В цялото Свещено Писание диша благодатта Божия,
но в сладката книга на псалмите тя диша преимуществено.
(св. Амвросий Медиолански)
Като „стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15) Църквата Христова ревностно пази и правилно преподава истините на вярата, съдържащи се в Божественото Откровение, което е единственият извор на нашата вяра. Свръхестественото Божествено Откровение се съдържа в Свещеното Писание и Свещеното Предание. Свещеното Писание е форма на Божието Откровение. То се нарича още Библия (βίβλος – от гр. „книга“). Думата „Библия“ извиква у нас представата за една голяма книга, съдържаща в себе си цялото Свещено Писание както на Стария, така и на Новия Завет. Но всъщност това не е една книга, а цял, строго определен от Църквата, сборник свещени книги, написани по различно време, на различни места и с различни цели и принадлежащи на боговдъхновени и богопросветени мъже.
Главната черта, отличаваща Свещеното Писание на Библията от другите литературни произведения, и придаваща му висша сила и неоспорим авторитет, е неговата боговдъхновеност. Под това се разбира онова свръхестествено, божествено осенение, което без да унищожава и без да потиска естествените сили на човека, ги издига към висше съвършенство, предпазва от грешки, подава откровения, с една дума – ръководи целия ход на тяхната дейност, благодарение на което последната е не прост продукт на човека, а като че творчество на Самия Бог. Според свидетелството на свети апостол Петър „никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци“ (2 Петр. 1:21). При апостол Павел се среща и самата дума „боговдъхновен“, отнесена именно към Свещеното Писание, когато той казва, че „всичкото Писание е боговдъхновено“ (2 Тим 3:16). Всичко това прекрасно се разкрива и от отците на Църквата. Така св. Йоан Златоуст казва, че „всичките Писания са написани не от роби, а от Господаря на всички – от Бог“; а по думите на св. Григорий Велики „с езика на светите пророци и апостоли ни говори Господ“.
Основната идея на всички боговдъхновени библейски Писания е учението за Месията, Иисус Христос, Сина Божий. Като предмет на надеждите на Стария Завет, като алфата и омегата на целия Нов Завет, Иисус Христос, по думите на апостола, бил онзи крайъгълен камък, на основата на който с помощта на апостолите и пророците било основано и съградено зданието на нашето спасение (Еф. 2:20)[1].
Една от тези Боговдъхновени книги е Псалтирът (гр. ψαλτήριον). Тя е част от Стария Завет. Названието ѝ в превод от гръцки означава музикален инструмент от рода на арфата. В нея се съдържат 150 псалми (гр. ψαλμός – хвалебна песен; песен, акомпанирана от струнен инструмент). В основната си част тя е написана от св. пророк и цар Давид, рабът Божий, както го нарича Сам Бог (4 Цар. 20:6), баща на Сина Божий по плът, както е казано в Евангелието от Матея: „Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов“ (Мат. 1:1). Той единствен след Авраам бил баща на народите, духовен Орфей, първият художник на добродетелите. Давид е първият предизвестител на трите лица в едното Божество, пастир и отличен воин, пророк и същевременно цар. Св. цар Давид станал сърце, език и перо на първия Цар – Царя на небето, придобил всички добродетели[2].
Той произхождал от Иудиното коляно. Баща му Иесей бил един от старейшините на град Витлеем и имал осем синове, най-малкият от които бил Давид. Когато момчето достигнало юношеска възраст, баща му му поверил да пасе стадата. Юношата живеел уединено сред стадата, охранявайки родителската собственост. Господ пазел момъка, защото той бил благочестив и не обичал суетата. Давид си направил музикален инструмент със струни и през свободното си време пеел и свирел на него. Момъкът насочил дадената му от Бога дарба в това изкуство в служба на Бога, за прослава на Неговото свято име. Пребивавайки непрестанно в богомислие, той, като извличал звуци от струните, възпявал премъдростта и благостта на Небесния Отец, проявявани в цялото Божие творение и в човешкия живот[3].
Псалтирът е една от най-четените и използвани в богослужението книги. Впрочем тя никога не е преставала да се чете и да се употребява в богослужението — първо от евреите, а по-сетне и от християните. Тя е една от главните богослужебни книги, използвани от Светата православна църква при нейния всекидневен сърдечен зов към Бога. Св. Йоан Златоуст казва: „Псалтирът е началото, средата и краят на молитвите ни“[4].
