На 4 октомври Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави светата Литургия в катедралния храм „Св. вмчца Неделя“, в съслужение с Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, иконом Петър Славов – председател на църковното настоятелство при храма, част от храмовото духовенство, протойерей Димитър Кутлев, свещеник Станислав Иванов, свещеник Александър-Лука Стратев, протодякон Иван Петков и дякон Юлиан Периклиев.
Светата литургия бе огласена от мъжкия хор на „Св. Неделя“ под диригентството на проф. д-р Мирослав Попсавов.
В края на богослужението патриарх Даниил поздрави присъстващия народ със слово, в което сподели:
„Думите, които Господ отправя към учениците Си – както искаме да постъпват с нас човеците, тъй и ние да постъпваме с тях (срв. Лука 6:31) – са това златно правило на Христовата Църква, което създава в общуването между човеците взаимоотношения на истинско удовлетворение и радост.
В несъвършенството на човешките закони виждаме, че със собствени сили и средства не можем да изпълним Господните заповеди, и особено – да обичаме, да имаме любов дори към враговете си. Но Господ Иисус Христос дойде за спасението на всеки един от нас, дойде в един враждебен свят, в който човеците бяха Негови врагове. Но Бог е милостив, от Своята милост създаде света, за да ни направи причастни на Неговата благост.“
„С наши собствени сили не е възможно да изпълним Христовата заповед за любовта. Затова следва неминуемо да прибягваме към Христа, да изповядваме пред Него своята немощ. Да открием в изповедта пред свещеника: „Господи, ето, моята озлобена душа не намира сили да прояви любов, а мисли зло.“
Често се предаваме на осъждане, на гняв, дори не искаме да видим своя ближен. Това разкрива нашата немощ и повреда. Но в същото време заповедта към нас остава. И ние, като чеда на нашия Небесен Отец, следва да се стараем да я изпълняваме. И тъй, с изповед и с горещ вопъл да се обърнем към Бога, за да ни помогне да преодолеем онези пречки, които са в самите нас, не в околните. Защото нашият враг не са човеците около нас, а нашите страсти.
Когато се стараем да изпълним Христовата заповед, с Божията благодатна помощ ще видим, че страстите ни – най-вече себелюбието, са тези, които ни внушават, че ние сме винаги прави, докато останалите човеци не разбират, грешат и непрекъснато ни правят зло. Но ако искаме да бъдем синове на Всевишния, следва да постъпваме по примера, който ни остави Единородният Син Божий.
Когато се очисти душата ни от нашите вътрешни врагове – страстите, вече няма да виждаме в никого от нашите ближни враг, но във всеки човек ще виждаме свой брат и сестра, за които Господ е бил разпнат, които Той обича и за които дълготърпи, ходатайства и се моли, давайки всичко за тяхното спасение“ – завърши словото си Негово Светейшество.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Калоян Петров
