Тази толкова трудна Книга на Иов. Големите изпитания, истинската, явена като чудо, любов към Бога, възможността да претърпиш и смирено да изкажеш „нещастие настъпи“ (Иов 3:26). Цялата многообразна трагедия, която обгръща богобоязливия човек, страдащия Иов – за всичко това говори старозаветният автор. Когато четеш тази книга, много въпроси се появяват в съзнанието ти, но най – важният е: защо, Господи? Защо този смирен, любещ човек, който обича Теб и Твоето творение, е подложен на страшното изпитание? Нима и там в Небесното, в битието на Вечното, е възможна играта на облог, за да се покаже и докаже любовта? Тази игра неповторима ли е, или постоянно се играе в нашия свят, и любовта трябва ли да се доказва в изпитание, за да е истинската, достойна за Теб, Господи? Истина ли е, че „човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре“ (Иов 5:7). Боже, колко непосилно е всичко това за нашето мислене. Трудното за човека е да може да осъзнае божествената реалност. Това значи да пренебрегне логичното, да се отдели от природното, да премахне светската история, изпълнена с многото кръвопролития, цинизъм и народни страдания, и да влезе в напълно не-човешкото, не-природното, безумното, безсмъртното, но Божественото. Но защо, Господи? Защо вярата ни всецяло носи антиномия? Тя ни раздира от противоречия и в същото време тя, вярата, ни води и до това влюбване в Абсурдното, за да приемем Христос и обикнем неговата непознаваемост. Не мога, Господи, и не зная какво става с мен в този свят и какво да сторя, за да навляза в онзи божествен мрак на незнанието, който дава вярната картина на Небесното, на Божественото.
„Не е ли изпитание земният живот на човека и дните му не са ли като дни на наемник“ (Иов 7:1) – казва страдащият Иов.
Целият този свят, с неговите странности, неправдата, човекоомразата и равнодушието, всичко това е истинското наше изпитание. Как да бъдеш християнин в него, как да живееш, обичаш и страдаш с ближния? Многострадалният наш съвременник, този днешен Иов, е разпънат между смърт и живот, между радост и страдание, между опитност и незнание. Той живее с неправдите на обществото, с лъжите и безотговорностите на псевдолидери, смачкан от беззаконието на техните машинации, като постоянно се пита къде е истината, къде е правдата. Многострадалният съвременник губи вярата и тича суеверно към всяко неестествено явление, считайки го за божествен знак. Той вижда лъжепророци, които издевателстват над вярващото събрание, но веровите му очи са толкова заслепени, че ги приема за духовни учители. Този клетник, в когото всеки един от нас открива и част от своето терзание, този клетник е отчаян в своята безпътица. Безпътица, която го води до могъщата смърт, а тя, смъртта, властва и извлича своето със силата на наглостта си, ненаситна в желанието за скръб. Многострадалният съвременник търси защита, втурнал се в Църквата, усетил нейния мир, но и там, помислил си, че няма трагедия, открива най–страшната, единствената вселенска трагедия на умъртвения Бог. Бог, Който умира, приел всецяло смъртта, та сторил всичко в пълнота, да може със силата на тази пълнота, напълно да погуби смъртта и да даде на човешкия род нов живот, който е живот при Бога.
Днешният ден е страшният ден в историята на човечеството. Тази нощ е единствената нощ на скръбта, небесната скръб, защото Безсмъртният Бог лежи бездиханно, потънал в своята скромност, побрал цялото Си наднебесно величие в пространството на каменния гроб. Смъртта тържествува, ехидно възрадвана от кратката си победа, а творението е притихнало в тъга и страх, очакващо естествения край на своето грехопадение. „Защото заплатата на греха е смърт“ (Рим. 6:23), казва апостол Павел.
Но аз зная, зная, Господи, че ще превали идващият ден и ще дойде онази мистична нощ. Нощ по–светла от деня, в която Божията любов ще облее този свят чрез Възкръсналия Бог. Своеобразна небесна заря, разпръснала живот над всяка твар, над всяко дихание, което слави Господа. Тази нощ ще ни изведе в живот в бъдещия век. Ти ще възкръснеш, Боже мой, и ще ни обсипеш, подобно на старозаветния страдалец, с многото дарове на твоя Дух Светий, а ние ще влезем в тайнственото очакване на Всеобщото Възкресение. Амин!
ставрофорен иконом Ангел Ангелов
Views: 2
