На 17 юли Православната църква почита паметта на св. великомъченица Марина. В този ден храмът в двора на Софийската митрополия тържествено отбеляза храмовия си празник.
Малкият храм в центъра на столицата, прекрасно украсен със свежи цветя, отрано посрещаше благочестивите вярващи, които въпреки работния и горещ юлски ден дойдоха да засвидетелстват своята почит и любов към светата Христова невеста.
Покланяйки се на частицата от нейните св. мощи, изнесени извън храма и поставени на проскинитарий, те се помазваха с осветен елей за здраве, палеха свещи и влизаха в храма да вземат молитвено участие в богослужението.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил празничната архиерейска литургия бе отслужена от Техни Преосвещенства: Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит и Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит. Заедно с тях съслужиха: ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Дилян Цветков и дякон Йоан Златев.
Църковните песнопения бяха изпълнени от софийски псалти, ръководени от доц. д-р Любомир Игнатов, които с изпълнението си допринесоха за празничността и молитвеното настроение на боголюбивия народ, изпълнил храма и двора на митрополията. Влезли в радостното празнично настроение, мнозина от присъстващите християни се причастиха със св. Христови Тайни.
В края на литургията епископ Йоан освети благоукрасено коливо с образа на св. Марина, което бе раздадено за здраве и благословение на всички присъстващи.
С вдъхновено пастирско слово към многобройните присъстващи се обърна епископ Йоан, който припомни житието на светата девойка.
„Тя е живяла във времената на жестоките гонения в Римската империя. Получила езическо възпитание и образование, израснала в езическа среда – както в своето семейство, така и в родния си град Антиохия Писидийска. Въпреки това, едва шестнадесетгодишна, Божията благодат докоснала сърцето ѝ чрез думите на един християнин, който ѝ проповядвал за Христа. Само четири години по-късно това младо момиче вече било изпълнено с Божията благодат и готово да приеме най-великия дар, който човешката природа може да вмести. А най-великият дар, който човек може да получи, е мъченическият венец, защото чрез него човек жертва не просто тялото си, а самия си живот от любов към Христа“, каза в словото си владиката и разказа за срещата ѝ с епарха Оливрий, който, пленен от нейната красота, я пожелал за своя жена, а тя без никакво притеснение изповядала както своя произход, така и своята християнска вяра, което по онова време било равносилно на смъртна присъда.“
„Оливрий, увлечен от красотата ѝ, мислел, че ще може да я привлече чрез обещанието за щастлив земен живот, но тази Христова невеста, за която любовта към Спасителя превъзхождала всяко земно щастие, всяко богатство и всички материални блага, категорично отхвърлила тези предложения. Не само примамливите обещания, но и всички мъчения, на които била подложена, понесла с търпение“, каза още софийският викарий и припомни вчерашната паримия от книгата на свети пророк Исаия, в която чухме думите: „Вие сте Мои свидетели.“
„И действително мъчениците са свидетели на Христа. На гръцки език думата „μάρτυς“ (мартир) означава именно „свидетел“. Макар в славянския и в новобългарския език тя да е преведена като „мъченик“, това по никакъв начин не измества най-същественото в техния подвиг. Не самите мъчения са центърът на мъченическия венец, а свидетелството за Христа“, разясни епископ Йоан и насочи вниманието на вярващите към XXI век, в който живеем сега.
„Нека си представим как би изглеждала тази шестнадесетгодишна девойка в нашето общество – в нашите училища, гимназии, по улиците или където и да било. Какво би било нейното поведение сред нас? Именно това ни показва, че и ние сме призвани да свидетелстваме за Христа не само с думи, но и с живота си. Защото по нашите дела хората ще разберат кои сме. Дали наистина сме християни, когато виждат нашето поведение и постъпките ни, или само носим името „християни“, а делата ни не свидетелстват за тази вяра в Христа. Ето защо, като имаме пред очите си тази млада Христова мъченица, пострадала от любов към Спасителя, нека и ние се въоръжим със същото търпение и постоянство, за да изповядваме Христа не само с думи, но и с дела. Тогава действително ще бъдем близки до духа, който е имала и самата света Марина. Защото благодатта, която е притежавала, я е учила на всичко.“
„И ние, ако се стремим да обичаме Бога, Той ще ни дарява със Своята благодат, която ще ни учи как трябва да живеем и как да постъпваме“, завърши словото си софийският викарий и преподаде благословението на Негово Светейшество софийския митрополит Даниил.
„Бих искал да изразя своята благодарност и към певците за прекрасното църковно пеене, с което украсиха богослужението. Благодаря и на всички вас, които отделихте време в този делничен ден, за да прославим заедно Бога и да възвеличим подвига на света великомъченица Марина. Нека по нейните свети молитви Бог да ни наставлява по пътя на спасението. Честит и благословен празник!“, благопожела още той.
Текст и снимки: Весела Игнатова
