На 4 април – Велика сряда, в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ за последен път през този Велик пост беше отслужена св. Литургия на Преди осветените Дарове. Светата богослужба беше предстоявана от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп – викарий на Софийския митрополит. В съслужение с архиерея бяха архимандрит Василий – протосингел на Софийската св. митрополия, ставрофорен иконом Ангел Ангелов – духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Мина Минчев – председател на църковното настоятелство на храма-домакин, свещеник Йоан Стефанов и дяконите Костадин Тренев и Стоян Иванов. Молитвено участие взе и Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Песнопенията изпълняваха д-р Стоян Малинов, протопсалт Георги Миков и г-н Ангел Младенов, подпомагани от ставр. ик. Христоско Казакин.
В тази сряда от Великата седмица, или Седмицата на Страданията Христови, извършваме възпоминание за помазването на нозете на Господ Иисус Христос с миро от жената-блудница. Тъй като хвалитните и стиховните стихири на утренята от Велика сряда, както и техните Слави, се повтарят и на вечернята като стихири на „Господи воззвах“, отново беше изпълена и прекрасната Слава на св. монахиня Касиана, отново с участие на Негово Светейшество патриарх Неофит.
Евангелското четиво от св. Литургия ни разказва и за решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). Този евангелски разказ се чете, за да ни накара да се замислим, дали ние, които се наричаме Христови, не предаваме Господ Иисус Христос чрез нашите небогоугодни дела. А целият Велик пост ни води към покаяние, за което е нужно смирение – само така можем да надвием предателя Иуда в нас, да преодолеем греха на предателството.
За смирението говори и епископ Поликарп в словото си в края на св. богослужба. „Намираме се в Страстната седмица – дни, изпълнени с особено молитвено чувство на покаяние, на съзерцание… Намирайки се в тази седмица, пребъдвайки в храма Божи и присъствайки на тези молитвени последования, всеки един от нас трябва да знае едно нещо, което е необходимо, за да може всичко онова, което чуваме, което присъства, което правим, да има полза за него, за неговото спасение, да има полза и за тези, които са около него. А именно – примерът на Господа Иисуса Христа. Вървим днес по Неговите страдалчески стъпки, вървим днес по пътя на Славата, защото Той е Цар на Славата. Вървим днес по пътя на духовното изграждане и извисяване… През Страстната седмица основното нещо, което е необходимо всеки един от нас да прегърне, това е смирението. А смирението е доверие към Бога, доверие към Божия промисъл… Защото според Свещеното Писание сам Господ Иисус Христос е рекъл: ‚Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат‘. И ако се замислим наистина за всичко онова, което изпълняваме и което очакваме, ако не беше Христовото смирение, на което трябва да подражаваме, нямаше днес да сме в храма, нямаше днес да живеем с надежда за Възкресението, нямаше изобщо да ни има като общество, като Стадо Христово. Затова всеки един от нас нека преди всичко и най-вече, както призовава Църквата, да се отърси от своя личен егоизъм, от своята омраза, да се отърси от осъждането, да прегърне смирението и да знае… ‚Никто же достоин‘ – никой не е достоен. Няма архиерей или свещеник, няма мирянин, който да е достоен да се нарече Божие чедо, Бог по Своята велика милост ни утешава и ни е речено, колкото пъти съгрешим, толкова пъти и да се покаем. Затова да прегърнем смирението и чрез него да се извисяваме, получаващи Божията благодат, да се издигаме и да бъдем за радост и утеха на Христовата Църква, за радост на тези, които са около нас и за пример на тези, които все още не са познали вярата, не са прегърнали Бога и Той не е станал част от техния живот“.
В края на богослужбата мнозина верни пристъпиха и се причастиха със светите Христови Тайни.
Текст и снимки: Мартин Митов
{joomplucat:862 limit=44|columns=4}
Views: 0
