На 10 август, понеделник, за пореден път през настоящия Богородичен пост в столицата бе отслужена архиерейска вечерня с Молебен канон на Божията Майка, този път в храм „Покров богородичен“.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, богослужението възглави Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит. Заедно с него Богородичното последование изпълниха ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, протойерей Георги Янъков – председател на храма, иконом Стилиян Табаков – председател на храм „Св. ап. Андрей Първозвани“, иконом Радослав Трайков – председател на храм „Успение Богородично“ в жк „Хиподрума“, иконом Дилян Цветков – председател на храм „Св. прор. Илия“ в кв. „Княжево“, иконом Васил Танев – председател на храм „Св. вмчк Мина“ в кв. „Мод. предградие“, иконом Лъчезар Попов – председател на храм „Рождество Богородично“ в кв. „Филиповци“, иконом Живко Йорданов и свещеник Тодор Стоянов от храмовото духовенство, както и дякон Иоан-Стоян Иванов.
По традиция множество християни изпълниха големия енорийски храм и съучастваха с молитвите си.
В края на богослужението епископ Йоан отправи проповед към всички присъстващи, в която каза:
„Вярвам, че всеки един, който е дошъл в Божия храм, носи със себе си и своите житейски грижи, своите житейски болки. Един – своята болест, друг – теготите от възпитанието на децата, трети – грижата за осигуряване на прехраната на семейството, четвърти – семейните неразбории. Всеки един от нас носи със себе си болката и страданието, което трябва в молитва да излее пред Света Богородица и да получи това, което само Тя може да даде, а именно утеха на тези неспокойни сърца, които ние носим в себе си.
И действително – и нейният лик, и нейният живот дават на душата успокоение, защото тя със своето мълчаливо присъствие сред апостолите, а и след това, някак успокоява душата. Защото в нашия многословен, вечно разбиращ и все искащ да се изкаже свят, да изкаже своето мнение, нейното мълчаливо присъствие ни напомня, че не всичко е в думите, но има повече неща в мълчанието и в тихото молитвено присъствие.
Затова ако вземем този неин образ, начин на живот, и се поучим, че повече в тихото молитвено мълчание е силата на християнския дух, ще си отидем с поука и от Молебния канон. Защото доколкото ние в житейските си трудности се обръщаме с молитва към Бога, дотолкова и Бог ще изпраща от Своята благодат и ще утешава неспокойните ни сърца. Често пъти те не просто от житейски грижи са обезпокоявани, но и от страстите, от маловерието, които бушуват в нас и не ни дават покой.
Нека се поучим от нейния пример на търпеливо понасяне на скърбите – спомнете си само какво е претърпяла тя, виждайки разпънат своя безгрешен Син и търпейки всичко това с мълчание, без да се оплаква на когото и да било. Тя има уши да чуе и нашите скърби, така че нека с усърдие ѝ се молим във всичко това, което срещаме в житейския си път, а и в пътя ни към вечността.“
Епископ Йоан отправи към събралите се християни и отеческия благослов на Българския патриарх Даниил, като пожела на всички спокойна и благодатна вечер.
Текст: Пламен Михайлов
Снимки: Калоян Петров
