
На певницата беше представителна част от хор „Св. Наум Охридски“, водена от г-н Светослав Цеков.
В словото си в края на литургията Негово Високопреподобие припомни житието на св. Антоний – „великия Божи угодник, великия пустинножител и отшелник, покровител на монасите“. Софийският протосингел прочете и първото напътствие на св. Антоний Велики за християнски живот: „Нека вашата първа грижа, като започвате своите трудове, да бъде не да отслабвате и унивате, и да не казвате: вече дълго време пребиваваме в подвиг; но по-добре със започването на всеки ден, да преумножаваме своята ревност. Целият човешки живот е твърде кратък в сравнение с бъдещите векове и всичко наше е нищо пред вечния живот, и докато в света всяка вещ се продава според стойността си и всеки заменя равно за равно, то обещанието за вечен живот се купува с твърде малко. Защото е писано: дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест. И така, ако и през всички осемдесет или даже сто години пребъдваме в подвиг, то времето на нашето царстване няма да е равно на сто години, но вместо сто години ще царстваме вечно; при това подвизавалият се на земята, получава своето наследство не на земята, но на небесата, за което имаме обещание; и още – жертвайки тленното си тяло, ние го възприемаме нетленно. Да не униваме и да не мислим, че дори и дълго да сме пребивавали в подвиг сме сторили нещо велико: защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.“
Архимандрит Василий поздрави с радостния празник духовниците и вярващите в храма и преподаде патриаршеския архипастирски благослов на Негово Светейшество патриарх Неофит.
Протойерей Серафим, който обгрижва Светата обител днес и който за кратко време успя да възстанови стопанството, да организира редовни детски летни лагери и най-важното – да осигури редовно богослужение, благодари на отците, участвали в св. богослужба, както и на множеството миряни дошли в този, макар и работен, но все пак празничен ден, в Кремиковския манастир.
Текст и снимки: Мартин Митов
{joomplucat:805 limit=24|columns=4}
Views: 0