Библиотека

Автор: Ивайло Борисов (Захария Ханенде 18 в.) След падането на Константинопол през 1453 г. славата на царския Константинов град помръква. В някогашната столица на Християнската империя се възцарява чуждо верски владетел – падишахът. Османският владетел дава право на Константинополския патриарх да представлява всички православни християни в империята.Така въпреки господството на чужда религия християните в царския град продължават да извършват своите богослужения, а между църковните музиканти от пост- византийската епоха откриваме имената на прекрасни творци на църковна музика, чието творчество ползваме

Автор: Ивайло Борисов Богослужебните песнопения съпътстват Христовата Църква още от зората й. Потребността от музикален израз намира своето почетно място и в сферата на религиозната изява на първите последователи на Христа. Първоначално песнопенията, съпровождащи общественото богослужение, са се изпълнявали от всички християни – народа Божий. За да се осигури нужната стройност в богослужението (мелодическото богатство на песнопенията се разраствало), постепенно пеенето става приоритет на определена група, подготвена за това – църковните певци. В едно от правилата на поместния Лаодикийски събор

Автор: Ивайло Борисов (Двама музикални класици на 18 век) На Запад осемнадесетото столетие е познато като век на Просвещението – период, в който господства разумът и идеята за свободата. Това столетие е белязано от редица открития в областта на науката и техниката. В областта на музикалното изкуство по това време творят т. нар. виенски класици – Хайдн, Моцарт и Бетовен. Докато на Запад идеята за равенството и повеленията на разума раждат своите плодове, в Османската империя 18 в. е белязан

Автор: Ивайло Борисов Между много от интересуващите се и изпълняващите източно-църковно пеене битува мнение, което се приема за неоспорима истина, че това пеене може да се записва правилно и да се изпълнява само по невми – византийските ноти. Всеки друг начин за фиксация на тази музика се приема за „осакатяване” на последната. Още в миналия век протопсалтът Петър Динев споменава: „Така, някои твърдят, че източно-църковните песнопения не могли да се предават правилно и сполучливо със западни ноти, както те се