На 9 и 10 септември се проведе поклонническо пътуване до Сърбия, с поклонение на мощите на св. княз Лазар, един от най-почитаните владетели на западната ни съседка. Това двудневно пътуване бе организирано от Поклонническо-просветния център „Св. Йоан Рилски“ към Софийската света митрополия с водач и лектор доц. д-р Павел Павлов и с участие на енориашите на храм „Св. Андрей Първозвани“ (кв. Банишора), заедно с енорийския свещеник, който е организатор и председател на центъра – протойерей Стилиян Табаков.
Групата беше събрана преди уреченото време пред енорийската ни църква – „Св. Андрей“. Всички се бяха сгушили в хладното и още тъмно утро, търсейки молитвена защита и бащин благослов за предстоящото пътуване от Първозвания Апостол. Бързо се настанихме в големия автобус и потеглихме, потеглихме всеки със своята надежда и молитвен трепет. Отец Стилиян отправи молитва към Бога да благослови нашето пътуване и да ни даде добър край на нашето начинание за прослава на Неговото Пречестно Име. Осенени с кръстния знак и окрилени със силата на молитвата се заслушахме в беседата на доц. Павел Павлов. Минавахме покрай познати селца и градове в голяма близост на София, а научавахме толкова много непознати или припомняхме забравени факти. Всичко сякаш ни беше много близко, а преоткривахме местността, нравите и историята. Прекосявахме Великата Българска Гора или „Магна Силва Булгарика“, както са я наричали Кръстоносците от Първия Кръстонесен поход – гора тъмна и опасна, която в продължение на няколко дни жива душа не са срещали, гора, в която разбойниците са получавали заслуженото, а пакостниците са били наказвани. Преминахме границата и бяхме в Сърбия, а тази Велика Българска гора се простираше пред взора ни. Територия, близка на сърцето ни и корените ни. Хора сродни – истински братя по кръв, език и вяра. Всички бяхме тръгнали с голяма почит и очаквахме нашата среща с Великия светец на Православието – св. княз Лазар Хреблянович. Попивахме разказът за него и неговото прославление и все повече въжелавахме да му се поклоним и отдадем своята почит. Неговото безстрашие и себеотрицание притаяваше дъха ни. Сълзите се събираха в гърлата ни, когато слушахме разказа за бащата на 8 деца, владетелеят на сръбските земи, който избра без капка съмнение Вечното Небесно царство пред земното и стана символ на борбата на християните срещу настъпващия ислям. Надявахме се да изпросим молитвено застъпничество от този истински стожер на християнската вяра, на храбрия и безстрашен воин, на далновидния владетел и обединител на сръбското княжество, на верния и благочестив съпруг, на мъдрия и милващ баща.
В ранната утрин пристигнахме във величествения девически манастир „Раваница“, най-големият в Браничевската епархия на Сръбската православна църква, задужбината на св. княз Лазар. И заедно положихме печата, началото на най-важното от местата за поклонение в нашия маршрут, свързано с патрона на нашето пътуване, задужбината на св. Лазар с църквата, посветена на Възнесение Христово – Спасовден. И там, смълчани сякаш изведнъж пред нас се запрелиства историята на Косовската или Видовденската битка от 28 юни 1389 г. (15 юни ст.с.), когато княз Лазар Хреблянович понесе мъченическа смърт. Знаехме, че на този ден се чества паметта на светия великомъченик княз Лазар, а в допълнение узнахме, че Спасовден и Видовден са двата най-почитани празника в сръбската народна памет, традиция, запазена и до днес в западна България.
По Божия милост бяхме удостоени да съзрем нетленните мощи на Великия светия – патронът на нашето поклонническо пътуване. С неизказана благодарност към Бога и св. Лазар разбрахме, че в деня на нашето поклонение се чества един от храмовите празници на манастира – 9 септември е възвръщането на мощите на св. Лазар от Белград в манастира Раваница. С преизпълнени от радост сърца огласихме църквата с тропарите на св. Възнесение, както и Богородични тропари и кондаци, в които се включиха и най-малките в групата – нашите деца.
Поклонническият ни път продължи към манастира „Манасия“, като задужбина на неговия син – св. Стефан Високи, който е продължител на родовата традиция, положена от св. княз Лазар. Във великолепната петкорабна църква, посветена на Св. Троица и водеща началото си от 15. век се поклонихме на сина на св. княз Лазар – деспота Стефан Лазаревич – Велики. Нашето възхищение от красотата и величието на тази църква ни караше да възпяваме Бога, пеейки тропара на Петдесетница.
Манастирът „Манасия“ е също девически, известен е още като място на Ресавската книжовна школа, чийто основоположник е Константин Костенечки, един от най – талантливите ученици на св. Патриарх Евтимий. Самият манастирски комплекс е изграден в средновековен стил, укрепен е с множество непристъпни стени и високи кули, запазени и непокътнати от времето, сякаш доказващи великата мощ и вяра на своя основоположник.
След като си тръгнахме от „Манасия“ направихме почивка в близкия град Деспотовац, където в самия му център се извисява голям паметник на св. Стефан Лазаревич. Подкрепени и утешени от вкусните гозби, които вкусихме в Деспотовац поклонническото пътуване продължи към манастира „Св. Роман“, където се намира гробът на св. Роман Синаит – един от основоположниците на исихазма, голям подвижник на Балканите, просиял и намерил своята кончина тук. Манастирът е добре поддържан, с голям двор и китни цветенца. Там ни посрещна с думите „Добре дошли братя българи“ отец Владимир, един изключително лъчезарен и изпълнен с любов свещенник, чийто син е игумен на манастира. С прекрасно чувство за хумор и обаятелност, той ни разказа историята на манастира, братството и неговите ктитори. Очарован от песнопенията, които ние изпънявахме и главно от запомнящия се глас на отец Стилиян, той ни помоли да изпеем и „Достойно ест“. Сякаш за да му се отблагодарим по най-добрия начин за голямото гостоприемство и топло посрещане и да преизпълним неговото голямо сърце ние го затрогнахме с това наше изпълнение. Разбира се освен песнопенията ние подарихме на светата обител икона на св. Йоан Рилски чудотворец, в знак на чиста братска обич. Иконата беше закупена със средства, доброволно събрани от участниците в поклонението на мощите на св. Милица, осъществено в предходната седмица (виж репортаж).
