(IX среща на Междуправославната мрежа от инициативи за проучване на религиите и гибелните култове)
22-25 септември 2016, Благоевград
КОМЮНИКЕ
Деветата среща на Междуправославната мрежа от инициативи за проучване на религиите и гибелните култове се състоя от 22 до 25 септември 2016 в град Благоевград, България, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх г-н г-н Неофит, при домакинството на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит г-н Серафим. На нея се разгледа актуалната църковно-обществена тема: „Фундаментализмът – вярност към традицията или модернизъм”. В тази Междуправославна срещат участие взеха представители на почти всички Поместни православни църкви – Патриаршиите на Антиохия, Йерусалим, Русия, Сърбия, Румъния, България, Грузия; Автокефалните църкви на Кипър, Полша и Албания; членове на Родителското сдружение за православни инициативи; експерти-изследователи, занимаващи се с овладяване на ересите, пара-религиозните и парахристиянските групи и гибелните култове; както и представители на Интерпарламентарната асамблея на Православието. Подробни и добре структурирани доклади на експертни и опитни докладчици дадоха повод за широк дебат и многостранен и задълбочен анализ по темата, като чрез формирането на четири работни групи бяха изготвени констатации, които ще бъдат разпратени до всяка от нашите Поместни православни църкви, както също и на политически, социални и други институции за сведение.
A. Фундаментализмът е вманиачаване и фокусиране в крайно лични – групови и консервативни преживявания, които служат като средство за съпротива срещу всяка една вероятна промяна – по-различна или по-новаторска като подход.
Б. Фундаментализмът в нашия живот се формира по един много опасен начин. Обикновено той се заражда и развива несъзнателно, защото неговите изразители считат, че са защитници на истината и че я опазват от всяко нейно изкривяване. Те отъждествяват и възприемат истината по един особено опасен начин и считат себе си и средата, към която принадлежат и действат, за единствен авторитет и единствен орган за тълкуване и разбиране на нещата. Същия този свой начин на живот и изразяване, и възприемане на нещата те с всички средства преследват да наложат като общ начин на живот за всички хора. От което личният начин (на живот) от естествено изражение на индивидуалността на всяка личност се превръща в някакво психопатологично състояние и се свежда до проява на каприз. Абсолютното изискване за чистота и възстановяване (възвръщане към отминалото, бел. прев.), както и убедеността че те са един вид съдия на всички, доста често отвежда изразителите на фундаментализма към използването на насилствени противопоставяния и поведение – и то не само физически, но и психологически.
В. Фундаментализмът се разпростира върху всички области на живота. Така че неговото влияние и активно демонстриране се наблюдава в религия, политика, икономика, сексуалност, в семейния живот, сектите, спорта и т.н. Всичко това показва, че както Църквата, така и Държавата ще трябва сериозно да проучат причините и влиянието на фундаментализма в рамките на живота ни и да предприемат съответни инициативи и мерки, най-вече духовни (в контекста на духовния живот, бел. прев.), които да култивират човека, така че той да може да се проявява като здрава и свободна личност. Православната църква предлага като средство за справяне с това явление във всичките му направления, особено по отношение на религиозния фундаментализъм, съпротивата чрез качеството, сиреч – светостта, която се развива чрез добродетелен живот и общение с нетварната Божия благодат в Иисуса Христа.
Превод: Анула Христова
Views: 0
