„Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20)
Ваше Блаженство, възлюбени в Христа брате и съслужителю,
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,
Уважаеми г-н временно управляващ Посолството на Република България в Израел,
Уважаеми г-н Консул на Република България в Палестинската автономия,
Ваше Превъзходителство г-н Генерален консул на Република Гърция в Йерусалим,
Уважаеми представители на дипломатически мисии в Йерусалим,
Досточтими отци,
Братя и сестри,
Позволете ни да засвидетелстваме още веднъж нашата благодарност и радостта ни от нашата среща и братско в Христа общение лично с Вас и с всички свети йерарси, клирици и верни чеда на светата Йерусалимска патриаршия, с които имахме възможността да беседваме, като се утешим и утвърдим взаимно във вярата, надеждата и любовта на нашия Господ Иисус Христос в дните на пребиваването ни сред вас. Защото ако наистина радостта, взаимното усъвършенстване, утешението и единомислието, както и Божият мир са с нас, то тогава с нас е и нашият Бог, Когото ние познаваме и имаме тъкмо като „Бог на любовта и на мира“ (срв. 2 Кор. 13:11).
В днешния ден, в който светата Православна църква отбелязва по стар стил празника на Всемирното въздвижение на животворящия Кръст Господен, имахме благодатната възможност да отслужим заедно Тайнството на светата и божествена Евхаристия в Храма „Възкресение Христово“, въздигнат на мястото на спасителните за нас Страдания Христови и на Гроба Господен. Но и самото това велико Тайнство на тайнствата, което е същност и сърцевина на Църквата, е било учредено и извършено за първи път от Господа отново в Йерусалим, в Сионската горница, която по-късно е станала свидетел и на чудото на Петдесетница, с което се полага историческото начало на Църквата Христова. Със Светия град е свързано и най-древното засвидетелствано последование и на самата Евхаристия – светата Яковова литургия, която в Православната църква се отслужва и до днес и която е едно от първите богослужебни последования, преведени в българската държава подир Покръстването на българския род през втората половина на деветото столетие, превръщайки се още тогава в органична част от българската литургична традиция. А всичко това ни връща назад във времето, когато започват и първите засвидетелствани контакти на православна България със Светия град и светата Йерусалимска патриаршия.
Тези контакти между нашите свети Църкви имат, както вече имахме възможността да подчертаем, своята хилядолетна история, която ние трябва да помним и да почитаме, защото това е история на здрави братски връзки на приятелство и взаимна помощ, която продължава и днес. Тя започва още с равноапостолното и просветително дело на светите братя Кирил и Методий – с първите преводи на старобългарски език на богослужебните книги, както и на немалко жития и произведения на светци, свързани с Йерусалимската църква. Особено популярни в превод на старобългарски са били и Катехезическите слова на св. Кирил Йерусалимски, които са запазени в редица преписи и са широко ползвани от Българската църква. Не по-малко важно е да подчертаем и обстоятелството, че голяма част от най-забележителните паметници на старобългарската християнска глаголическа книжнина, като Асеманиевото евангелие, Синайския псалтир, Синайския молитвеник и др., са известни днес благодарение на факта, че в тежки за православна България дни са били донесени от поклонници и бягащи монаси из йерусалимските и синайските манастири, където успяват да се съхранят за църковната и културната ни памет. Не са малко също и старобългарските ръкописи, преписвани и превеждани в самия Йерусалим.
Ала влиянието на йерусалимската традиция в България не се ограничава само до книжовността. Специалистите по християнско изкуство и църковна археология отдавна са установили, че прочутата старобългарска ротонда „Свети Йоан“ във Велики Преслав, известна още и като Златната или Кръглата църква, построена по времето на българския цар Симеон Първи Велики в началото на десетото столетие, представлява архитектурно копие не на друг, а на Йерусалимския храм на Гроба Господен. Достойно за отбелязване е също и засвидетелстваното в старото българско изкуство присъствие на редица образи на патриарси и монаси на Йерусалимската църква, както и на специфични композиции, свързани с Божия гроб – както например на светите равноапостолни Константин и Елена с Кръста, на Въздвижението на Честнѝя Кръст, което честваме днес, и много други. През същото това десето столетие имаме сведения вече и за установената в България традиция на поклонение в Светите земи, за което пише и старобългарският книжовник Презвитер Козма в своята известна Беседа против богомилите.
Сведенията за продължаващите контакти на Българската православна църква със Светия град продължават и в последващите столетия. Особено активни са те в печалните времена на Лионската уния от 1274 г., когато църковните историци установяват пълното съгласие между светата Йерусалимска патриаршия и нашата Търновска патриаршия по отношение на неприемането на сключения между Константинопол и Рим съюз. От тези нелеки за светото ни Православие времена, които в България свързваме по-специално с подвига на Двадесет и шестимата Зографски мъченици – атонски монаси от българския род, имаме сведения за православни български боляри и представители на търновското духовенство, изпратили посолство до тогавашния Ваш предшественик – Йерусалимския патриарх Григорий Първи, с молба да се противопостави на инициаторите на унията.
