Долнолозенски манастир „Възнесение Господне“ (Св. Спас)

Игумения: монахиня Теодора – моб. тел. 0895644553

Лозенският манастир е разположен в склоновете на Лозенска планина, на около 4 км. от софийското село Лозен.

Лозенският манастир „Св. Спас“ е построен през Втората българска държава и е представлявал най-източната обител от възникналия през 13 в. около София манастирски комплекс Мала Света гора. След превземането на София от османците през 1382г. манастира е плячкосан и разрушен.

През 17 в. Лозенският манастир е възобновен, като за това свидетелстват два писмени паметника – приписки към Германския сборник оставени от Граматик Никола (1671г.) и една бележка от месецослов-пролог (1694 г.). От тях научаваме, че в манастира са се помещавали училище и книжовна и калиграфска школа. След участието на лозенските монаси във въстанията през 1737г. Светата обител е отново опожарен и запустява.

През 1821 г. Лозенският манастир е издигнат отново върху старите си основи, като тогава е изградена и сегашната църква. Манастирът е бил средище и на националноосвободителното движение, като в него е отсядал Васил Левски. До 1900 г. Лозенската обител е била мъжки манастир, но след това се преобразува в девически.

Днес Лозенският девически манастир е действащ. Съборната църква е построена през 1821 г. и представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с три купола върху високи осемстенни барабани. През 1847 г. храмът е изписан със средствата на отец Кирияк от Враца, който по това време е и игумен на манастира. За втори път църквата е изографисана през 1869г. от Никола Образцописов и учениците от Самоковската художествена школа Христаки Захариев и Димитър Христов. Наред с традиционните евангелските сцени („Рождество Христово“, „Влизане в Йерусалим“, „Разпятието“, „Възкресение“ и др.), присъстват още образите на Кирил и Методий, княз Борис, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Никола Нови Софийски, Георги Нови Софийски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски, Св. Петка и Св. Неделя. Интерес представляват също, ктиторски портрет на игумен Кирияк от 1868г. и иконата на сръбския княз Владимир Дуклянски, който е бил женен за дъщерята на цар Самуил, Косара.

В последните години са реставрирани част от сградите в Лозенския манастир, включително и стария олтар, който съдържа икони от периода 1850 – 1890 г.