Библиотека

д-р Кристиян КовачевИнститут за балканистика,Българска академия на науките В средата на IV в. името на Сердика се появява на голямата историческа карта. Градът се превръща в сцена на едно от най-значимите събития в ранната църковна история – съборът, който трябвало да обедини Изтока и Запада, но вместо това задълбочил разделението, полагайки – според някои автори – началото на пътя към Великата схизма от 1054 г. Свикан по волята на владетелите, управляващи различните части на Римската империя, той трябвало да търси

Доц. д-р Венцислав Каравълчевпреподавател в катедра „Историческо богословие“,Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ Столицата на България – София, известна в древността като Сердика (или Сардика), е град с хилядолетна история, чиито корени се простират дълбоко в античността. Християнството прониква в региона още през I век, като разпространението му се свързва с личности като св. Климент, папа Римски,[1] св. Потит Сердикийски,[2] както и с множество раннохристиянски мъченици, чиито имена не са достигнали до нас и не са засвидетелствани в съхранените

Из книгата „Столичен храм „Св. св. Кирил и Методий“. Минало и настояще“, иконом Стилиян Табаков Столичният храм „Възнесение Господне“, известен като „Св. Спас“ е частично разрушен на 30.03.1944 г. при въздушните нападения на съюзническите войски над София. По времето на комунистическия режим управляващите не позволяват да се възстанови, а в останките от храма години наред духовници извършват богослужение и обгрижват християните. През 1970 г. властта предприема тяхното „преместване“, по-точно изгонване. Духовниците, както и енориашите се приютяват в черквата „Св. св.

Запазените данни за разрушените четири православни храма в София: „Св. Йоан Рилски“, „Св. Архангели“,  „Св. Никола Мали“ и „Св. Богородица Пречиста“ – са твърде оскъдни, но достатъчни, за да се оцени огромната им историческа и духовна значимост.

През настоящата 2025 г. се навършват шестдесет години от смъртта на един от вдъхновените ни църковни певци, владеещи до възхита изкуството на едногласното църковно пеене – протопсалт Иван Каиков. Иван Каиков е роден на 10 февруари 1874 г.[1] в гр. Бунар Хисар, Одринско. Учи в гр. Одрин, в певческото училище на Атанас Долапчиев. След завършване на образованието си Каиков става народен учител в Лозенград. Венчава се на 24-годишна възраст – през февруари 1898 г. Каиков членува във Вътрешната македоно-одринска революционна организация,