Слово на Негово Светейшество патриарх Неофит за Петдесетница

На днешния пресветъл ден, когато събраните според заръката на Господа ученици пребиваваха в молитва и единомислие в Йерусалимската горница в очакване изпълнението на Иоиловото пророчество за слизането на Утешителя (Иоил 2:28-32), в този единствен по съдържанието си ден от богочовешката история, над апостолите, а чрез тях и над всички нас, щедро се изливат плодовете на Духа, които светият апостол Павел определя като „…любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22-23).

Щедрото и изобилно изливане на Светия Дух – Духа на Истината, Който според Божието обещание идва, за да ни упъти „на всяка истина” (Иоан 16:13), превръща този ден в празник на увенчаването и завършването на цялото Божие и богочовешко дело на земята! Увенчаване, достигнато чрез откриването в света на Църквата Христова, в която от този ден насетне Троичният Бог богато ще дарява на Своите верни всичко, необходимо за вечното спасение и за вечния живот в Царството Божие.

Ето, възлюбени, истинското основание на нашата вяра и надежда, и на принадлежността ни към Църквата Христова, победата над греха, смъртта и тлението, отново отворените за човека порти на Божието Царство, където вече трето хилядолетие всекидневно прибавя към Църквата „такива, които се спасяват” (Деян. 2:47). В Църквата ние живеем и се спасяваме, защото в нея е залогът и за нашата лична победа над греха, над тлението и смъртта. Тази победа ние имаме, когато вярваме и изповядваме, че „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20), когато с думи и дела изповядваме извършеното от Него наше спасение и дейно участваме в живота на Тялото Христово – едната, света, съборна и апостолска Църква.

Затова дойде в света Божият Син, „за да събере наедно и разпилените чеда Божии” (Иоан 11:52), „да разруши делата на дявола” (1 Иоан. 3:8), да приведе към спасение и вечен живот, към богообщение и единство целия човешки род. Единството и единомислието, в което пребиваваха в този ден апостолите и Божията майка, е онзи отличителен белег, който е и условие за пребъдването на Духа Утешител в Христовата Църква. Само в заповяданото ни от Господа Иисуса Христа наше единство ние можем да вярваме, че невидимо сред нас присъства и напътства мислите и действията ни и Светият Дух, без Когото Църквата не би се различавала по нищо от многобройните човешки общества.

Само в богозаповяданото ни единство и в нашето единомислие Светият Дух прави от нас едно тяло и едно общество в Христа Иисуса, едно общество на вярата и надеждата, една и единна Църква! Затова, възлюбени, в този пресветъл ден на радостта и във всички дни от нашия живот в Църквата ние сме призвани неотклонно да се стремим към същото онова „едно сърце и една душа” (Деян. 4:32), за които Дееписателят ни разказва, че в този ден са имали и първите Господни ученици, за да бъдем верни Господни подражатели и следовници в дарувания ни от Бога тукашен живот, та така да наследим и вечния живот, и всички онези блага, които „Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9).

Затова и в нашата радост в деня на светата Петдесетница, с едно сърце и една уста, ние възкликваме: „Величаем Те, Живодавче Христе, и почитаме Твоя Всесвят Дух, Който Ти си изпратил от Отца на божествените Твои ученици… Ти, Който си навсякъде, бъди близо и до нас, та единомислено да Те възпяваме и Всесветия Твой Дух да славословим!”.

Божията любов и Неговата велика милост, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Честит и благословен празник!