Според текстовете, върху които се пише музиката за богослужение, в Източната църква се развиват два основни вида пеене, които са и най-старите – псалмодия, основаваща се върху текстове от Псалтира, и химнодия, основаваща се върху текстове от църковната поезия. Съответно най-ранните видове пеене са псалмите и раннохристиянските химни. И двата вида развиват силабични (тон – сричка) и пространни (мелизматични) жанрове. Около 70 от псалмите се пеят. С псалмите се свързват библейските песни, помествани дълго време след последния псалом в Псалтира[5].
Според терминологията във фундаменталното изследване върху псалмодията от Петър Вагнер псалмодичната композиционна структура включва четири елемента: 1. инициум, водещ до основния тон на песнопението; 2. тенор – основният тон, на който се рецитира; 3. медианта – междинна каденца, и 4. финалис – финална каденца, маркираща края на стиха.
Още от ранно време отделните стихове на псалмите и библейските песни започват да се повтарят или буквално, или парафразирано, и да се вмъкват между редовете им като припеви. Духовникът пеел даден псалом и паството или хорът му отговаряли след всеки стих с припев от вида на: „Услыши мя, Господи“, „Помилуй мя, Господи“, „Алилуия“ и пр. Този вид псалмодия – изпълнение от даден духовен служител и отговор от страна на паството или хора, е известен като респонзорна. Тя се счита за най-старата форма на изпълнение. Пеенето на два редуващи се хора се нарича антифонно, а изпълняваната по този начин псалмодия – антифонна[6].
Книга Псалтир като боговдъхновена книга, отляла се във формите на древната поезия като най-голям сборник с поезия, има специфична ритмика и метрика, паралелизъм, акростих и други похвати, чрез които намира израз религиозното чувство, показано и като поетично изживяване на света. Най-важното е, че в псалмите чрез поетически форми човешката душа говори със Създателя си. А псалмите са и молитва.
Молитвата е най-дълбокият разговор на човека с Бог. Защото ако тялото е тварно, сътворено из материалния свят, човешката душа има друга онтология. Тя е част от Твореца: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Бит. 2:7). Затова и душата на човека търси своето си — Създателя си, и Нему изказва най-личните си и дълбоки състояния и преживявания, които единствено Той разбира, по милостта си състрадава и има грижата и промисъла Си за човека. Душата търси единение с Него. Тези състояния на душата са разкрити в псалмите[7].
Св. Василий Велики изобразява така високото значение на псалмите за християнския живот: „Книгата на Псалмите обхваща в себе си полезното от всички книги. Тя пророчества за бъдещето, привежда в паметта събития, дава закони за живота, предлага правила за дейност. Накратко казано, тя е обща съкровищница от добри учения и старателно изнамира това, което е от полза за всеки. Тя лекува и застарели рани на душата, и на неотдавна уязвения подава бързо изцеление, и болното възстановява, и неповреденото поддържа, и въобще, доколкото е възможно, изтребва страстите, които в човешкия живот под различен вид господстват над душите. И при това тя поражда в човека някаква тиха наслада и удоволствие, които правят разсъдъка целомъдрен. Псаломът е тишина на душата, раздавач на мир, от него утихват метежните и вълнуващите се помисли; той смекчава раздразнителността на душата и оцеломъдрява невъздържаността. Псаломът е посредник на дружбата, единение между далечните, примирение на враждуващите. Защото кой може да счита за врагове тези, с които е възнасял единен глас към Бога? Затова псалмопението ни доставя едно от най-великите блага – любовта, изнамирайки общото пеене като връзка на единението, събирайки хората в единен задружен хор. Псаломът е убежище от демоните, встъпване под закрилата на ангелите, оръжие в нощните страхове, отмора от дневните трудове, безопасност за младенците, украшение в цветуща възраст, утешение на старците, най-приличната украса за жените. Псаломът населява пустините, оцеломъдрява тържищата. За новоначалните е наченки на учението, за преуспяващите – нарастване на знанието, за съвършените – утвърждаване; това е гласът на Църквата. Това е мъдро изобретение на учителя, устройващ да пеем, и заедно с това да се учим на полезното. Към ученията се прибавя приятността на сладкопението, така че заедно с приятното и услаждащото, по незабележим начин да приемем и това, което е полезно в словото. Защото наученото с принуждение не остава в нас за дълго; а това, което е прието с вдъхновение и с приятност, се вкоренява в душата по-здраво“[8].
