На 3 април вечерта в софийската митрополитска катедрала „Св. Неделя“ беше изпълнена третата, последна част на „Последованието на Жениха“. Молитвено участие в богослужението отново взе Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, заедно с Белоградчишки епископ Поликарп – викарий на Софийския митрополит, архимандрит Василий – протосингел на Софийската св. митрополия, ставрофорен иконом Ангел Ангелов – духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Мина Минчев – председател на църковното настоятелство на храма-домакин, свещеници и дякони от храмовото духовенство.
Ставр. ик. Христоско Казакин и прот. Николай Цурев с траурна тържественост с лития изнесоха от олтара иконата на Жениха и пред Честния образ на Страдащия Христос отново трикратно се покланяха първо архиереите, след това духовниците, а после и миряните.
Песнопенията изпълняваха столични певци и свещенослужители, водени от иконом д-р Кирил Попов, протопсалт Георги Миков и д-р Стоян Малинов.
По време на това трето по рода си чинопоследование се изпълнява особено впечатляващото църковно песнопение „Славата на Касиана“. Изключително по своята поетичност, произведението е дело на св. монахиня Касиана. Тя е единствената жена – автор на текстове на църковни химни: стихири за Рождество Христово, ирмосите на първите шест песни на канона на Велика събота, изпетите днес стихири за Велика сряда (между които е богатата на мелодика, преливаща в различни гласове „Касианова Слава”). За това свое прочуто (и изключително трудно за изпълнение) произведение светата монахиня Касиана се е вдъхновила от евангелския разказ. А в днешното Евангелие се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща съд от алабастър с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, да не ѝ се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: „защо е това прахосване?“, „мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси“. А Христос им отговорил „сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате“, „тя извърши добро дело за Мене като превари да помаже тялото Ми за погребение“. За това ѝ усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и „дошла в себе си“. За изпълнението на „Славата на Касиaна“ към певците на клироса се присъединиха и Негово Светейшество патриарх Неофит и Негово Преосвещенство епископ Поликарп.
Светото Евангелие, четено на това последование, припомня и думите на Спасителя: „който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил; и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил. Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец“. (Иоан 12:44-50)
Получили патриаршеското благословение, вярващите се отправиха към домовете си, укрепени в духовна ревност, изпълнени с вяра и надежда и благодарни за прекрасните и умилителни песнопения.
Текст и снимки: Мартин Митов
{joomplucat:861 limit=24|columns=4}
Views: 1
