Светите братя са не просто създатели на цяла една азбука и преводачи на богослужебните книги на български език, а християнски просветители на много народи, т. е. благовестители и бранители на православната вяра, както и образци за християнско благочестие. Още от младини и двамата израстват в евангелските добродетели, за да се превърнат в едни от най-светлите примери за православна нравственост – за нас и за бъдещите поколения.
Римският епископ Адриан нарича св. Методий „мъж съвършен по разум и правоверен“. Асв. Климент Охридски описва своя учител в Пространното му житие:
Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх Божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово– силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, – строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките.За всички беше всичко, за да спечели всички. (…)
И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.
Като прекара в това княжество много години и видя много смутове и престъпления в този живот, той замени стремежите си към мрачните земни дела с небесни мисли; защото не искаше да смущава благородната си душа с неща, които не пребивават вечно. Като намери сгоден случай, той се освободи от княжението и като отиде в Олимп, където живеят свети отци, подстрига се, облече черна дреха и се повинуваше покорно, като изпълняваше напълно цялото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгите. (…)
У него имаше и пророческа благодат,тъй че много негови предсказвания се сбъдваха. Ще разкажем едно или две от тях.
Един езически княз, много силен, който седеше у висляните, се подиграваше с християните и им правеше злини. [Методий] прати при него да му кажат: "Добре ще е за тебе, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бъдеш покръстен по принуда като пленник на чужда земя; тогава ще си спомниш за мене." Така и стана.
Друг път, когато Светополк воюваше срещу езичниците и никак не успяваше, а само се бавеше; щом наближи месата, сиреч службата на свети Петър, Методий прати да му кажат: "Ако ми обещаеш, че на светия празник Петровден ще прекараш заедно с воините си при мене, вярвам в Бога, че той скоро ще предаде [твоите врагове] в ръцете ти." И това се сбъдна.
Някой си дружинник много богат и съветник [на княза] се беше оженил за своята купетра, сиреч етърва. Макар че [Методий] много ги съветва и увещава, не можа да ги раздели; защото други хора, които се преструваха на божии служители, тайно ги развращаваха, като ги ласкаеха зарад облаги, докато най-сетне ги отделиха от църквата. [Методий] им рече: "Ще дойде време, когато тези ласкатели няма да могат да ви помогнат; тогава ще си спомните за моите думи, но не ще може вече да се направи нищо." Неочаквано след тяхното отстъпване от Бога напаст се струпва връз тях, и "не се намери мястото им", като че ли вихър отнесе и разсея праха им.
И много още други подобни случаи имаше, които той явно разкриваше чрез притчи.
Св. Климент Охридски пише Пространно житие и за св. Константин – Кирил Философ, в което откриваме добродетелите на славянобългарския просветител:
1. Послушание:"Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си", "защото заповедта е светило, и поуката – светлина"! Кажи на мъдростта: "ти ми си сестра!", и наречи разума твой сродник! Премъдростта е по-благолепна от слънцето и ако си я доведеш за невяста, тя ще те избави от много злини".
2. Ученолюбие:Преуспяваше повече от всички ученици в науките с много бързата си памет… изучаваше наизуст книгите на свети Григорий Богослов… Там имаше един странник, който разбираше граматиката. Той отиде при него и го молеше, падна в нозете му и му се предаваше, като казваше: "Научи ме добре на граматическата наука!" Но той, погребал таланта си, рече му: "Юноше, не си прави труд, защото аз съм се отрекъл да уча някого през моите дни!" Момчето пак му се кланяше и със сълзи казваше: "Вземи всичката моя част от бащиния ми дом, на която имам право, само ме научи!" Но оня не искаше и да го слуша. Тогава той отиде в дома си и прекарваше в молитва, дано намери онова, което желае сърцето му.
И Бог скоро изпълни волята на оногова, който Му се боеше. Царският настойник, наречен Логотет, чул за красотата, мъдростта и прилежното му учение, прати за него, за да се учи заедно с младия цар. … Само за три месеца усвои граматиката и се залови с другите науки: изучи Омира и геометрията, при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички философски учения, към тях още риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. И така изучи всичките, както ако би се постарал да изучи само една от тях: защото в него се случиха бързина и прилежание, които едно друго се надпреварваха, а по този начин се усвояват наука и изкуство.
