Адрес: 1696 Драгичево, с. Мърчаево
Игумения: монахиня Михаила – моб. тел. 0887 000 571.
Мърчаевският манастир “Св. Троица” се намира в местността “Манастирище” (Манастирчето), разположен е на около 1,5 км югозападно от с. Мърчаево, за него се отбива в ляво от пътя Драгичево-Рударци.
Има различни предположения за времето на основаване на обителта, според едни това е периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), други пък го датират още по-рано, от вековете на ранното християнство (IV-V в.)
Правдоподобно е да се приеме тезата, че манастирът е строен преди падането на България под турско робство. В подкрепа на това говорят както намерените артефакти , така и местните предания. Една легенда разказва, че кръстоносците които са минавали през местността, по време на кръстоносните походи, са открили в днешния двор на манастирския комплекс заровено златно сандъче с женски образ, за които има две версии. Според едната, върху него е била изобразена самата Богородица, а според другата изображението е било на Богинята на плодородието. Днес на въпросното място, където се смята, че е открито съндъчето е поставена каменна плоча във формата на кръст.
Народната памет е съхранила спомена, че манастира е бил разрушаван многократно. Според преданията, когато функционирал в него има около тридесет монаси, а при едно от нападенията на османлиите всичките монаси са изклани и манастира престава да съществува до Освобождението на България. Стари хора си спомняли, че на западната страна на манастирското мазе е имало бойница, в която местните жители се криели и отбранявали при размирни времена. Полуразрушеният към края на трурското робство манастир бил възстановен наново през 1866 г. от двамата братя Манол и Жеко. Това се знае от един надпис върху камък, намерен по време на разширяването на пътя, на него било издълбано: “1866 ЛЕТМЖ”. Текстът е разчетен от Марин Буров – уредник на църковно-историческия и археологически музей София. След Освобождението манастирчето било занемарено, паянтово и неподържано, то постепенно започнало да се руши и потънало в забвение.
Въпреки, че не се знае с точност кога е бил основан Мърчаевският манастир, нито колко време е просъществувал, едно със сигурност е ясно – през тъмните векове на робството, както и други обители, той е бил огнище на просвета, вяра и родолюбие, хранител и пазител на българщината.
Според местно предание, една жена имала много болно дете на име Иван. Една нощ й се присънило, че за да се оправи детето й тя трябва да съгради манастир и за целта и било посочено мястото на стария манастир, който отдавна бил разрушен. Отишла на място и огледала, след няколко дни довела архитекти, които и посочили най-подходящото за целта място, и така започнала да строи храма. По този начин е построена първата от църквите на манастирския комплекс – „Успение на Свети Иван Рилски”, която към днешна дата е отново реставрирана и функционира като параклис.
Другата манастирска църква „Света Троица ” е построена в средата на 70-те години на XX век. Земята върху която е изградена е била собственост на дядо Манул, който решава да дари имота си на манастира за да се построи там храм. Няколко години след като взема това решение храмът е изграден със средства на местните хора и на самия него. Друг имот в местността „Манастирище” е бил собственост на Коста Искренов и синовете му. Те също се отказали от нивите си, в полза на манастира.
Манастирът става факт благодарение на голямата организаторска дейност на Кана Гошева (известна в Мърчаево като леля Кана), както и на министъра на културата по това време – Людмила Живкова.
Трябва де спомене и фактът, че при изливането на основите е намерен общ гроб, за които се смята, че е на изкланите през Турското робство монаси. Останките са преместени и са положени в общ гроб малко по-нагоре от започнатата постройка. Това място местните хора наричат Оброчището и там също е издигната паметна плоча. През 2006 година на Оброчището е поставен кръст, който е осветен.
Днес, новопостроеният манастирски комплекс е обособен от няколко жилищни сгради, манастирската църква “Св. Троица”, параклис “Свети Иван Рилски” и всичко това оградено с внушителен зид.
В църквата „ Света Троица ” има красив иконостас дело на дърворезбаря Петър Кушлев, който е една от последните му творби.
Някога е имало аязмо, което лекувало очи, но днес не се знае точното му място. Днес в манастирския двор има кладенец, за които се смята, че е със света вода.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ, девически и всеки дошъл тук посетител е радушно посрещнат от благочестивите монахини.
Views: 311
