† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
„На Твоя Кръст се покланяме, Владико,
и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим”
Ваше Преосвещенство, Ваше високопреподобие, боголюбиви отци, Възлюбени в Господа братя и сестри,
В деня на Въздвижението на Честния и животворящ Кръст Христов, когато цялото творение се прекланя пред величието на Божието смирение и саможертва, отправям към вас думи на утеха и надежда. Утеха, заради възвестената на света радост от Божията победа над смъртта, и надежда – заради даруваната ни от Господа възможност да бъдем съучастници в това тържество на живота и в тази победа. Да споделим с нашия Господ както Неговите страдания и скръб, така и неизразимата радост от Неговото възкресение, в което Той ни покани да Му бъдем съучастници. Защото, – както пише и божественият апостол, – „ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението” (Рим. 6:5).
В този благословен ден всички ние, които следваме нашия Господ и Спасител, сме призвани отново да си спомним, че пътят към спасението и вечния живот е път кръстен – път, който пръв нашият Господ извървя, доброволно приемайки от човеци унижение и страдания, за да ни приготви място в Божието Царство.
Такава е, възлюбени, Божията воля за нас и такова е нашето предназначение – да се уподобяваме на Господа, за да наследим приготвения ни от века вечен живот. Всеки ден да носим кръста си и да следваме Господа във всяка стъпка от Неговото богочовешко дело, с което Той ни възстанови в изначално даруваното ни богосиновство, като разруши делата на противника на нашето спасение и ни покани да бъдем Негови сънаследници, но „само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим” (Рим. 8:17). В това е смисълът на нашия християнски живот тук, на земята, такава е и крайната му цел.
Нашият християнски път не е лек, но е спасителен. Този път преминава през всяко изкушение и изпитание на нашата воля и вярност, през скърби и страдания, но завършва с победа и тържество – победата, която Господ удържа над силите на мрака и злото, за да ни дарува плодовете от Своето възкресение. По този път към нашата Голгота ние вървим укрепвани от силата на Кръста – дървото на спасението, което се издигна от земята, за да стане оръдие на Божия промисъл, та на него да се прослави Синът Човешки и така да бъде повален изконният враг на човешкото спасение. Знакът на Кръста е пред нас винаги и навсякъде – с неговата сила и днес ние прогонваме от нас всяко изкушение и надвиваме над козните на лукавия и богопротивен дух.
„Словото за кръста – пише св. апостол Павел на християните в Коринт – е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия” (1 Кор. 1:18), сила, чрез която се спасяваме в Църквата Христова. Винаги имаме на наша страна възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и силата на Неговия животворящ Кръст. Затова, възлюбени, нека не униваме, но въоръжени с много любов и надежда, с търпение и смирение, и със силата на светия Кръст Христов да следваме и пътя Христов, който е път на „усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово” и достигане до „… единство на вярата и на познаването на Сина Божий, до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:12-13).
С архипастирска любов и грижа в този празничен ден се обръщаме специално и към нашите деца, които са в очакване на началото на новата учебна година. На всички тях от сърце желаем богоблагословени успехи в овладяване на преподаваните им полезни знания, в укрепването и във възрастването им като образовани и добродетелни млади хора – радост и чест за своите родители и учители, добра надежда за бъдещето на нашето общество, на нашата Църква и нашата Родина. Поздравяваме ги и им казваме „На добър час”!
Знакът и силата на светия Господен Кръст и неговата победа да бъдат винаги с нас!
Честит и благословен празник!
Слово на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за Въздвижение на светия Кръст Господен, прочетено на 14 септември 2017 г. в храм "Св. Александър Невски", София (вижте репортаж)
Views: 0
