Автор: Ивайло Борисов
Църковната музика е песенен израз на душата, която копнее по Бога и търси Неговата благодатна помощ. Многовековното ѝ развитие и нейните класически образци са пример за сърдечна изповед и творческа всеотдайност от страна на композитори и изпълнители пред олтара на Бога. Като част от сакралните изкуства на Християнската Църква, наред с другите качества, които трябва да притежава, църковната музика трябва на първо място да бъде молитвена.
Самият Господ Иисус Христос ни е завещал молитвата като средство за борба с изкушенията и съблазните. „Тоя пък род – казва Спасителят – не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21). Светителят Йоан Златоуст казва за молитвата – „с нея диша душата, тя услажда живота, тя притъпява страданията, тя побратимява хората – тя готви вечността.”[1] Затова молитвеността е важно качество, което трябва да притежава църковната музика. Църковните песнопения трябва да издигат душите на вярващите към Небесното отечество. Една християнска сентенция гласи, че който пее – два пъти се моли.
Тъй като певецът пее от името на цялото богослужебно събрание (някога са пели всички присъстващи на служба християни, затова и в някои богослужебни книги срещу този, който отговаря на свещеническите възгласи, пише: народ), той трябва да е настроен молитвено, което състояние да предава и на участващите в светата служба.
Църковната музика трябва да наподобява ангелското славословие.От боговдъхновените страници на светата Библия разбираме, че ангелите непрестанно славословят Твореца. В книгата на св. пророк и цар Давид четем: „Хвалете Го, всички Негови ангели, хвалете Го, всички Негови войнства” (Пс. 148:2). „Свят, Свят, Свят е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с неговата слава!” (Ис. 6:3) са думите, изпети от ангелите серафими и чути от пророк Исайя в чудно видение. Ангелите изпълняват и първото песнопение, огласило небето на Новия свят (светът след Рождество Христово): „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”(Лука 2:14).Затова и през епохата на преп. Йоан Кукузел „Ангелогласния”[2] и неговите последователи (13-15 в.) ангелското пеене е образец за съвършено музициране.
Служението на певеца трябва да отговаря на високото си предназначение да бъде посредник между земната и небесната реалност. Без молитвена настройка църковното пеене се превръща в обикновено концертно изпълнение, от което губи цялата църковна общност. Разбира се, за молитвеното въздействие на църковното пеене има значение и поднасянето му по подобаващ начин.Това включва правилна артикулация – начинът по който се изпълняват различните тонове, правилното и членоразделно произнасяне на думите в текста на песнопението.
Друго важно изискване, свързано с молитвеността на църковната музика, е изпълнението на певците да бъде в подходяща динамика (раздел от теорията на музиката, който се занимава със силата на тона). Динамиката в църковната музика не трябва да наподобява светското звучене и да разсейва богомолците, а да спомага за молитвеното настроение в храма. „Ако правилото за тихо и непресилено по тон пеене важи в светската музика, колко повече то трябва да се съблюдава в църковното богослужение…”[3] Цигуларят Вадим Репин[4] твърди, че властта на музиканта е в шепота, а не във вика.
„С какво трябва да се отличава църковното пеене от светското? Според мен, преди всичко с молитвения си характер. Богослужебното пеене трябва да се отличава с особена духовна проникновеност и да бъде максимално отдалечено от тези образци на концертна, светска музика, които все още често се изпълняват в нашите храмове.”[5] Това са думи от доклада на Волоколамския митрополит Иларион Алфеев[6], произнесен на 1 декември 2016 г. по време на Първия международен конгрес на регентите и хористите на Руската Православна Църква. „Пеенето по време на литургия – продължава митрополит Иларион – не трябва да отвлича молещите се от духовното участие в Тайната Господня Вечеря, възобновяване на която се явява всяка Литургия, а, напротив, трябва да помага на вярващия да проникне в богослужебния дух, вътрешно да се подготви към приемането на Светите Христови Тайни.”[7] Трябва да признаем, че църковно-музикални явления от типа „отвличащи от богослужебния дух” са припознаваеми и в нашата родна църковна действителност. Ограничаването им би способствало за едно по-положително въздействие на църковната музика върху душите на молещите се, съобразено с благодатната православна храмова атмосфера.Между различните изкуства, намерили своето почетно място в храма, съществува вътрешна връзка. Така например отец Павел Флоренски[8] твърди, че звуците на органа „са непреносими в православното богослужение”, тъй като „подобна музика просто не може да се свърже в съзнанието ни с целия богослужебен стил, тя нарушава затвореното единство на богослужението…”[9].
