„Приснопаметният Български патриарх Максим беше Божи човек. От своите 98 години цели 86 той посвети на Църквата. Беше неин служител през три епохи – царско време, войнстващ атеизъм и демокрация – и през всички политически сътресения, както и сътресения в обществения живот той беше непоклатим стълб със своята вяра и вярност към Бога“, каза пред медиите Негово Светейшество Българският патриарх Даниил, който възглави заупокойното богослужение в Троянската света обител по повод четиринадесет години от кончината на Българския патриарх Максим.
С Негово Светейшество съслужиха Техни Високопреосвещенства Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопският митрополит Серафим, Видинският митрополит Пахомий, Техни Преосвещенства Мелнишкият епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Драговитийският епископ Василий – игумен на Троянския манастир, Константийският епископ Михаил – викарий на Ловчанския митрополит, Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, архим. Григорий, архим. Никодим, йером. Нестор и протодякон Иван Петков.
Преди началото на светата Литургия пред медиите патриарх Даниил даде повече информация за здравословното състояние на Ловчанския митрополит Гавриил. „Той е приет във Военномедицинската академия с остро панкреатично възпаление. Към момента е интубиран, но от вчера в състоянието му има известно подобрение“, каза патриарх Даниил и призова:
„Нека всички православни християни да отправят гореща молитва към Бога. Дядо Гавриил е един достоен архиерей и нека Бог продължи дните му, да му даде здраве, да послужи още в здраве и доброчестина“ – каза още той.
След заупокойната света Литургия бе отслужена и панихида, а слово по повод годишнината произнесе Драговитийският епископ Василий. „Преди четиринадесет години в ранното утро на 6 ноември 2012 г. българският народ бе известен с тъжната новина за кончината на духовния водач на народа – Българският патриарх Максим. Вест, която породи в сърцата на българите тъга за загубата на своя благ духовник, тих молитвеник и утвърждаващ вярата във всеки с примера на своята оделотворена вяра“, каза епископ Василий.
Негово Преосвещенство припомни живота на приснопаметния първойерарх, посещавал от ранна детска възраст манастира, който сам определя като „люлка на църковно-духовната му съдба“. Именно в ставропигиалния манастир се формират неговите духовни стремежи и любовта му към истинския монашески живот.
„На 14 май 1944 г. е ръкоположен за йеромонах от Врачанския митрополит Паисий в Черепишкия манастир, където по това време е евакуирана семинарията. На 12 юли 1947 г. в гр. Разград е възведен в архимандритско достойнство от Доростоло-Червенския митрополит Михаил и след това назначен за негов протосингел. През 1950 г. по решение на Светия Синод на БПЦ., Архим. Максим бива назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. След завръщането си от Москва на 15 юли 1955 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод. На 30 декември 1956 г. е ръкоположен за епископ с титлата „Браницки“ в Патриаршеския ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“. Тази висока степен на клирическо служение – епископството – приема с вълнение, съзнавайки дълга си пред сериозните отговорности, които епископският сан му поставя“, припомни епископ Василий.
Текст, снимки и видео: Ангел Карадаков
