Слово на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит след богослужението в ПКСХП „Св. Александър Невски”

† НЕОФИТ 

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

 

Ваше Светейшество, уважаеми г-н Президент,

уважаема г-жо Председател на Народното събрание, 

уважаеми г-н министър-председател,

Ваше Величество, 

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, 

уважаеми представители на българската държавност, боголюбиви отци, обични в господа братя и сестри,

 

С благоговеен трепет и духовна радост извършихме и в този ден дивното и велико тайнство на божествената Евхаристия. 

А радостта ни бе още по-голяма, защото имахме възможността да направим това в благословеното и благодатно съслужение с обичния и скъп на сърцето ни наш в Христа брат – Светейшия Кирил, Патриарх на Москва и цяла Русия, който в тези тържествени и празнични за цяла България дни оглави делегацията на Московската патриаршия за честванията на паметната сто и четиридесета годишнина от Освобождението на страната ни от вековното иноверно иго.

Затова, Ваше Светейшество, приемете още веднъж нашата дълбока благодарност за радостта от това да бъдем заедно в тези паметни дни. Вашето, и на всички наши скъпи гости от братска Русия, присъствие сред нас днес е още едно свидетелство за здравите и непрекъсваеми духовни връзки между нашите православни народи и Православните ни Църкви, и за неоскъдяващата любов на оглавяваната от Вас Московска патриаршия към всички нас. Свидетелство за нашето единство и залог за нашето общо бъдеще, в следване на евангелския път и в благодатното наше общение в Христа Спасителя.

Днес, когато Българската православна църква празнува началото на своето историческо съществуване, всички ние отново обръщаме нашия духовен взор назад във времето – когато са се полагали основите на християнството сред славянските народи и когато равноапостолните наши владетели, подпомагани от велики духовници, са утвърждавали християнската идентичност на нашите братски народи.

Ето защо в този ден ние отново се прекланяме пред тях, пред величието на тяхното дело и пред техния чутовен подвиг, като още повече се вдъхновяваме да подражаваме на техния пример и вярно да изпълняваме техните завети към поколенията. А най-важният от тези завети е свято да пазим спасителната православна вяра и нашето богозаповядано единство, защото така подобава на истински и верни Христови ученици и следовници – „да бъдат всички едно” (Иоан 17:21).

Светът, в който живеем днес – секурализиран и все повече обезверен, изправя нашите Православни Църкви и православната ни съвест пред още по-нови и по-опасни предизвикателства и изпитания, в условията на които всички ние сме призовани да бъдем верни пастири на Христовото словесно стадо, за което сме поели отговорността не пред човеци, а пред Самия Христа, нашия Господ – да го пазим в духовно здраве и да го направляваме неизменно в спасителните истини на нашата божествена и спасителна вяра. Това очаква от нас Пастиреначалникът Христос, за това жадува и вярващото сърце – за истинска духовна храна и за насищане от чистите извори на светото Православие, от които Църквата пие през целия си дълъг и трънлив път на своята земна история.

Неотменимо условие, за да осъществяваме това призвание и мисията на Църквата е нашето единство – с Господа и между самите нас. В това единство е истинският залог за нашата сила и за нашия успех. Това свято единство ние сме длъжни да пазим, като не позволяваме враждебни на Господа и подривни сили да го разклащат и рушат, но като „род избран, царствено свещенство” (1 Петр. 2:9) да стоим всякога на духовна стража и да разпръсваме навсякъде около нас светлината, изгряла някога в нашия скръбен свят с Въплъщението, земното служение и дивното Възкресение на нашия единствен истински Учител и Господ Иисус Христос.

Наши верни спътници и помощници в общото ни дело винаги са били и ще бъдат Сам Господ, Пресветата Негова майка и наша Владичица Богородица, и всички Негови светци, просияли в подвига на вярата – верни следовници и свидетели Христови, отдали живота си в подражание на Христа, в стремежа към богоуподобяването и вечния живот.

Затова в светлия и празничен ден моите мисли и моите молитви са с всички вас и с цялата Христова Църква, която Господ остави за нас, за да живеем и да се спасяваме в нея (Деян. 2:47). И вярваме, че Бог като вижда нашето общение и единомислие всякога ще благоволи над нас и щедро ще ни изпраща Своята неоскъдяваща благодат и Своята помощ и божествена подкрепа в нашето общо дело на нивата на светото Православие.

 

Божията любов и Неговата велика милост, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас, с Православните ни Църкви и с нашите братски православни народи!

 

Честит и благословен празник!

 

 

Слово на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит след богослужението в ПКСХП „Св. Александър Невски”, 4 март 2018 г., София