На 27 септември, Първа неделя след Въздвижение, Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, посети град Драгоман, където отслужи архиерейска света Литургия в храм „Св. архидякон Стефан“.
В съслужение с него взеха участие архимандрит Януарий – игумен на Искрецкия манастир „Успение Богородично“ и архиерейски наместник на Годечката духовна околия, свещеник Асен Асенов – председател на храма, свещеник Тодор Тодоров и дякон Иоан-Стоян Иванов.
Църковните песнопения изпълни хор „Св. Наум Охридски“ под ръководството на д-р Андрей Касабов. Певческо участие взе и йеромонах Макарий, игумен на Неделишкия манастир „Св. Атанасий“.
Сред присъстващите в храма бяха заместник-кметът Лидия Банкова, директорът на Туристическия информационен център в града, членове на Общинския съвет, служители на общинската администрация и миряни.
В края на богослужението епископ Йоан се обърна към църковното събрание и говори за евангелския разказ за чудесния улов, който разказва за апостолите, които се трудили цяла нощ, но не хванали нищо, и когато Христос им казал да хвърлят мрежите отново и да навлязат надълбоко, те Го послушали и получили изобилен улов.
„Свети апостол Петър без колебание, макар да знаел какъв е бил резултатът от нощния им труд, послушал гласа на Спасителя. Когато влезли с кораба надълбоко в езерото и хвърлили мрежите, те не само уловили риба, но уловът бил толкова голям, че се наложило да повикат и друг кораб, за да помогне за измъкването на мрежата, тъй като е имало опасност самият им кораб да потъне“, каза владиката и разясни:
„В тази случка има дълбок смисъл и символика, защото от нея светите отци разбират, че усилията, които човек полага сам по себе си, без Божията помощ, са напълно безплодни. И напротив – когато послуша Божия глас и когато този глас стане и наша човешка воля (т.е. нашата човешка воля се приведе в подчинение на Божията воля), тогава и плодовете, които човек дава, са многобройни.“
„В отговор на случилото се апостол Петър казал, че е грешен човек, а Спасителят му отговорил, че ще станат ловци не само на риба, но и на човеци. Това наистина се изпълнило, когато слязъл Светият Дух и те със словото Божие, което проповядвали, уловили цялата Вселена – както се пее и в песнопенията, възхваляващи апостолите.
В тази мрежа са уловени и всички християни, които са чули словото Божие и са го приели в сърцето си. Още тогава, в първите години на християнската проповед, в мрежата на светите апостоли попаднал и един войник на име Неохор, който изпълнявал служебните си воински задължения в Йерусалим. Когато се завърнал в своя роден град Картаген, той разпространил вярата си и върху цялото си семейство и целият му род станал християнски“, разказа още владиката и приведе в пример житието на днес чествания свети мъченик Калистрат:
„Така през втората половина на III век един негов потомък на име Калистрат, вярвайки също в Спасителя и изпълнявайки воинските си задължения в полка, в който служел, не останал незабелязан от своите другари. Войниците, забелязвайки благочестието на този християнин, го предали на военачалника. А той, от своя страна – тъй като било време на гонения в Римската империя – го подложил на страшни мъчения, за да се отрече от Спасителя.
След като пребили жестоко тялото му и го захвърлили в Средиземно море, мислейки, че е вече мъртъв, го изоставили. Но по чудесен начин делфините изкарали тялото на този мъченик на брега и на другия ден той се появил отново в Картаген, проповядвайки своята вяра. С това чудо и с вярата, която имал, той обърнал още 49 войници, които заедно с него били екзекутирани и пострадали през втората половина на III век за Христовата вяра.“
Епископ Йоан говори още за това, че Христовият призив не е само към апостолите. Той се отнася и към всеки съвременен християнин. Да бъдеш християнин не означава само да палиш свещ и да посещаваш храма от време на време. Необходимо е вярата да се превърне в начин на живот.
„В тази мрежа на апостолската проповед попадат и всички християни, включително и ние самите. Проповедта на апостолите и заповедта на Спасителя неслучайно са да се навлезе надълбоко в езерото. Това означава да не разбираме вярата си повърхностно, просто палейки свещи и от време на време посещавайки Божия храм, а да навлезем надълбоко. Защото дълбочината е покаянието, дълбочината е молитвата, дълбочината е усилието, което човек проявява да прости на онзи, който го е обидил, дълбочината е човек да промени себе си.“
След богослужението в храма духовниците и миряните се отправиха към възстановения храм „Свето Възнесение Господне“, разположен в гробищния парк в кв. „Драгоман“.
Според преданието малката църква датира от XIII век. В продължение на години старата църковна сграда е била в тежко състояние – с пропаднал покрив, компрометирани стени и изцяло занемарена вътрешност. Промяната започва благодарение на гражданска инициатива и активността на местните жители. Организирани са дарителски кампании, поставени са кутии за дарения в търговски обекти, а е открита и банкова сметка. С помощта на много дарители постепенно започва възстановяването на светинята. Ремонтните дейности започват с изграждането на нов покрив, след което са обновени подът и стените, а на по-късен етап е изработен и нов иконостас. С подкрепата на Община Драгоман и Софийската света митрополия възстановителните дейности продължават и през периода 2024–2026 г., когато е оформено и околохрамовото пространство.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, епископ Йоан извърши водосвет и освети реставрирания храм „Свето Възнесение Христово“. Владиката поздрави от името на Българския патриарх Даниил всички жители на Драгоман и пожела:
„Нека усърдието, което проявихме за възстановяването на този храм, да проявяваме и в личния си живот – като се стараем да изпълняваме Божиите заповеди, да обичаме Бога и да обичаме своя ближен. И когато Бог отреди да се отправим оттук към вечността, нека да можем да дадем добър отговор пред Него за великия дар, който сме получили – живота, който Той ни е дал. Нека с този живот да придобием място в Неговото вечно царство. Честит и благословен празник! Бог да благославя всички, които с труда си, със средствата си, с усилията и добрата си воля допринесоха за възстановяването на този храм! Нека Бог ги възнагради за доброто дело – и в този живот, и в Своето вечно царство!“
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