А свети Атанасий Велики учи: „В псалмите достойно за удивление е и следното: в другите книги това, което казват светиите и за което говорят, четящите го отнасят към този, за когото е написано, а и слушащите отличават себе си от описваните лица, за които става дума; и ако се удивляват и възхищават от разказваните деяния, всичко това се оказва просто подражание. Но който вземе в ръката си псалмите, той, дори и да прочете някое пророчество за Спасителя с обичайното удивление и благоговение, чете другите псалми вече като свои собствени думи; а и слушащият като че ли сам от себе си, произнасяйки това, идва в умиление и всичките словеса на песнопенията му стават близки, като че действително са негови собствени“[9].
Пак св. Василий пита: „На какво ли не ще се научиш от псалмите? Не ще ли опознаеш оттук величието на мъжеството, строгостта на справедливостта, честността на целомъдрието, съвършенството на благоразумието, начина за покаяние, мярката на търпението и всяко благо, което споменеш? Тук има съвършено богословие, предсказание за Христовото идване в плът, устрашаване със съд, надежда за възкресение, обещание за слава, откриване на тайнства. Всичко е събрано в книгата Псалми като в голяма обща съкровищница. Пророкът, пригодил псалмите към така наречения псалтир, (избирайки го) измежду многото музикални инструменти, давайки с това, както ми се струва, да се разбере, че в него издава гласове благодатта, подавана свише – от Духа; защото единствено при този музикален инструмент причината за звуците се намира отгоре. При китарата и лирата, медната струна звучи отдолу под лъка. А при псалтира причината за хармоничните ладове е отгоре, та и ние да се грижим да търсим горното и да не се увличаме от приятността на пеенето в плътски страсти. При това пророческото слово, както мисля, дълбокомислено и премъдро ни е показало с устройството на този инструмент, че хората с прекрасна и добре настроена душа могат да се издигат към горното“[10].
Псалтирът е една от най-често цитираните книги в Новия Завет. Повече от хиляда са тълкуванията на псалмите – от светите отци и учители на църквата до днес. Псалтирът е една от първите преведени книги за славянския свят от светите братя Кирил и Методий. В България тя се цитира още oт Йоан Екзарх. Акростихът в „Азбучна молитва“ на епископ Константин Преславски, макар и да следва византийски образци, като мисъл за поетически изказ и подредба води началото си от псалом 37 и 145 (Акростих 1). Псалтирът е втъкан в много от текстовете на старобългарската духовна книжнина. Книгата постоянно се препревежда, преписва и преиздава[11].
Отците на Църквата са разпоредили християните да използват само гласа си в изпълнение на химните и псалмопеенето, както са направили Сам Господ и Неговите ученици. Свети Йоан Златоуст казва: „Нашият Спасител пееше химни, точно като и ние“. Апостолските правила забраняват употребата на музикални инструменти в църквата. От времето на апостолите източното пеене (псалмодията) е монофонично или хомофонично, тъй както е и до днес в нашите църкви[12].
В заключение можем наистина да се присъединим към думите на свети Амвросий Медиолански, който казва: „В цялото Свещено Писание диша благодатта Божия, но в сладката книга на псалмите тя диша преимуществено“.
Андрей Касабов
Текстът е прочетен на 20 август 2016 г. на фестивалът "Площад на кирилицата" в гр. Херцег Нови, Черна Гора, преди концерта на хор "Св. Наум Охридски".
БИБЛИОГРАФИЯ
ЛОПУХИНА, А. П. Толковая Библия или комментарий на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Заветов. С. Петербурге, 1904 – 1913.
МОНАХ ЕВТИМИЙ ЗИГАБЕН. Тълкувание на псалтира. Част 1. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Св. Гора, Атон, 2004.
МАЛЧЕВ, А. Приятен Псалтир. Руенски манастир „Св. Йоан Рилски“. 2006.
КУЮМДЖИЕВА, С. Ранните църковнопесенни жанрове. – В: „И даде земята им за наследие…“. С., 2014.
СИВРИЕВ, С. Книга Псалтир и българската поезия. С., 2004.
СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ. Творения, т. 1, ч. 2. – В: Беседи върху псалми. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Св. Гора, Атон, 2008.
КОНДОГЛУ, Ф. Византийское церковное пение как неотъемлемая часть православного предания (сборник статей), М., 2006.
ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ
Житие на Праведния цар Давид. – In: http://www.pravoslavieto.com/life/12.26_sv_tsar_David.htm#1
1 Вж. Лопухина, А. П. Толковая. Библия или комментарий на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Заветов. С. Петербурге, 1904 – 1913, с. 9.
2 Подробно за това вж. монах Евтимий Зигабен. Тълкувание на псалтира. Част 1. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Св. Гора, Атон, 2004.
4 Малчев, А. Приятен Псалтир. Руенски манастир „Св. Йоан Рилски”. 2006, с. 7.
5 Подробно за това вж. Куюмджиева, С. Ранните църковнопесенни жанрове. – В: „И даде земята им за наследие…”. С., 2014, с. 11 – 12.
6 За това вж. Куюмджиева, С. Ранните…, С., 2014, с. 13.
7 Вж. Сивриев, С. Книга Псалтир и българската поезия. С., 2004.
8 Подробно за това вж. Св. Василий Велики. Творения, т. 1, ч. 2. – В: Беседи върху псалми. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Св. Гора, Атон, 2008, с. 2.
10 За това вж. Св. Василий Велики. Творения, т. 1, ч. 2. – В: Беседи върху псалми. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Св. Гора, Атон, 2008, с. 2-3.
11 Вж. Сивриев, С. Книга Псалтир…, С., 2004.
12 Кондоглу, Ф. Византийское церковное пение как неотъемлемая часть православного предания (сборник статей), М., 2006.
Views: 75
но в сладката книга на псалмите тя диша преимуществено.
(св. Амвросий Медиолански)
Като „стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15) Църквата Христова ревностно пази и правилно преподава истините на вярата, съдържащи се в Божественото Откровение, което е единственият извор на нашата вяра. Свръхестественото Божествено Откровение се съдържа в Свещеното Писание и Свещеното Предание. Свещеното Писание е форма на Божието Откровение. То се нарича още Библия (βίβλος – от гр. „книга“). Думата „Библия“ извиква у нас представата за една голяма книга, съдържаща в себе си цялото Свещено Писание както на Стария, така и на Новия Завет. Но всъщност това не е една книга, а цял, строго определен от Църквата, сборник свещени книги, написани по различно време, на различни места и с различни цели и принадлежащи на боговдъхновени и богопросветени мъже.
Главната черта, отличаваща Свещеното Писание на Библията от другите литературни произведения, и придаваща му висша сила и неоспорим авторитет, е неговата боговдъхновеност. Под това се разбира онова свръхестествено, божествено осенение, което без да унищожава и без да потиска естествените сили на човека, ги издига към висше съвършенство, предпазва от грешки, подава откровения, с една дума – ръководи целия ход на тяхната дейност, благодарение на което последната е не прост продукт на човека, а като че творчество на Самия Бог. Според свидетелството на свети апостол Петър „никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци“ (2 Петр. 1:21). При апостол Павел се среща и самата дума „боговдъхновен“, отнесена именно към Свещеното Писание, когато той казва, че „всичкото Писание е боговдъхновено“ (2 Тим 3:16). Всичко това прекрасно се разкрива и от отците на Църквата. Така св. Йоан Златоуст казва, че „всичките Писания са написани не от роби, а от Господаря на всички – от Бог“; а по думите на св. Григорий Велики „с езика на светите пророци и апостоли ни говори Господ“.
Основната идея на всички боговдъхновени библейски Писания е учението за Месията, Иисус Христос, Сина Божий. Като предмет на надеждите на Стария Завет, като алфата и омегата на целия Нов Завет, Иисус Христос, по думите на апостола, бил онзи крайъгълен камък, на основата на който с помощта на апостолите и пророците било основано и съградено зданието на нашето спасение (Еф. 2:20)[1].