3. Кротост: Но повече от науката се стараеше да бъде тих, беседваше с тези, с които беше полезно, и избягваше ония, които се отклоняваха в криви посоки (…)
4. Въздържание и благочестие (търси добродетелите, а не земните блага):Гледаше и правеше само онова, което помагаше да се замени земното с небесното, да излети из това тяло и да живее с Бога… „Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде образ и подобие на своя Творец, и колкото е възможно да се приближи до Бога!“… Живееше в чистота и колкото угаждаше на Бога, толкова повече го обикваха всички. Логотетътму оказваше изключителна почит и му даваше много злато, но той не приемаше. Веднъж му рече:
– Твоята красота и мъдрост ме карат да те обичам извънредно много. Аз имам една духовна дъщеря, която възприех от светата купел – красива и богата, от добър и голям род. Ако искаш, аз ти я давам за съпруга. А от царя приеми голяма чест и княжески сан, като очакваш и нещо повече, защото скоро ще станеш и стратег!
Философът му отговори:
– Дарът наистина е голям, но за ония, които го търсят. Аз обаче нямам нужда от нищо друго освен от учението, от което събирам разум, за да потърся честта и богатството на своя праотец Адама!"
5. Правдолюбие. Константин Философ става учител и защитава православната вяра от иконоборската и триезичната ереси, от мохамеданството, от юдаизма и от езичниците. Лъжепатриархът Йоан VII Аннис го изпитва така:
– Щом като Бог е рекъл на Моисей: "Не си прави всякакво подобие", защо вие правите това и му се покланяте?"
Философът отговори на това:
– Ако беше рекъл: "Не си прави кумир и никакво изображение на онова що е горе на небето…", тогава ти си прав. Обаче Той е рекъл: "Не си прави всякакво подобие", което значи "недостойно подобие." (…)
Седейки на обед лъжемъдрите агарянски книжници, учили геометрия, астрономия и други науки, го изкушаваха и питаха:
– Философе, виждаш ли колко удивително е това чудо?! Пророк Мохамед ни донесе евангелие от Бога, обърна много народ и ние всички държим неговия закон, без да престъпваме нещо. А вие християните уж държите закона на вашия пророк Христа, обаче един така, а друг иначе го изпълнява, на когото както е угодно!
Философът отговори:
– Нашият Бог е като морската бездна. Пророкът казва за Него: "Рода Му кой ще обясни? Защото Той бе изтръгнат от земята?" (Ис. 53:8). Търсейки Го, мнозина навлизат в бездната и силните умове с Негова помощ получават разумно богатство, преплуват и се завръщат. А слабите умове дръзват да преминат като с гнили кораби и едни потъват, а други, люшкани от безсилието на леността, с голям труд едва могат да си отдъхнат. А вашето е тясно и удобно, за да може всеки малък и голям да го прескочи няма нищо повече от човешките инстинкти, които всеки може да върши. Защото действително нищо не ви е заповядал, щом като не ви е обуздал гнева и похотите, а всичко ви е разрешил. Който е смислен, ще разбере в каква пропаст ще ви провали той! А Христос не така, ами от низината възвежда високо горе човешката тежест, като обучава човека с вяра и Божия добродетел. Бидейки Творец на всичко, Той сътворил човека между ангелите и животните, като го отделил от животните с дара на словото и мисълта, а от ангелите с гнева и плътската похот. И кой към която част повече се приближава, към нея се приобщава към низшите или към висшите. …
– Но ако Христос е вашият Бог, защо не вършите каквото ви заповядва? Нали е писано в евангелските книги: "Молете се за враговете си, и добро правете на ония, които ви мразят и гонят, и обърнете другата буза на ония, които ви бият!" А вие не така, ами точите враждебни оръжия срещу ония, които ви правят това".
Философът отвърна: – Когато в закона има две заповеди, кой изпълнява закона: който спази едната или който спази двете?
Те отговориха: – Който спази двете.
Философът рече: – Бог е рекъл: "Молете се за ония, които ви обиждат", но Той е рекъл още: "Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели". Това ние правим заради нашите приятели, за да не бъдат пленени и душите им заедно с телата им. (…)
Каганът (на хазарите-юдеи – б.а.)му отговори:
– Всичко еднакво говорим, само в това е разликата: Вие славите Троица, а ние единия Бог според Библията.
