Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското Възраждане.
Той е роден в гр. Банско*, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 г. Рожба на благочестиво семейство – единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския манастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири – той постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски. Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите – че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена „История славянобългарска“ (1762 г.) „за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“.
Получил благочестиво домашно възпитание и черпил от светостта на св. Йоан Рилски, преподобни Паисий и на Атон попаднал в една аскетическа среда, известна с множество просияли в благодат подвижници на благочестието и особено преподобномъченици – монаси, които умирали мъченически за Христа от агарянска ръка. И самият той със скромни думи на монашеското смирение прави намек за своя аскетизъм: страдал от стомах – което значи прекалявал с поста, и от главоболие – което значи, че съкращавал съня си до крайност.
След като написал Историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват. По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското народно свестяване и възраждане. И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител той умира неизвестно где, може би мъченически – ако не убит от вражеска ръка, то сломен от преумора. Денят и годината на смъртта му са неизвестни, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден – 19 юни, когато се чествува преподобни Паисий Велики.
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
* Родното място на св. Паисий (1722 г.) е обект на редица полемики в продължение на десетилетия. Съществуват няколко теории в тази връзка, почитан е като роден в селата Ральово, Белово и Кралев дол, а от 30-те години на ХХ век преобладава тезата за гр. Банско, посочен и в житието му. Там се намира къщата на първия съпруг на майката на св. Паисий, баща на по-големите му братя Лаврентий и Вълчо. Днес на мястото е изграден Духовно-исторически център „Св. Паисий Хилендарски“. Самият св. Паисий обаче посочва в своята „История славянобългарска“, че произхожда от Самоковската епархия, а след подробното проучване на акад. Иван Снегаров (1962 г.), последвано от изследвания на Иван Ненов, Мария Деянова и др. (2012 г.), както и на археолога проф. Николай Овчаров (2020 г.), става ясно, че най-вероятното място, където св. Паисий е роден от втория брак на майка си, е с. Доспей (ок. 3 км. югозападно от гр. Самоков). Там срещу входа на храм „Св. апли Петър и Павел“ е издигнат паметник на светеца (бел. ред. – Пламен Михайлов).
Св. преп. Паисий Хилендарски е под №56 в Именника на българските светии. С този номер на картата по-долу са отбелязани места за поклонение, свързани със светеца (за Легенда – натиснете бутона горе вляво на картата).
