Продължете към съдържанието

Книга за смъртта и победата над нея

Свещеник Владимир ДойчевПредставянето на втората книга на свещеник Владимир Дойчев „Срещи със смъртта“ на 17 май успя отново да напълни салона на Софийската света митрополия. Рядко български автор може да събере в делнична вечер толкова много хора, такава пъстра и разнородна публика, да задържи вниманието им близо два часа, да ги обедини около писаното слово, още повече, ако той няма претенции да е писател. Срещата се превърна от презентация на книга в топла и спасителна беседа за Господа и Неговата победа над смъртта. Всеки, който познава отец Владимир, знае, че той говори тихо, но пък всяка от думите му предизвиква буря в душата. 

„…Всичко, което някога съм писал, е едно предложение за приятелство в Христа“ – каза столичният свещеник. „Това е книга, която е поменик за моите приятели, починалите, и аз не съм готов да се разделя с никой от тях, както най-често става. Не съм готов да ги забравя. Не мога да ги пратя в небитието, понеже знам, че те са живи. Ако смъртта не бъде разбрана с цялата ѝ трагичност, с цялата ѝ ужасяваща пъстрота, с цялото ѝ нелепо присъствие в нашия живот, тогава и Христос не би бил разбран правилно. Христос би останал някакъв философ, учител, прекрасен образ за подражание, но не и най-важното – Победител над смъртта и греха и Изкупител на човешкия род. Затова може да се каже, че „Срещи със смъртта“ е продължение на първата ми книга с проповеди „Среща с Живота“…“
Отец Владимир е направил в сборника си с есета дисекция на смъртта във всичките ѝ смисли. Духовникът успява да насочи личния ни прожектор не толкова към тлението на тялото, колкото към греха като причина и за духовната смърт. Той деликатно изобличава ослепяването ни за другия, изпращането му в някакво мисловно небитие, което също е една своеобразна вътрешна гибел. Но най-трудни за слушане бяха думите му, че компромисът с този свят и неговата логика е една малка смърт. Че именно от компромиса се ражда и религиозният фанатизъм.
Жадните за духовна утеха хора в залата използваха възможността да питат свещеника за всичко, свързано със смъртта, което им тежи, плаши, вълнува. 
„…Това, което можем да направим за нашите починали, не е само да запишем имената им за поменаване на Литургията или да прочетем вкъщи акатист. Да, това е много необходимо, но не е достатъчно. Трябва целия си живот на посветим на Бога. Това би била най-добрата панихида – когато човек се откаже от своята воля и се научи да изпълнява Божията.“ – обобщи накрая отец Владимир. 
 
Текст: Любомир Серафимов
Видео: Любомир Върбанов
Снимки: Василианна Мерхеб
 
{youtube}sJZoPrR_714{/youtube}
{joomplucat:585 limit=16|columns=4}
 
 

Visits: 0

Skip to content