Една от тези Боговдъхновени книги е Псалтирът (гр. ψαλτήριον). Тя е част от Стария Завет. Названието ѝ в превод от гръцки означава музикален инструмент от рода на арфата. В нея се съдържат 150 псалми (гр. ψαλμός – хвалебна песен; песен, акомпанирана от струнен инструмент). В основната си част тя е написана от св. пророк и цар Давид, рабът Божий, както го нарича Сам Бог (4 Цар. 20:6), баща на Сина Божий по плът, както е казано в Евангелието от Матея: „Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов“ (Мат. 1:1). Той единствен след Авраам бил баща на народите, духовен Орфей, първият художник на добродетелите. Давид е първият предизвестител на трите лица в едното Божество, пастир и отличен воин, пророк и същевременно цар. Св. цар Давид станал сърце, език и перо на първия Цар – Царя на небето, придобил всички добродетели[2].
Той произхождал от Иудиното коляно. Баща му Иесей бил един от старейшините на град Витлеем и имал осем синове, най-малкият от които бил Давид. Когато момчето достигнало юношеска възраст, баща му му поверил да пасе стадата. Юношата живеел уединено сред стадата, охранявайки родителската собственост. Господ пазел момъка, защото той бил благочестив и не обичал суетата. Давид си направил музикален инструмент със струни и през свободното си време пеел и свирел на него. Момъкът насочил дадената му от Бога дарба в това изкуство в служба на Бога, за прослава на Неговото свято име. Пребивавайки непрестанно в богомислие, той, като извличал звуци от струните, възпявал премъдростта и благостта на Небесния Отец, проявявани в цялото Божие творение и в човешкия живот[3].
Псалтирът е една от най-четените и използвани в богослужението книги. Впрочем тя никога не е преставала да се чете и да се употребява в богослужението — първо от евреите, а по-сетне и от християните. Тя е една от главните богослужебни книги, използвани от Светата православна църква при нейния всекидневен сърдечен зов към Бога. Св. Йоан Златоуст казва: „Псалтирът е началото, средата и краят на молитвите ни“[4].
Според текстовете, върху които се пише музиката за богослужение, в Източната църква се развиват два основни вида пеене, които са и най-старите – псалмодия, основаваща се върху текстове от Псалтира, и химнодия, основаваща се върху текстове от църковната поезия. Съответно най-ранните видове пеене са псалмите и раннохристиянските химни. И двата вида развиват силабични (тон – сричка) и пространни (мелизматични) жанрове. Около 70 от псалмите се пеят. С псалмите се свързват библейските песни, помествани дълго време след последния псалом в Псалтира[5].
Според терминологията във фундаменталното изследване върху псалмодията от Петър Вагнер псалмодичната композиционна структура включва четири елемента: 1. инициум, водещ до основния тон на песнопението; 2. тенор – основният тон, на който се рецитира; 3. медианта – междинна каденца, и 4. финалис – финална каденца, маркираща края на стиха.
Още от ранно време отделните стихове на псалмите и библейските песни започват да се повтарят или буквално, или парафразирано, и да се вмъкват между редовете им като припеви. Духовникът пеел даден псалом и паството или хорът му отговаряли след всеки стих с припев от вида на: „Услыши мя, Господи“, „Помилуй мя, Господи“, „Алилуия“ и пр. Този вид псалмодия – изпълнение от даден духовен служител и отговор от страна на паството или хора, е известен като респонзорна. Тя се счита за най-старата форма на изпълнение. Пеенето на два редуващи се хора се нарича антифонно, а изпълняваната по този начин псалмодия – антифонна[6].
Книга Псалтир като боговдъхновена книга, отляла се във формите на древната поезия като най-голям сборник с поезия, има специфична ритмика и метрика, паралелизъм, акростих и други похвати, чрез които намира израз религиозното чувство, показано и като поетично изживяване на света. Най-важното е, че в псалмите чрез поетически форми човешката душа говори със Създателя си. А псалмите са и молитва.
Молитвата е най-дълбокият разговор на човека с Бог. Защото ако тялото е тварно, сътворено из материалния свят, човешката душа има друга онтология. Тя е част от Твореца: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Бит. 2:7). Затова и душата на човека търси своето си — Създателя си, и Нему изказва най-личните си и дълбоки състояния и преживявания, които единствено Той разбира, по милостта си състрадава и има грижата и промисъла Си за човека. Душата търси единение с Него. Тези състояния на душата са разкрити в псалмите[7].
