Продължете към съдържанието

Празнично слово по повод Успението на св. Кирил Славянобългарски и 65-годишнината от кончината на архиепископ Серафим (Соболев)

m15„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16).

Възлюбени в Господа братя и сестри,

„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина” (1 Йоан. 1:5). С въплъщението на Божия Син Светлината на Божията любов дойде в нашия свят и тази Светлина просвещава всеки човек идващ на света. Прославяйки светиите, ние преди всичко прославяме „Дивния в Своите светии” Бог, Който заради нашето спасение стана Човек и Чиято светлина може да просияе в човека. „Хората са същността на Божията слава” – казва св. Йоан Златоуст. Сбъдването на тези думи виждаме във всички светии – Божиите угодници.

 

На славянския небосвод няма по-светли имена и по-лъчезарни образи от тези на Солунските братя св. Кирил и св. Методий, защото чрез тях ние прогледнахме за истината и бяхме изведени от мрака на незнанието към светлината на богопознанието. Църковният устав указва през настоящата година във връзка със Задушница срещу Месопустна неделя, паметта на св. Кирил Славянобългарски (в мире Константин) да се чества не на 14 февруари – деня на неговото успение, станало през 869 г., а на днешния ден – 13 февруари. От житието му узнаваме, че той е бил погребан с големи почести в църквата „Св. Климент” в Рим, като скоро след това на гроба му започнали да стават и чудеса. Всички знаете, че неговият брат св. Методий се преставил в Господа по-късно, на 6 април 885 г. Скоро след кончината им и двамата са били канонизирани за светци. Освен тези дати на тяхното успение, първоначално тяхната памет общо се е празнувала или на 14 февруари или на 6 април, но за да се избегне съвпадане с Великия пост, още през Средновековието е била определена друга дата за общо честване – през най-хубавия месец от годината и на равнозначно число т. е. 11 май.

Паметта на св. Кирил и Методий е светла, скъпа и свещена за нас и за всички славяни, понеже те са родоначалници и основоположници на славянската писменост и култура, превели са от гръцки на старобългарски език книгите на Свещеното Писание и богослужебните книги, просветили са ни в Христовата вяра. Солунските братя са толкова угодни Богу и велики пред човеците, подобно на апостолите. Затова Църквата молитвено ги тачи като равноапостоли. Ето как започва “Похвалното слово за св. Кирил”, написано от великия всеславянски учител, книжовник и архипастир св. Климент Охридски: „Възсия за нас, христолюбци, светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни. Със своето благочествие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията Премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като върху херувим почиваше Светия Дух, Който винаги раздава дарове според силата на вярата”. Чествайки днес паметта на св. Кирил, ние изпълняваме поръката на св. ап. Павел: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали Словото Божие и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7).

Достойно днес съборно честваме паметта и на друг наш наставник, един от най-извисените в духовния живот отци на ХХ век – Софийския чудотворец Богучарски архиепископ Серафим (Соболев). Малко са градовете в света, които притежават непрекъсната традиция на благочестие и святост. Нашият столичен град е честит с това, че се е удостоил през всички епохи на християнството да бъде населен и посещаван от великани на духа, като св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски, св. Осий епископ Кордобски и св. Протоген епископ Сердикийски, които са едни от основните духовни лица на свикания през 343 г. в Сердика (днешна София) поместен събор, да бъде любим град на св. Константин Велики, да се величае като град на св. Йван Рилски Чудотворец (ІХ-Х в.), да приеме честните нетленни мощи на св. крал Стефан Милутин (ХІІІ-ХІV в.), да се украси с мъченическите подвизи на Софийските мъченици от ХV и ХVІ в. Георги, Георги Нови и Георги Най-нови, Николай Софийски, Терапонт Софийски, Константин Софийски (ХVІІІ в.), митрополит Симеон Самоковски (ХVІІІ в.) и най-после, по време на атеистичния двадесети век, да бъде прославен от Бога с просияването на православна святост с живота и делото на светителя архиепископ Серафим (Соболев) и с многобройните чудеса, които десетилетия наред се извършват на гроба му в този благолепен храм. Ето как владика Серафим преди блажената си кончина успокоява своите духовни чеда с думите на руските подвижници от ХІХ в.: „Ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя!”. Ние с благоговение и любов се покланяме пред саркофага с неговите честни мощи и му благодарим, че не ни оставя, а се застъпва пред Бога за всички нас. В душите и сърцата на милиони християни той отдавна е светец. Дано даде Бог в близко време да се завърши процесът на канонизация и всеправославно, с една уста и едно сърце да прославим обичания Владика Серафим.

