На 28 май честваме преп. Софроний Български, той е един от 9-те софийски светци в църковния ни календар. Тази година се навършват 500 г. от неговото преставяне в Господа.
Според софийския книжовник поп Пейо, който написал житието му, преподобни Софроний бил енорийски свещеник в трънското село Пенкьовци. Силно притесняван от турците, той избягал заедно с жена си при Радул войвода в Румъния. Когато починала жена му, приел монашество с името Софроний. След кончината на Радул войвода духовникът се върнал в България и се установил в Басарбовския скален манастир край Русе, като се отдал на пост и молитва. Там бил убит с брадва от манастирски слуга през 1515 г.
Три години след смъртта си Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение да разкопаят гроба му. Намерили тялото му цяло, нетленно и благоуханно, от което изтичало миро. Много чудеса станали още при откриването му и мнозина утвърдили вярата си в Троичния Бог.
В чест на петвековната годишнина в малкия манастирски храм бе отслужено всенощно бдение, в което взеха участие йеромонах Никанор от Гигинския манастир, йеромонах Ефрем от Одранишкия манастир, духовници и певци от околията.
С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в празничния ден бе отслужена архиерейска св. Литургия, възглавена от Браницки еп. Григорий, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха архимандрит Теофан, протойерей Йоан Чикалов, предстоятел на столичния храм „Св. Параскева“, свещеник Александър Стоев от Радамирска духовна околия, свещеник Илиян Алексиев от София, свещеник Константин Стойчев от Брезник и дякон Васил Танев.
Празникът бе уважен от кмета на гр. Земен г-н Димитър Сотиров, родом от с. Пенкьовци, който специално поздрави владиката, тъй като за първи път посещава светата обител.
В края на литургията епископът произнесе празнично слово за живота на преподобни Софроний Софийски, като подчерта колко много чудеса са станали при откриването на мироточивото му тяло.
„В този ден, когато се навършват 500 години от негово представяне пред Бога и се намираме на място, където той е служил, нека усърдно му се помолим да се моли за нас, за придобиване на Божията благодат! Нека не го забравяме, но да просим неговата помощ и подкрепа, за да бъде той наш закрилник по пътя към царството Божие! Честит и благословен да бъде този празник!“ – каза владиката и преподаде на народа патриаршеския благослов на Негово Светейшество.
Справка:
Манастирът „Св. Петка” в Трънското село Пенкьовци има стара история, за която не се знае почти нищо. Исторически източници дават основание да се смята, че в периода 14-15 в. е опустошен и изоставен.Настоящият храм на света Петка е от по-късно време и се свързва с традиционно силния култ на местното население към светицата. Местните разказват, че църквата стояла няколко десетки години затрупана под могила от пръст, за да бъде спасена от посегателства на злосторници. Един ден, когато в селото нямало живи хора, помнещи и знаещи за затрупания храм, местен пастир забелязал, че една от козите му ближе нещо метално. Оказало се, че това е кръстът от купола на старата църква. Хората я изровили от пръста, а в средата на 19 в. пристроили кръгъл притвор, характерен само за този район на страната. През същия период към югозападната фасада е изграден открит притвор. Към дървените колони са изградени и декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на този край. Стенописите са от 1867 г. и се приписват на македонския зограф Зинофия, но в храма има и по-стари фрагменти, някои от които покрити с дебел слой мазилка. По това време към югозападната фасада е направен и открит притвор с дървени колони и декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на този край. През 20-те години на 20 век е вдигната камбанария от масивно дърво, дело на местен дърводелец, който е правил дограмите на царския дворец. Близо до църквата има стара двуетажна сграда с няколко стаи, където е имало килийно училище, а по-късно местни младежи са били обучавани за духовници. До 60-те г. на миналия век в нея се е помещавала и прогимназия.
Текст и снимки: Весела Игнатова
{joomplucat:219 limit=40|columns=3}
Views: 2
