Слово, произнесено от блаженопочиналия Български патриарх Кирилпрез 1964 г.
На първата Петдесетница в Иерусалим, след като върху апостолите слезе Дух Светий, апостол Петър издигна глас пред народа и рече: „Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете“… бе предаден и· разпнат, но Бог Го възкреси, биде възнесен на небето и изля върху Своите ученици Светия Дух (Деян. 2:22-36).
Прочее, изслушайте, драги християни, и вие слово за Иисуса Назорея на днешния свещен празник Петдесетница.
„Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет“ (Деян. 10:38), затова словото Му било подкрепяно със сила, с чудеса и личби. Силно било словото Иисусово. То звучало могъщо в човешкото сърце, което се усилвало в бран със себе си и с остарелия живот на човеците.
От думите на Иисуса искряла сила, но по-голяма сила идела от Самия Него: Той слабите и немощните привдигал, болните лекувал, злите духове прогонвал от човешките сърца и съдбини, мъртви оживявал.
Ще се съблазним ли от силата Иисусова, проявена в слово, подкрепена с чудеса и личби, или ще се възхитим?
Иисус за мнозина бе камък за препъване и за съблазън. Така е и до днес. Но за повярвалите в Него словото Му е Божия сила и Божия премъдрост (1Кор. 1:24).
Множество народ слушал Иисуса и се удивлявал на словото Му, силата на което виждал и в собствения си живот, защото, усвоено искрено, то вършело чудеса на възраждане, знамения на нов живот. Не е ли това проява на сила? Проява е на сила, на необикновена сила. Да се възроди човек или чрез примерите на своя възроден живот да постави на пътя на възраждането други хора, това е наистина проява на сила. Кой може себе си да прероди, да надмогне стария у себе си човек? Кой може да надделее слабостта, която го сковава поради действието на греха? Ако видим човек, който смогва това да стори, ние разбираме, че в него действува голяма сила, и особено ако възраждането му е издиг към божествените висини на любовта. Тогава за нас е ясно, че тук действува не човешка, а Божия сила.
Словото на Иисуса всякога е силно. И сега, когато разгърнем светото Евангелие и спрем поглед върху която и да било страница, чувствуваме силата, що блика от него. Защото всичко, което светите евангелисти ни разказват за учението и служението на Иисуса, всичко, на което са били свидетели светите апостоли и свидетелството си са ни завещали във своите послания и в свещеното Предание на Църквата, е проява на необикновена сила, внушава сила, която, прониквайки в човешкото сърце, привдига го от неговата немощ, от одъра на неговото безсилие, за да го направи яко в доброто, яко в делото на любовта, яко в изповядване на истината. Но, което е по-удивително, тая негова сила се проявява в пълно смирение и в привидна слабост и безсилие. А знаем, че най-силни cа ония, които са могли смирено да покажат любовта си, кротостта си, добротата си. Ние не можем да си представим любовта иначе да се прояви, освен чрез смирение. Там, дето липсват смирението и скромността, любовта не действува. Защото сама по себе си тя е смирение пред Бога и пред човека.
Иисус проповядваше слово за възраждане на човека, което правеше хората чисти, и тия, които го усвояваха, според обещанието Му, се обличаха със сила отгоре. Това Той бе казал на Своите ученици, когато след възкресението Си от мъртвите продължаваше да ги поучава и да им разкрива тяхното послание – докрай земя да възвестяват Неговото слово, да кръщават в името на Божествената Троица и да правят повярвалите общници на спасението чрез Неговата жертва (Деян. 1:24).
Но това, което каза на апостолите, казва Го и нам, защото Той призова всички, които са жадни, да отидат при Него и да пият, та и от самите тях да потекат реки на жива вода. Иисус говореше за Светия Дух, Който щяха да приемат повярвалите в Него (Иоан 7:37-39).
Светите апостоли са свещена дружина, неповторима в историята на Христовата Църква. В Църквата има техни приемници: епископите и в по-широк смисъл свещениците. Обаче тая свещена дванадесеторица е единствена и неповторима. Каквото тя е получила от Иисуса, ние, апостолските приемници, не сме го получили. Върху тая дванадесеторица Иисус, като велик Зиждител, изгради Своята църква, на която сам Той бе основата. Ние сме само скромни Иисусови съработници във светата Апостолска църква. Но ние всички сме повикани да пием от живата вода, която Иисус като неизтощим извор ни предлага. И пием ли от нея, т. е. приемем ли Светият Дух, ще имаме сила отгоре, която ни е потребна, за да се възраждаме и да можем да служим като възраждаща сила на живота изобщо. Това поставя всички повярвали в служението на апостолите, възлага им личен апостолат.
Жадни ли сме за Божествена истина, която прави човека ясновидец не само в далечината на видимия свят, но и в необозримата таинственост на невидимия свят? Жадни ли сме за светлината на надчовешката истина, която прави немощния човек богозрител и силен себе си да види и да познае? Жадни ли сме за живот, който възлиза към светост и прави човека вдъхновен изповедник на любовта? Жадни ли сме за пълнотата на човешкия живот, постигана чрез Светия Дух? Жадни ли сме за радостта на постиганото чрез постоянно духовно усърдие призвание? Ако сме жадни, да отидем при извора и да пием от неговите божествени струи до насита.