От времената на Османската империя – между шестнадесетото и осемнадесетото столетие, историци на Йерусалимската патриаршия свидетелстват за български монаси, които живеят и работят в Божигробските манастири „Свети Сава“ и „Свети Архангели“, както и за това, че към края на шестнадесетото столетие в една от йерусалимските църкви българите имат свой параклис, в който светите божествени служби са се извършвали на църковнославянски език. От същия този период имаме сведения и за присъствието на божигробски монаси по българските земи, както и за йерусалимски метоси с монаси-таксидиоти, събиращи милостиня за Светите земи, в което на свой ред виждаме и ответната благодарност на православните българи към светата Йерусалимска църква за всичко онова, което сме получавали от нея като духовност и църковност през вековете. През втората половина на XVII век, на три пъти, Вашият славен предшественик Йерусалимският патриарх Доситей Нотарáс преброжда тогавашна България, за да събира иждивения за Божигробското братство. Друг един йерусалимски таксидиот по нашите земи е и Йерусалимският патриарх Хрисант Нотарáс, който също на няколко пъти е посещавал България за събиране на волни пожертвования. Запазен е, например, неговият поменик-пътепис от 1720 г., в който са записани хиляди имена – главно от Южна България.
Ние няма да забравим никога помощта и подкрепата, оказана от светата Йерусалимска патриаршия от Вашия достоен предшественик приснопаметния Йерусалимски патриарх Диодор към Българската патриаршия по време на Разширения и всеправославен събор през 1998 г. с цел преодоляване на политически инспирирания разкол в нея.
Можем да приведем още множество такива примери, които допълнително ще ни уверят в традиционните столетни и хилядолетни братски и взаимно полезни отношения между нашите свети Православни църкви. От нас днес зависи да продължим тези здрави връзки и това утвърдено през вековете сътрудничество – за слава на нашия Господ Иисус Христос, за съхраняване на нашето църковно единство, за доброто и благопреуспяването на поверения ни от Христа Бога Негов народ. От наша страна ние Ви уверяваме, че имаме както искреното желание, така и готовността да го продължим и задълбочим и занапред – вярваме и виждаме, че такова е и Вашето, както и на цялата света Йерусалимска църква добро и искрено желание, за което всесърдечно Ви благодарим.
Днес Близкият изток е разтърсван от конфликти и военни сблъсъци, които сеят страдание и несигурност. В тази тревожна обстановка все повече християни, чието присъствие по тези земи има вече двухилядолетна история, са принудени да напускат родните си места. Християнските общности намаляват, а най-древната Поместна православна църква – светата Йерусалимска патриаршия – майка на всички църкви, преминава през тежки изпитания. Бъдете уверени, Ваше Блаженство, че в тези трудни времена Вие и повереното Ви боголюбиво паство не сте сами. Вашите скърби са и наши скърби, Вашите надежди са и наши надежди. Вие неизменно сте в нашите молитви, в нашите мисли и в нашите сърца. С дълбоко уважение и надежда посрещнахме вестта за благородната Ви инициатива да посредничите за постигането на траен мир между Украйна и Русия и за прекратяването на страшната война, отнела живота на толкова много наши братя и сестри, православни християни. Във Вашите миротворчески усилия виждаме живо свидетелство за призванието на Църквата да лекува раните на разделението и да зове към помирение дори тогава, когато гласът на мира сякаш остава нечут. И днес, тук, в самото сърце на християнството, където нашият Господ и Спасител Иисус Христос възкръсна от мъртвите, ние въздигаме Неговия животворящ и победоносен Кръст с непоколебима вяра, че злото няма последната дума, че мирът е възможен и че след Разпятието идва Възкресението! Стоейки днес на това пресвято място, където Кръстът и Възкресението престават да бъдат само спомен и се превръщат в живо свидетелство, си припомняме думите на великия йерусалимски светител св. Кирил: „Изповядвам Кръста, защото познах Възкресението“ (Катехизическо слово XIII, 4; PG 33, 776B).
В молитвен спомен за това наше мирно посещение приемете, Ваше Блаженство, в знак на нашата искрена братска любов и дълбоко уважение към Вас и предстояваната от Вас Йерусалимска патриаршия този комплект енголпия с кръст, както и резбовано Разпятие – скромен дар, но от сърце от нас и светата Българска патриаршия, който да Ви връща с радост към този ден на нашата среща, който вярваме, че наистина „е Господ сътворил, за да се зарадваме и да се развеселим в него“ (Пс. 117:24).
Божията любов и Неговата велика милост и щедрости, и силата на животворящия Кръст Христов да бъдат винаги с нас!
За много и благословени години!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български и Митрополит Софийски
27.09.2026 г.
