На 18 януари – деня на св. Атанасий и св. Кирил Александрийски, в храм „Св. Атанасий Велики“ в с. Лозен бе отслужена празнична св. Литургия, възглавена от Негово Високопреподобие архимандрит Василий – протосингел на Софийската св. митрополия. В съслужение с него бяха йеромонах Пимен Зографски, иконом Цанко Тотев – предстоятел на храма-домакин, иконом Дамян Делов, протойерей Николай Николов, протойерей Методий Корчев, свещеник Петър Петров и дякон Костадин Тренев.
Песнопенията изпълняваха клиросни певци, водени от г-н Марио Иванов.
В края на св. Литургия с празнично слово към вярващите в храма се обърна архимандрит Василий. Той припомни живота на великия изповедник и учител на Църквата – св. Атанасий Велики, архиепископ на Александрия. Разказа за неговото детство, когато още от невръстна възраст покръства другите деца, за неговото участие в Първия вселенски събор в Никея, в Сердикийския събор, за изгнаничеството му. В края на словото си Негово Високопреподобие призова: „виждайки примера на неотстъпничество на св. Атанасий, на твърдост във вярата, всички ние, зовейки се православни християни, трябва да се опитваме да подражаваме на този велик Божи угодник, на този епископ, който не е допускал някой да разбива неговото словесно стадо… Ние чакаме Царството Божие, надяваме се да бъдем граждани на Божието Царство, да бъдем в тази непрестанна радост, за която сме предназначени, но трябва тук, на земята, да се стараем да съхраним православната вяра, да обладаваме любовта Христова и най-вече – да изпълняваме Божия закон…“.
Преподавайки благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, архимандрит Василий поздрави всички с празника, пожела радост и изпълнен с Христова любов ден, и по молитвите на свети Атанасий Велики Бог да бъде милостив към нашите прегрешения и действително да вървим по пътя на спасението.
От името на цялата енория, на църковното настоятелство и от свое име отец Цанко благодари на отец-протосингела за неговото изпълнение на светата Литургия и му пожела да има „образоваността на св. Атанасий Велики, ревността на св. Николай Мирликийски Чудотворец и скромността на св. Спиридон Тримитунтски“.
Като си засял православното учение, си изтръгнал тръните на лъжливите догмати
и семето на вярата си умножил с изливание от Духа –
затова те възпяваме, отче Атанасие. (Кондак, гл. 2)
и семето на вярата си умножил с изливание от Духа –
затова те възпяваме, отче Атанасие. (Кондак, гл. 2)
Текст и снимки: Мартин Митов
{joomplucat:806 limit=36|columns=4}
Views: 2