Дали ние, човеците, които имаме знания за човешките и земните неща, за историята на земята през милиони години, за историята на всемира в неговото материално битие, за историята на човека в неговото духовно, културно и материално развитие, за това какво е човекът и човешкото общество, какви са изгледите на неговото развитие, можем да се счетем напълно доволни? Кой от нас би казал, че себе си познава до дълбочините на своето сърце, че вижда необозримата възвишеност на своето призвание? Защото у човека слабост и призвание се борят. Кой от нас може да каже, че има всичката истина за себе си? И заради това всякога е съществувала жажда за истина. А що се отнася до истината за духовния живот, тая жажда никога не секва. Затова у вярващия човек всякога е жив един молитвен копнеж към Бога: „Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон“ (Пс. 118:18).
Жадувайки за истина, ние жадуваме и за живот, защото не сме доволни от нашето собствено сърце. Но и ние не можем да дадем удовлетворение на сърцето си, тъй като на пътя му стои грехът и ограбва духовното му богатство, обезсилва го за доброто. Не може да се рече, че нашето сърце има пълнота на духовния живот. Ние сме жадни за живот. И понеже жадуваме за истина и за живот, ние сме жадни за радост, за утеха, за щастие.
„Които са жадни, да дойдат при мене и да пият!“ Жадни сме, а духовните ни пътища не ни водят към простори, огласени от стремителни, буйни потоци, а из пустинята на нашата пресъхнала духовност. Жадни ли сме? Да търсим извора: Иисус Христос. Но жаждата, както сам Той казва, ще се задоволи чрез Духа на истината, на живота и на утехата. Пием ли от несъхващия извор на истината, на живота и на утехата, радостта и щастието, ще имаме насита.
Духът и Църквата ни призовават: дойди! „и който чува, да каже: дойди! и който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром“ (Откр. 22:17).
Потребна е обаче вяра, както сам Иисус казва. Вярата направи силни древните пророци и праведници и Христовите ученици. С вярата те водиха бран и победиха света (Евр. 11:1-40). С вяра, колкото синапово зърно даже, и планини може да се преместят (Мат. 17:20).
И вярата, и изворът на живота са в църквата, в която светата Петдесетница непрестанно се осъществява. Църквата Христова е всякога освещавана от Дух Светий, който живее в нея. Той ѝ дава живот, пази истината на вярата, силата на благочестието, даровете на светостта, устрема към богоуподобяване. Дух Светий тече посред Божията църква като пълноводна река, която оросява просторите на човешкия дух, за да бъдат те плодоносни. Дух Светий напоява тая прекрасна Божия градина – Църквата, за да бъде тя благоплодна, да се раждат плодове на вяра, на обич, на голяма и непоклатна надежда. Ние знаем от думите на Иисуса, че откакто Той възлезе на небето и прати Светия Дух, пълноводни потоци потичат из всяка душа, която е приела даровете на вярата.
Божията църква е в силата и в действието на Светия Дух. Всички ние, които вярваме в Иисуса, сме приели дара на Светия Дух чрез светото Кръщение, сме при извора на благодатните сили на Духа и чрез тях можем да станем творци на живот. Според това, доколко запазваме дара на Божия Дух , който сме приели и приемаме като християни, в такава мярка ние се възраждаме, а можем да станем и възродители на живота извън нас. Затова от Божията църква са излезли велики богоугодници, свети мъже и жени, христолюбиви люде, изповедници на вярата и мъченици. Изгрели са такива ярки светила на небосклона на Църквата, които всякога притеглят погледа ни и, възхитени, ние не можем да възпрем възторга на сърцата си и да не възкликнем: „Дивен е Бог във Своите светии“.
Духът въздига Божии човеци. Обхване ли пастира, прави го псалмопевец като Давида и пророк като Амоса; обхване ли остроумния юноша, прави го съдия на старейшините като Даниила; намери ли рибарите, улавя в Христовата мрежа целия свят с примката на словото; намери ли митари, прави ги ученици и купци на души; намери ли пламенни гонители, изменя ревността им и от Савла прави Павел (по св. Григорий Богослов).
На първата Петдесетница светите апостоли приеха обещаната от Иисуса дарба на Светия Дух. И тогава на различни езици те говориха на събралото се множество за великите Божии дела. Днес и всякога е нашата Петдесетница. Затова, като се молим в молитвената горница на нашето лично благочестие, всякога да призоваваме Божия Дух да слезе и се всели в нас и да ни настави на всяка истина, да ни дари живот, за да бъдем радостни. Тогава и ние, по примера на светите апостоли и като техни подражатели, със силата на Дух Светий, ще говорим за великите Божии дела и ще бъдем свидетели на Иисуса във света. Ще свидетелствуваме, че Той е учител на доброто и на любовта, на мира и благоволението между човеците, че Той е Спасител на всички чрез Своята жертва на любовта. Ще свидетелствуваме за всички велики Божии дела, извършени чрез свидетели на Иисуса в историята на човечеството и на нашия народ през тежки исторически времена за духовно, национално и обществено спасение.
Живеем в изключително време, когато светът се нуждае от мир и от братство между всички народи. Дълг на Църквата и на всички, които живеят в нея, е да са свидетели на Иисуса като Проповедник на мира, като примирител на човеците чрез Своята спасителна жертва.
С такова съзнание в молитвено бдение да почетем деня на Духа като свидетели на Божията милост към Неговите деца в света. Амин.
Източник: „Път Господен”, том V, Синодално издателство, С. 1965; с. 85-91.
Views: 9