Св. Василий Велики изобразява така високото значение на псалмите за християнския живот: „Книгата на Псалмите обхваща в себе си полезното от всички книги. Тя пророчества за бъдещето, привежда в паметта събития, дава закони за живота, предлага правила за дейност. Накратко казано, тя е обща съкровищница от добри учения и старателно изнамира това, което е от полза за всеки. Тя лекува и застарели рани на душата, и на неотдавна уязвения подава бързо изцеление, и болното възстановява, и неповреденото поддържа, и въобще, доколкото е възможно, изтребва страстите, които в човешкия живот под различен вид господстват над душите. И при това тя поражда в човека някаква тиха наслада и удоволствие, които правят разсъдъка целомъдрен. Псаломът е тишина на душата, раздавач на мир, от него утихват метежните и вълнуващите се помисли; той смекчава раздразнителността на душата и оцеломъдрява невъздържаността. Псаломът е посредник на дружбата, единение между далечните, примирение на враждуващите. Защото кой може да счита за врагове тези, с които е възнасял единен глас към Бога? Затова псалмопението ни доставя едно от най-великите блага – любовта, изнамирайки общото пеене като връзка на единението, събирайки хората в единен задружен хор. Псаломът е убежище от демоните, встъпване под закрилата на ангелите, оръжие в нощните страхове, отмора от дневните трудове, безопасност за младенците, украшение в цветуща възраст, утешение на старците, най-приличната украса за жените. Псаломът населява пустините, оцеломъдрява тържищата. За новоначалните е наченки на учението, за преуспяващите – нарастване на знанието, за съвършените – утвърждаване; това е гласът на Църквата. Това е мъдро изобретение на учителя, устройващ да пеем, и заедно с това да се учим на полезното. Към ученията се прибавя приятността на сладкопението, така че заедно с приятното и услаждащото, по незабележим начин да приемем и това, което е полезно в словото. Защото наученото с принуждение не остава в нас за дълго; а това, което е прието с вдъхновение и с приятност, се вкоренява в душата по-здраво“[8].
А свети Атанасий Велики учи: „В псалмите достойно за удивление е и следното: в другите книги това, което казват светиите и за което говорят, четящите го отнасят към този, за когото е написано, а и слушащите отличават себе си от описваните лица, за които става дума; и ако се удивляват и възхищават от разказваните деяния, всичко това се оказва просто подражание. Но който вземе в ръката си псалмите, той, дори и да прочете някое пророчество за Спасителя с обичайното удивление и благоговение, чете другите псалми вече като свои собствени думи; а и слушащият като че ли сам от себе си, произнасяйки това, идва в умиление и всичките словеса на песнопенията му стават близки, като че действително са негови собствени“[9].
Пак св. Василий пита: „На какво ли не ще се научиш от псалмите? Не ще ли опознаеш оттук величието на мъжеството, строгостта на справедливостта, честността на целомъдрието, съвършенството на благоразумието, начина за покаяние, мярката на търпението и всяко благо, което споменеш? Тук има съвършено богословие, предсказание за Христовото идване в плът, устрашаване със съд, надежда за възкресение, обещание за слава, откриване на тайнства. Всичко е събрано в книгата Псалми като в голяма обща съкровищница. Пророкът, пригодил псалмите към така наречения псалтир, (избирайки го) измежду многото музикални инструменти, давайки с това, както ми се струва, да се разбере, че в него издава гласове благодатта, подавана свише – от Духа; защото единствено при този музикален инструмент причината за звуците се намира отгоре. При китарата и лирата, медната струна звучи отдолу под лъка. А при псалтира причината за хармоничните ладове е отгоре, та и ние да се грижим да търсим горното и да не се увличаме от приятността на пеенето в плътски страсти. При това пророческото слово, както мисля, дълбокомислено и премъдро ни е показало с устройството на този инструмент, че хората с прекрасна и добре настроена душа могат да се издигат към горното“[10].
Псалтирът е една от най-често цитираните книги в Новия Завет. Повече от хиляда са тълкуванията на псалмите – от светите отци и учители на църквата до днес. Псалтирът е една от първите преведени книги за славянския свят от светите братя Кирил и Методий. В България тя се цитира още oт Йоан Екзарх. Акростихът в „Азбучна молитва“ на епископ Константин Преславски, макар и да следва византийски образци, като мисъл за поетически изказ и подредба води началото си от псалом 37 и 145 (Акростих 1). Псалтирът е втъкан в много от текстовете на старобългарската духовна книжнина. Книгата постоянно се препревежда, преписва и преиздава[11].