Великият поет Пушкин в стихотворението си „Пророк” пресъздава сцена, в която Бог се обръща към Своя избраник-пророк с думите: „и волята ми разбери: със думи по вода и суша човешките сърца гори!” Църковните диригенти и певци са призвани да извършват служението си в подходяща „молитвена тоналност” и да подпомагат вярващите в устрема им към Небето. По думите на Русенския митрополит Неофит (сега Патриарх Български и митрополит Софийски): „Като неделима част от православното богослужение, църковното пеене е драгоценно богатство, осветено от Спасителя, и духовна красота, в които са отразени свещени трепети и стремления на човешката душа по пътя от земното към сферата на небесното.”[10] Църковното пеене е едновременно приоритет и отговорност. Осъзнато по този начин от изпълнителите му то би ги превърнало в такива, които тайнствено изобразяват херувимите и пеят на Животворящата Троица… (из Херувимската песен[11]).
[1] Ибришимов, Г. Духовни бисери от светите отци. Проповедническа антология. Б.м.,1992, с. 30.
[2] От прозвището на Кукузел „Ангелогласния” идва името на цялата калофонна късновизантийска музика – Ангелогласие.
[3] Архимандрит Горазд. Богослужение и богослужебна дисциплина. С., 1959, с. 93.
[4] Вадим Репин е инструменталист от руски произход, един от най-добрите и известни цигулари в нашето съвремие.
[5] http://www.bogoslov.ru/text/5150719/index.html
[6] Митрополит Иларион е йерарх на Руската Православна Църква – богослов, патролог, църковен историк и композитор.
[7] http://www.bogoslov.ru/text/5150719/index.html
[8] Отец Павел Флоренски (1882-1937) е личност с разностранни интереси – богослов, религиозен философ, учен, поет. През 1937 г. е разстрелян в Соловецкия лагер.
[9] Флоренски, П. Иконостас. София, 1994, с. 73.
[10] http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=church_music_tradition.xml
[11] Херувимската песен е песнопение от св. литургия, изпълнявано по време на извършването на Великия Вход. Съставянето на това песнопение се приписва на император Юстиниан Младши в 573 г. след Р. Хр. Текстът на песента на български език е: „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен, да отхвърлим сега всяка житейска грижа, та да подемем Царя на всичко, Когото ангелските чинове невидимо носят. Алилуия”.
Автор: Ивайло Борисов
Църковната музика е песенен израз на душата, която копнее по Бога и търси Неговата благодатна помощ. Многовековното ѝ развитие и нейните класически образци са пример за сърдечна изповед и творческа всеотдайност от страна на композитори и изпълнители пред олтара на Бога. Като част от сакралните изкуства на Християнската Църква, наред с другите качества, които трябва да притежава, църковната музика трябва на първо място да бъде молитвена.
Самият Господ Иисус Христос ни е завещал молитвата като средство за борба с изкушенията и съблазните. „Тоя пък род – казва Спасителят – не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21). Светителят Йоан Златоуст казва за молитвата – „с нея диша душата, тя услажда живота, тя притъпява страданията, тя побратимява хората – тя готви вечността.”[1] Затова молитвеността е важно качество, което трябва да притежава църковната музика. Църковните песнопения трябва да издигат душите на вярващите към Небесното отечество. Една християнска сентенция гласи, че който пее – два пъти се моли.
Тъй като певецът пее от името на цялото богослужебно събрание (някога са пели всички присъстващи на служба християни, затова и в някои богослужебни книги срещу този, който отговаря на свещеническите възгласи, пише: народ), той трябва да е настроен молитвено, което състояние да предава и на участващите в светата служба.
Църковната музика трябва да наподобява ангелското славословие.От боговдъхновените страници на светата Библия разбираме, че ангелите непрестанно славословят Твореца. В книгата на св. пророк и цар Давид четем: „Хвалете Го, всички Негови ангели, хвалете Го, всички Негови войнства” (Пс. 148:2). „Свят, Свят, Свят е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с неговата слава!” (Ис. 6:3) са думите, изпети от ангелите серафими и чути от пророк Исайя в чудно видение. Ангелите изпълняват и първото песнопение, огласило небето на Новия свят (светът след Рождество Христово): „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”(Лука 2:14).Затова и през епохата на преп. Йоан Кукузел „Ангелогласния”[2] и неговите последователи (13-15 в.) ангелското пеене е образец за съвършено музициране.
Служението на певеца трябва да отговаря на високото си предназначение да бъде посредник между земната и небесната реалност. Без молитвена настройка църковното пеене се превръща в обикновено концертно изпълнение, от което губи цялата църковна общност. Разбира се, за молитвеното въздействие на църковното пеене има значение и поднасянето му по подобаващ начин.Това включва правилна артикулация – начинът по който се изпълняват различните тонове, правилното и членоразделно произнасяне на думите в текста на песнопението.