Днес – в деня, когато отбелязваме 65-годишнината от блаженото успение на архиепископ Серафим – е най-подходящо да си припомним някои думи на Врачанския митрополит Паисий от речта му при погребението на светителя, продължило четири часа и половина в този храм: „Архиепископ Серафим се отличаваше с необикновена скромност, тихост в характера, искрено благочестие, молитвено настроение, мистична вяра и аскетическо въздържение в живота. Той бе действително „образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота” (1Тим. 4:12). За всички ни той може да служи като истински пример за подражание. … Обичайки България като свое второ Отечество, той никога не се отчужди от своята Родина. Надарен с великите качества на руската душа, той все копнееше да се върне в родната си страна. Но волята Божия била, за наша чест и радост, неговото тяло да почива у нас.

С отзивчивото си сърце покойният не можеше да стои и наблюдава безучастно, отстрани вълненията и тревогите, които преживяваше нашата Православна църква. Той е давал с трогателна готовност своята подкрепа, когато се е касаело да се защити църковната дисциплина и строгото Православие. Сам всецяло живеещ и дишащ с Църквата, сам високо достоен носител на сугубата Божия благодат, той винаги е защитавал устно – в проповеди, и писмено – чрез съчиненията си, строгата църковност, издигайки като знаме на Православието догмите и каноните на св. Вселенски събори. За нашата Църква беше голямо щастие, че архиепископ Серафим живя и служи между нас толкова дълго време и ни ободряваше и обогатяваше с благочестието и мистицизма на истинската руска църковност. Той възпламеняваше нашата любов и почит към великата Руска църква и заякчаваше връзките ни с нашия велик Освободител. В негово лице светата Православна църква губи един свой голям светител и поборник”.

След тези трогателни слова, изречени преди 65 години от митрополит Паисий, днес можем да кажем, че в лицето на владика Серафим Православната църква спечели на небето нов молитвен ходатай пред Бога.

Братя и сестри,

Празнувайки паметта на св. Кирил Славянобългарски ние се задължаваме да изпълняваме неговия завет, а именно: да не се изоставя браздата, т.е. делото – да се продължава докрай; да не се предпочита личното спокойствие, личното добруване пред общото!

А като почитаме паметта на Софийския чудотворец архиепископ Серафим нека възприемем от сърце и прилагаме в живота си неговите духовни наставления, едно от които гласи: „Нека употребим всичките си сили за нашето духовно прераждане, за придобиване на истинска християнска любов. Нека да молим за това нашия Спасител, Майката Божия, а също така св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. Серафим Саровски и всички носители на великата истинска християнска любов. Да не желаем на враговете си нищо лошо, за да бъдем истински последователи на Христа, за да бъдем помилвани на Страшния съд Христов и да получим истинска божествена радост!”

А м и н!

~~~

Празничното слово е произнесено от протойерей Кирил Попов в храма-подворие “Св. Николай Мирликийски” в София на 13 февруари 2015 г., когато бе празнувано Успението на св. Кирил Славянобългарски и чествана 65-годишнината от блажената кончина на архиепископ Серафим (Соболев).

Снимки: Весела Игнатова

Снимките и текста са любезно предоставени от сайта на Българска патриаршия!

{gallery}gallery/14.02.2015{/gallery}

Views: 0

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content