Философът отвърна: – Библията проповядва Слово и Дух. Ако някой те почита, но твоето слово и дух не почита, а някой почита и трите, кой от двамата е по-ценен?
Той рече: – Наистина оня, който почита и трите. (…)
(След пространни разговори – б.а.) каганът написа на царя такова писмо:
– Господарю, ти си ни изпратил такъв човек, който словом и делом ни доказа, че християнската вяра е свята. Затова убедени, че това е истинската вяра, заповядахме на народа да се кръщава по своя воля с надеждата, че и ние ще стигнем дотам. Ние всички сме другари и приятели на твоето царство и сме готови да ти служим където стане нужда!
6. Милосърдие: Не след много време се отрече от всичко в този живот и седеше в безмълвие на едно място, като внимаваше само над себе си и нищо не оставяше за другия ден, а всичко раздаваше на бедните и на Господа възлагаше своята печал, Който всеки ден се грижи за всички.
Веднъж на един празник слугата му тъжеше, защото нищо нямат за такъв празничен ден, а той му рече:
– Който е хранил някога израилтяните в пустинята, Той и на нас тук ще даде храна. Но иди, покани поне пет души бедни в очакване на Божията помощ!
И когато настана обедно време, един мъж донесе цял товар с всякакви храни и десет жълтици, и въздадоха хвала на Бога за всичко това.
7. Благодатна молитва:Там живееше един самарянин, който идваше да се препира с него, донесе му самарянски книги и му ги показа. Философът му ги поиска, затвори се в стаята си, предаде се на молитва и като получи от Бога разбиране, започна да чете тия книги безпогрешно. Като видя това, самарянинът завика с висок глас и рече:
– Наистина, които вярват в Христа, скоро получават благодатта на Светия Дух!
Синът му веднага се покръсти, а след него и самият той. Намери още евангелие и псалтир, написани с рушки букви, и човек, който говори този език, беседва с него и усвои силата на речта; като сравняваше със своя говор, той отлъчи гласните от съгласните букви и с постоянна молитва към Бога скоро започна да чете и да говори. И мнозина му се удивляваха и хвалеха Бога.
А понеже чу, че свети Климент още лежи в морето, помоли се и рече:
– Вярвам на Бога и се надявам на свети Климент, че аз ще го намеря и ще го изнеса из морето!
Убеди архиепископа с целия клир и благоговейни мъже, качиха се в кораб и отидоха на мястото. Като утихна съвсем морето, започнаха да пеят и да копаят. И изведнъж се появи голямо благоухание като от много тамян и след това се появиха светите мощи, които те взеха с големи почести и слава, и всички граждани ги внесоха в града, както е написано за това.
(…) Стигнаха до някакви пусти безводни места и не можеха вече да понасят жаждата. Намериха в някакво мочурище малко водица, но тя се оказа горчива като жлъчка и не можаха да пият. Всички се пръснаха да търсят вода, а Философът каза на брат си Методий:
– Повече не мога да търпя жаждата! Гребни от тази вода! Който някога превърнал за израилтяните горчивата вода в сладка, Той и нас ще утеши!
Гребнаха, намериха я сладка като медена и студена, пиха и прославиха Бога, Който прави такива чудеса за Своите раби. (…)
Философът си отиде и се предаде на молитва и пост по своя обичай заедно с другите свои сътрудници. И скоро Бог послуша молитвите му и му откри да състави буквите, и той веднага започна да пише Евангелието: "В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" и прочее.
Възвишен е примерът на светите братя Кирил и Методий, а делото им – равноапостолно. Наш дълг е да го познаваме, почитаме и да му подражаваме. Не е възможно да си представим, че ще достигнем подвизите им от просветителските мисии, богословските трудове или благодатните молитви. Но виждайки тези неповторими плодове на вярата, можем и трябва да се стремим към добродетелите на светите братя. Да поставим християнската нравственост като основа за живота си и като устои на българската държава отново. Да отстояваме православната вяра с всички сили и да възпитаваме бъдещите поколения в Христовата любов, защото тя единствена ни посочва истинния път към свободата.
Материалът подготви: Пламен Михайлов
Views: 2