Отец Владимир препоръча горещо да посетим манастир в голяма близост и разбира се отец Стилиян и доц. Павлов не се поколебаха и направиха един прекрасен бонус към програмата. Този манастир е един от големите поклоннически центрове, намира се на границата Крушевачката и Нишката епархия – „Св. Богородица Джунис“ и е част от Нишката епархия. Много интересно място, с подържан обширен двор, красива градина и аязмо. Тук е пребивавал св. Николай Велимирович, а манастирът като негово любимо място е упоменаван често в неговите текстове. Мястото е свързано с чудо на св. Богородица, която се явава на една девойка. Интересно беше да се види и голямата новопостроена църква. Посрещнаха ни с любов и внимание. Какато и при св. Роман, така и тук един отец ни разказа историята и чудесата станали в манастира. Ние с радостни сърца продължихме да пеем и да се наслаждаваме на това прекрасно пътуване. Оказаха ни топло гостоприемство като ни почерпиха с локум и напитки.
В края на деня се настанихме в хотела в Ниш, където устроихме характерната за поклонническите пътувания братска вечеря преди да отдъхнем след този толкова преизпълнен с впечатления ден. Сутринта рано присъствахме на Божествена Света Литургия в големия, новоизграден храм „Св. св. Константин и Елена“. Църквата е величествена, красива и благоукрасена, въздигната в чест на 1700-та годишнина от подписването на Миланския едикт. Тук в Ниш, в родния град на св. Константин, в църквата, носеща неговото име щеше да служи за първи път наскоро избрания Нишки епископ Арсений. Пред храма ни посрещна голямо множество свещенници, които очакваха своя архиерей. В посрещането на владиката се включи и отец Стилиян, който съслужи Божествената света литургия заедно с епископ Арсений и местните свещенослужители. Службата беше благодатна, а храмът беше преизпълнен с миряни – мъже млади, на средна възраст и възрастни изпълваха дясната половина на храма. Стояха благоговейно и се черкуваха. В лявата половина бяха жените и малките дечица. Службата макар и на сръбски, беше разбираема и понятна за нас. Благословихме се от частици от мощите на много светии, които се съхраняват в храма.
След Литургията имахме време да отдъхнем и да тръгнем към следващата ни цел – съборния храм „Св. Троица“. Това е най-представителният сръбски храм, третият по големина, който води началото си от българската традиция, с градежа и с проекта на известния велешкия архитект Андрей Дамянов. Един наистина великолепен съборен храм, обновен изцяло след големия пожар през 2001 г.
На тръгване от Ниш и на път за Темския манастир, доц. Павлов ни показа мястото, където се е родил св. Константин – в имението на Констанций Хлор и св. Елена. Манастирът „Св. Георги”, известен още като Темския манастир, се намира близо до Пирот, също в Нишка епархия, спомогнал много в образованието на жителите на пиротския район. Един чудесен, автентичен, добре подреден манастир с прекрасна градина , много близък до нашата подредба на манастирите. Известен с многото си билки, останали от времето на пребиваването на белогвардейците в този манастир.
Последният манастир от нашия поклоннически маршрут беше Суковския „Успение Богородично“. Обител построена и зографисана от Самоковската школа с типичната архитектура и стенопис. Тук отец Стилиян и г-н Павлов решиха да подарят и втората икона на св. Йоан Рилски, закупена от добровлно събраните средства от предходната поклонническа група. Това беше последното място, на което се поклонихме. Благодатта и радостните преживявания покриваха умората и ние се опитвахме да запазим всички благодатни мигове, които преживяхме на това поклонническо пътуване.
Мнозина ходят и посещават различни благодатни храмове и манастири в света, но едно такова поклонническо пътуване предоставя възможността човек да усети благодатта на Църквата като едно общо духовно тяло. В едно такова пътуване пред човешкото съзнание оживяват местата със своята история самобитност и духовнот. В самия край на пътуването доц. Павлов изрази своята благодарност към Бога, организаторите на поклонничеството, на отец Стилиян и на най-малките участици в това пътуване, които със своето присъствие даваха допълнителна красота, жизнерадост и надежда на поклонническата група. От своя страна отец Стилиян прочете благодарствена молитва към Бога, която бе израз на нашата и обща благодарност за благодатта с която ни сподоби Господ. Отецът не спести благодарността си към нашия прекрасен лектор доц. Павлов, който така умело пресъздава всичко онова, което разказва. Благодари и на всички нас за доверието, което сме проявили към Поклонническо-просветния център „Св. Йоан Рилски“. По почин на групата, която бе преди нас на поклонничество до св. Милица, ние събрахме 202 лева, 100 динара и 10 евро, които пари ще бъдат израходвани за подаръци за следващи поклоннически събития. Неизказана е и нашата благодарност към организаторите и към доц. д-р Павел Павлов. Наистина сякаш местата оживяват и ние ставаме очевидци на всичко случващо се! Това пътуване не беше обикновенно пътуване, това беше Пътуваща Църква.
Текст: Нина Колева
Снимките са сборни, на поклонници от групата
{joomplucat:703 limit=18|columns=3}
Views: 1
