран отговор. Тя е Богочовешка Личност, Начало и Край на човешкото развитие. Може би сме позабравили това в мултимедийното си ежедневие и се налага Творецът да ни го напомни. Да допусне човекът да изобрети огледало на своя богоотдалечен колективен разум. Дали ще обожествим собствения си образ и подобие, или ще видим с него гредата в окото си? Въпрос на разсъдителност.
д-р Пламен Михайлов
[1] „ChatGPT достига 100 милиона потребители два месеца след публикуването си“ – The Guardian, 02.02.2023. https://www.theguardian.com/technology/2023/feb/02/chatgpt-100-million-users-open-ai-fastest-growing-app
[2] „Статистики за ИИ и ChatGPT през 2026“ – Instant Press, 28.09.2026. https://www.instantpress.co/ai-statistics#consumer
[3] „Обяснение на ИИ: използване и въздействие“ – Европейски съвет и Съвет на ЕС, 05.02.2025. https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/ai-explained/
[4] Мар, Б. „Четирите различни типа ИИ“ – Национален инспекторат по образованието, 23.08.2024. https://nio.government.bg/четирите-различни-типа-изкуствен-инт/
[5] Св. Лука, архиепископ Кримски. „Наука и религия“, Предисловие. https://azbyka.ru/otechnik/Luka_Vojno-Jasenetskij/nauka-i-religija/#0_1
[6] Св. Василий, архиепископ Кесарийски. „Беседа към младежите как биха могли да извличат полза от езическите писания“, Глава 4 (Migne, PG 31, 569C).
[7] Даниил, патриарх Български. „Предизвикателствата на технологичното развитие и нашият православен отговор към тях“, Втора международна конференция за 100 г. сп. „Теология“, Солун, 01.10.2025 г. https://mitropolia-sofia.org/2025/10/01/доклад-на-българския-патриарх-даниил/
[8] Преп. Йоан Касиан Римлянин. „Събеседвания“, Втори разговор с авва Моисей: За разсъдителността, Глава 2. https://azbyka.ru/otechnik/Ioann_Kassian_Rimljanin/pisaniya_k_desyati/2_2
[9] „ИИ проектира антибиотици за гонорея и супербактерията MRSA“ – BBC, 14.08.2025. https://www.bbc.com/news/articles/cgr94xxye2lo
[10] „Точно прогнозиране на структурата на биомолекулните взаимодействия с AlphaFold 3“ – Nature, 27.11.2024. https://www.nature.com/articles/s41586-024-07487-w
[11] „Те обучиха изкуствени невронни мрежи, използвайки физика“ – The Nobel Prize, 08.10.2024; „Те разгадаха кода за невероятните структури на протеините“ – The Nobel Prize, 09.10.2024. https://www.nobelprize.org/prizes/physics/2024/press-release/ и https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/2024/press-release/
[12] „Акт за изкуствения интелект“ – Европейски съвет и Съвет на ЕС, 29.06.2026. https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/artificial-intelligence-act/
СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ
ВАЖНО
България посрещна тленните останки на цар Самуил (фоторепортаж)
Слово на Българския патриарх Даниил на панихидата с полагане на саркофага с тленните останки на Българския цар Самуил
Светият Синод се произнесе по жалбите на архимандрит Никанор (Мишков)
Светият Синод утвърди решението за низвержение от сан на архимандрит Дионисий (Мишев)
Слово-отговор на Българския патриарх Даниил към Йерусалимския патриарх Теофил III след светата Литургия в храм „Възкресение Христово“ в Тронната зала на Йерусалимската патриаршия
АРХИВ
СЕПТЕМВРИ 2026
АВГУСТ 2026
ЮЛИ 2026
ЮНИ 2026
МАЙ 2026
Хронология на богослуженията
ВРЪЗКИ