Отците на Църквата са разпоредили християните да използват само гласа си в изпълнение на химните и псалмопеенето, както са направили Сам Господ и Неговите ученици. Свети Йоан Златоуст казва: „Нашият Спасител пееше химни, точно като и ние“. Апостолските правила забраняват употребата на музикални инструменти в църквата. От времето на апостолите източното пеене (псалмодията) е монофонично или хомофонично, тъй както е и до днес в нашите църкви[12].
В заключение можем наистина да се присъединим към думите на свети Амвросий Медиолански, който казва: „В цялото Свещено Писание диша благодатта Божия, но в сладката книга на псалмите тя диша преимуществено“.
Андрей Касабов
Текстът е прочетен на 20 август 2016 г. на фестивалът "Площад на кирилицата" в гр. Херцег Нови, Черна Гора, преди концерта на хор "Св. Наум Охридски".
БИБЛИОГРАФИЯ
ЛОПУХИНА, А. П. Толковая Библия или комментарий на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Заветов. С. Петербурге, 1904 – 1913.
МОНАХ ЕВТИМИЙ ЗИГАБЕН. Тълкувание на псалтира. Част 1. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Св. Гора, Атон, 2004.
МАЛЧЕВ, А. Приятен Псалтир. Руенски манастир „Св. Йоан Рилски“. 2006.
КУЮМДЖИЕВА, С. Ранните църковнопесенни жанрове. – В: „И даде земята им за наследие…“. С., 2014.
СИВРИЕВ, С. Книга Псалтир и българската поезия. С., 2004.
СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ. Творения, т. 1, ч. 2. – В: Беседи върху псалми. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Св. Гора, Атон, 2008.
КОНДОГЛУ, Ф. Византийское церковное пение как неотъемлемая часть православного предания (сборник статей), М., 2006.
ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ
Житие на Праведния цар Давид. – In: http://www.pravoslavieto.com/life/12.26_sv_tsar_David.htm#1
1 Вж. Лопухина, А. П. Толковая. Библия или комментарий на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Заветов. С. Петербурге, 1904 – 1913, с. 9.
2 Подробно за това вж. монах Евтимий Зигабен. Тълкувание на псалтира. Част 1. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Св. Гора, Атон, 2004.
3 Подробно за това вж. Житие на Праведния цар Давид. – In: http://www.pravoslavieto.com/life/12.26_sv_tsar_David.htm#1
4 Малчев, А. Приятен Псалтир. Руенски манастир „Св. Йоан Рилски”. 2006, с. 7.
5 Подробно за това вж. Куюмджиева, С. Ранните църковнопесенни жанрове. – В: „И даде земята им за наследие…”. С., 2014, с. 11 – 12.
6 За това вж. Куюмджиева, С. Ранните…, С., 2014, с. 13.
7 Вж. Сивриев, С. Книга Псалтир и българската поезия. С., 2004.
8 Подробно за това вж. Св. Василий Велики. Творения, т. 1, ч. 2. – В: Беседи върху псалми. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Св. Гора, Атон, 2008, с. 2.
9 За това вж. Житие на Праведния цар Давид. – In: http://www.pravoslavieto.com/life/12.26_sv_tsar_David.htm#1
10 За това вж. Св. Василий Велики. Творения, т. 1, ч. 2. – В: Беседи върху псалми. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Св. Гора, Атон, 2008, с. 2-3.
11 Вж. Сивриев, С. Книга Псалтир…, С., 2004.
12 Кондоглу, Ф. Византийское церковное пение как неотъемлемая часть православного предания (сборник статей), М., 2006.
Views: 75
СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ
ВАЖНО
Окръжно писмо относно низвержението на ставрофофрен иконом Силвестър Янакиев
Българската православна църква е единствен представител за България на традиционното източно православие
В памет на схиархимандрит Амвросий
Прессъобщение на Прокуратурата по повод неверни твърдения в онлайн медии
Обръщение на Българския патриарх Даниил по повод настъпването на новата 2025 г.
АРХИВ
ЯНУАРИ 2025
ДЕКЕМВРИ 2024
НОЕМВРИ 2024
ОКТОМВРИ 2024
СЕПТЕМВРИ 2024
Хронология на богослуженията
ВРЪЗКИ