Празнична св. Литургия за деня на пренасяне мощите на св. архидякон Стефан

На 2 август Православната църква празнува откриването и пренасянето на мощите на св. архидякон и първомъченик Стефан. В София няма храм, посветен на този дивен апостол и мъченик, от години се строи такъв в Южния парк, но засега е готова само камбанарията му, в която беше обзаведен и осветен през 2016 г. параклис, посветен на св. Максим Изповедник. В този малък храм столичният протосингел архимандрит Василий отслужи в днешния ден празнична св. Литургия. В съслужение с Негово Високопреподобие бяха протоиерей Йоан Куков – председател на църковното настоятелство на новостроящия се храм „Св. Стефан“, иконом Цанко Тотев, свещеник Сергий Павлов, митрополитския протодякон Иван Петков и дякон Костадин Тренев.

Клиросните певци бяха водени от проф. д-р Иван Желев и г-жа Пенка Борисова.

По време на свещеническото причестяване проповед за живота и делото на св. архидякон Стефан произнесе проф. д-р Иван Желев – наблягайки най-вече на 6 и 7 глава от Деянията на светите апостоли. А слово в края на св. Литургия произнесе архимандрит Василий. В него софийският протосингел говори за Богородичния пост и за житието на св. Стефан. Цитирайки последните думи на първомъченика „Господи, не зачитай им тоя грях!“ (Деян. 7:60) Негово Високопреподобие посочи този достоен пример за подражание, който трудно можем да срещнем днешно време – по-вероятно е да отвърнем на обидата с удар, отколкото с молитва за този, който ни наранява и обижда. Архимандрит Василий преподаде и отеческия благослов на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, като пожела на всички благодатен, успешен и благословен ден.

След отпуста прозвуча многолетствие, бяха изнесени за поклонение частици от мощите на св. архидякон Стефан и беше раздадена анафора на вярващите.

От името на църковното настоятелство благодарности поднесе отец Йоан Куков.

 

За днешния празник – след убиването на архидякон Стефан тялото му останало непогребано. Гамалиил, иудейски учител, пратил тайно да го вземат и отнесат в селото му и го погребали в неговото имение в пещера в нов гроб. След време – в 427 г. – мощите били пренесени в иерусалим, а оттам – в Цариград, по време на императрица Евдоксия.

 

Първи си посеял на земята от небесните труженици, всехвални Стефане,
първи на земята за Христа си пролял кръвта си, блажени;
първи от Него на небето с венец си се украсил, на страдалците начало,
венценосителю първоначален от мъчениците. (Кондак, гл. 6)

 

Текст и снимки: Мартин Митов

{joomplucat:665 limit=36|columns=4}