Друго важно изискване, свързано с молитвеността на църковната музика, е изпълнението на певците да бъде в подходяща динамика (раздел от теорията на музиката, който се занимава със силата на тона). Динамиката в църковната музика не трябва да наподобява светското звучене и да разсейва богомолците, а да спомага за молитвеното настроение в храма. „Ако правилото за тихо и непресилено по тон пеене важи в светската музика, колко повече то трябва да се съблюдава в църковното богослужение…”[3] Цигуларят Вадим Репин[4] твърди, че властта на музиканта е в шепота, а не във вика.
„С какво трябва да се отличава църковното пеене от светското? Според мен, преди всичко с молитвения си характер. Богослужебното пеене трябва да се отличава с особена духовна проникновеност и да бъде максимално отдалечено от тези образци на концертна, светска музика, които все още често се изпълняват в нашите храмове.”[5] Това са думи от доклада на Волоколамския митрополит Иларион Алфеев[6], произнесен на 1 декември 2016 г. по време на Първия международен конгрес на регентите и хористите на Руската Православна Църква. „Пеенето по време на литургия – продължава митрополит Иларион – не трябва да отвлича молещите се от духовното участие в Тайната Господня Вечеря, възобновяване на която се явява всяка Литургия, а, напротив, трябва да помага на вярващия да проникне в богослужебния дух, вътрешно да се подготви към приемането на Светите Христови Тайни.”[7] Трябва да признаем, че църковно-музикални явления от типа „отвличащи от богослужебния дух” са припознаваеми и в нашата родна църковна действителност. Ограничаването им би способствало за едно по-положително въздействие на църковната музика върху душите на молещите се, съобразено с благодатната православна храмова атмосфера.Между различните изкуства, намерили своето почетно място в храма, съществува вътрешна връзка. Така например отец Павел Флоренски[8] твърди, че звуците на органа „са непреносими в православното богослужение”, тъй като „подобна музика просто не може да се свърже в съзнанието ни с целия богослужебен стил, тя нарушава затвореното единство на богослужението…”[9].
Великият поет Пушкин в стихотворението си „Пророк” пресъздава сцена, в която Бог се обръща към Своя избраник-пророк с думите: „и волята ми разбери: със думи по вода и суша човешките сърца гори!” Църковните диригенти и певци са призвани да извършват служението си в подходяща „молитвена тоналност” и да подпомагат вярващите в устрема им към Небето. По думите на Русенския митрополит Неофит (сега Патриарх Български и митрополит Софийски): „Като неделима част от православното богослужение, църковното пеене е драгоценно богатство, осветено от Спасителя, и духовна красота, в които са отразени свещени трепети и стремления на човешката душа по пътя от земното към сферата на небесното.”[10] Църковното пеене е едновременно приоритет и отговорност. Осъзнато по този начин от изпълнителите му то би ги превърнало в такива, които тайнствено изобразяват херувимите и пеят на Животворящата Троица… (из Херувимската песен[11]).
[1] Ибришимов, Г. Духовни бисери от светите отци. Проповедническа антология. Б.м.,1992, с. 30.
[2] От прозвището на Кукузел „Ангелогласния” идва името на цялата калофонна късновизантийска музика – Ангелогласие.
[3] Архимандрит Горазд. Богослужение и богослужебна дисциплина. С., 1959, с. 93.
[4] Вадим Репин е инструменталист от руски произход, един от най-добрите и известни цигулари в нашето съвремие.
[5] http://www.bogoslov.ru/text/5150719/index.html
[6] Митрополит Иларион е йерарх на Руската Православна Църква – богослов, патролог, църковен историк и композитор.
[7] http://www.bogoslov.ru/text/5150719/index.html
[8] Отец Павел Флоренски (1882-1937) е личност с разностранни интереси – богослов, религиозен философ, учен, поет. През 1937 г. е разстрелян в Соловецкия лагер.
[9] Флоренски, П. Иконостас. София, 1994, с. 73.
[10] http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=church_music_tradition.xml
[11] Херувимската песен е песнопение от св. литургия, изпълнявано по време на извършването на Великия Вход. Съставянето на това песнопение се приписва на император Юстиниан Младши в 573 г. след Р. Хр. Текстът на песента на български език е: „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен, да отхвърлим сега всяка житейска грижа, та да подемем Царя на всичко, Когото ангелските чинове невидимо носят. Алилуия”.
СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ
ВАЖНО
Хавайската икона на Пресвета Богородица пристига в България
Изявление на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия по повод „София Прайд 2026“
Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил за Първи юни – Ден на детето
Слово на Българския патриарх Даниил на молебена в деня на Възстановяването на Българската Патриаршия
Слово на Българския патриарх Даниил в Деня на храбростта – Празник на Българската армия
АРХИВ
ЮНИ 2026
МАЙ 2026
АПРИЛ 2026
МАРТ 2026
ФЕВРУАРИ 2026
Хронология на богослуженията
ВРЪЗКИ