На 25 юли – Успение на света Анна, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави празничната света Литургия в Дивотинския манастир „Света Троица“.
В съслужение бяха Негово Високопреподобие архимандрит Гавриил – игумен на Зографската света обител „Свети вмчк Георги Победоносец“, протойерей Йордан Божилов – ефимерий при светата обител, протойерей Стоян Димитров, протойерей Димитър Кутлев и протодякон Иван Петков.
Песнопенията изпълниха сестрите при светата обител, заедно с псалти, ръководени от г-жа Пенка Борисова.
По време на богослужението Негово Светейшество отличи с офикията „иконом“ ефимерия при манастира отец Йордан.
В края на светата Литургия патриарх Даниил се обърна към вярващите със слово за празника, в което сподели:
В Свещеното Писание на Новия Завет не се говори много за предците на Господ Иисус Христос. Споменава се за Неговата Майка и макар пестеливо, достатъчно ясно, се изтъква висотата на нейната добродетел. Дори в малкото запазени слова на Господа, в които Той говори за Своите близки и роднини по плът, сякаш Той не желае да говори за тях.
Днес чухме в Светото Евангелие как, когато майка Му и братята Му поискали да Го видят и да говорят с Него, Той казал: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват (Лука 8:21).
В същото време тези слова ясно говорят за Неговите родители и предци по плът. Защото кои са Неговите фактически предци, от които Той се е родил? – тези, които са чули и изпълнили Словото Божие в пълнота.
И макар тези думи да са пестеливи и първоначално да не можем да ги осмислим, то съдейки по нашия живот и духовно състояние и ги сравним с онова, което се изисква според висотата на Христовите добродетели, можем да разберем, че никак не е лесно да изпълним в пълнота Словото Божие.“
„Свещеното Предание ни е запазило спомена за светите праведни богоотци Йоаким и Анна.
В дълбока старост те все още нямали рожба. Страдали не толкова защото домът им не се огласял от детска глъч, а защото възприемали това като лишаване от Божието благословение. За старозаветните евреи чадорождението било благословение – каквото е за всеки човек, но особено защото всеки се надявал, че чрез своето потомство ще участва в идването на Месия, Христос. Затова бездетството се възприемало така, сякаш Бог ги отхвърлял от участието в идването на Спасителя.
Светите Йоаким и Анна знаели как живеят – в правда, в милосърдие: една трета от своите доходите давали на Йерусалимския храм, една трета – на бедни и нуждаещи се човеци и с една трета живеели. След толкова години честен живот, те продължавали да търпят това лишение и укора от съседите си. Когато свети Йоаким отишъл да принесе жертва, свещеникът не приел неговия дар с думите, че Господ го е отхвърлил заради греховете му, поради които е лишен от чедо. Това съкрушило както неговото сърце, така и сърцето на света Анна. Но въпреки това те не се поддали нито на ропот, нито на отчаяние, нито на нетърпение, но със съкрушено сърце викали към Бога. Такава вярност и чиста добродетел имали те.
Неслучайно Господ забавил даряването им с чедо, както и в древно време при Авраам, а по-късно в други такива случи, за да се откроят вярата и добродетелта на тези, на които предстояло да участват в Божия промисъл за спасението на човешкия род.“
„И в наше време можем да отнесем примера на света Анна към самите себе си. Колко неща има в света днес, които ни смущават, които биха могли да отчаят и обезкуражат човека – войни, безредици, безверие, повсеместно се шири нисък морал. „Какво да правим?“. Не бива да позволяваме да се отвлича внимание ни и да губим ценно време и усилия в безпокойства. Войни винаги е имало, живели сме и във времена на робство. Но ако в нашите души го няма Христос, то какво ни ползва, дори ако на земята царува най-голям мир?
По времето, когато се е родил и живял Господ Иисус Христос, Иудея била под чужда политическа власт. Господ не призовал еврейския народ на въстание, за да се освободи от нея, но е казал: всякой, който прави грях, роб е на греха (Иоан 8:34). Не осъзнаваме колко по-ужасни последици от безредиците, смутовете и войните носи грехът за душата и за вечното ни битие.
Всички ще умрем. – било от ракета, от автомобилна катастрофа, от болест или от старост. Ако приемем да се тревожим и смущаваме, то не би останал никакъв мир в душите ни. Но имаме Спасител, имаме Царство, което ни е дарувано. Никой не пречи на молитвата ни да излиза от вярващо сърце. Никой не пречи нашето сърце да се укоренява в Бога. Никой не пречи ние да се стремим и да придобиваме такава вярност, каквато са имала света Анна и свети Йоаким. При никакви скърби и трудности не се е поклатила тяхната добродетел. Тогава ще разберем колко по-ценно и колко по-голямо богатство е душата да придобива вяра, любов, молитва, кротост и да става вместилище на Божията благодат.“
„Нека по молитвите на светите Йоаким и Анна Господ ни помага в този преходен свят да се стремим да придобиваме упование в Бога и добродетел, която е несклоняема. Да се стараем да не допускаме нищо, което да може да ни отдели от това упование и вяра, да ни смути дотолкова, че да отнеме мира от сърцата ни, да всее злоба, осъждане, и омраза. Нека да се пазим от всичко това и с Божията благодатна помощ да придобиваме истинска добродетел – такава, каквато са имали светите праведни богоотци Йоаким и Анна.“
Негово Светейшество поздрави за дългогодишното и усърдно служение иконом Йордан Божилов, като му пожела сили за още спасителни трудове.
За всички присъстващи сестринството на светата обител бе приготвило празнична трапеза.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Калоян Петров
