Светите братя са не просто създатели на цяла една азбука и преводачи на богослужебните книги на български език, а християнски просветители на много народи, т. е. благовестители и бранители на православната вяра, както и образци за християнско благочестие. Още от младини и двамата израстват в евангелските добродетели, за да се превърнат в едни от най-светлите примери за православна нравственост – за нас и за бъдещите поколения.
Римският епископ папа Адриан нарича св. Методий „мъж съвършен по разум и правоверен“. А св. Климент Охридски описва своя учител в Пространното му житие:
Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх Божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово– силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, – строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките.За всички беше всичко, за да спечели всички. (…)
И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.
Като прекара в това княжество много години и видя много смутове и престъпления в този живот, той замени стремежите си към мрачните земни дела с небесни мисли; защото не искаше да смущава благородната си душа с неща, които не пребивават вечно. Като намери сгоден случай, той се освободи от княжението и като отиде в Олимп, където живеят свети отци, подстрига се, облече черна дреха и се повинуваше покорно, като изпълняваше напълно цялото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгите. (…)
У него имаше и пророческа благодат,тъй че много негови предсказвания се сбъдваха. Ще разкажем едно или две от тях.
Един езически княз, много силен, който седеше у висляните, се подиграваше с християните и им правеше злини. [Методий] прати при него да му кажат: „Добре ще е за тебе, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бъдеш покръстен по принуда като пленник на чужда земя; тогава ще си спомниш за мене.“ Така и стана.
Друг път, когато Светополк воюваше срещу езичниците и никак не успяваше, а само се бавеше; щом наближи месата, сиреч службата на свети Петър, Методий прати да му кажат: „Ако ми обещаеш, че на светия празник Петровден ще прекараш заедно с воините си при мене, вярвам в Бога, че той скоро ще предаде [твоите врагове] в ръцете ти.“ И това се сбъдна.
Някой си дружинник много богат и съветник [на княза] се беше оженил за своята купетра, сиреч етърва. Макар че [Методий] много ги съветва и увещава, не можа да ги раздели; защото други хора, които се преструваха на божии служители, тайно ги развращаваха, като ги ласкаеха зарад облаги, докато най-сетне ги отделиха от църквата. [Методий] им рече: „Ще дойде време, когато тези ласкатели няма да могат да ви помогнат; тогава ще си спомните за моите думи, но не ще може вече да се направи нищо.“ Неочаквано след тяхното отстъпване от Бога напаст се струпва връз тях, и „не се намери мястото им“, като че ли вихър отнесе и разсея праха им.
И много още други подобни случаи имаше, които той явно разкриваше чрез притчи.
Св. Климент Охридски пише Пространно житие и за св. Константин – Кирил Философ, в което откриваме добродетелите на славянобългарския просветител:
1. Послушание: Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си“, „защото заповедта е светило, и поуката – светлина“! Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“, и наречи разума твой сродник! Премъдростта е по-благолепна от слънцето и ако си я доведеш за невяста, тя ще те избави от много злини.
2. Ученолюбие: Преуспяваше повече от всички ученици в науките с много бързата си памет… изучаваше наизуст книгите на свети Григорий Богослов… Там имаше един странник, който разбираше граматиката. Той отиде при него и го молеше, падна в нозете му и му се предаваше, като казваше: „Научи ме добре на граматическата наука!“ Но той, погребал таланта си, рече му: „Юноше, не си прави труд, защото аз съм се отрекъл да уча някого през моите дни!“ Момчето пак му се кланяше и със сълзи казваше: „Вземи всичката моя част от бащиния ми дом, на която имам право, само ме научи!“ Но оня не искаше и да го слуша. Тогава той отиде в дома си и прекарваше в молитва, дано намери онова, което желае сърцето му.
И Бог скоро изпълни волята на оногова, който Му се боеше. Царският настойник, наречен Логотет, чул за красотата, мъдростта и прилежното му учение, прати за него, за да се учи заедно с младия цар. … Само за три месеца усвои граматиката и се залови с другите науки: изучи Омира и геометрията, при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички философски учения, към тях още риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. И така изучи всичките, както ако би се постарал да изучи само една от тях: защото в него се случиха бързина и прилежание, които едно друго се надпреварваха, а по този начин се усвояват наука и изкуство.
3. Кротост: Но повече от науката се стараеше да бъде тих, беседваше с тези, с които беше полезно, и избягваше ония, които се отклоняваха в криви посоки (…)
4. Въздържание и благочестие (търси добродетелите, а не земните блага): Гледаше и правеше само онова, което помагаше да се замени земното с небесното, да излети из това тяло и да живее с Бога… „Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде образ и подобие на своя Творец, и колкото е възможно да се приближи до Бога!“… Живееше в чистота и колкото угаждаше на Бога, толкова повече го обикваха всички. Логотетътму оказваше изключителна почит и му даваше много злато, но той не приемаше. Веднъж му рече:
– Твоята красота и мъдрост ме карат да те обичам извънредно много. Аз имам една духовна дъщеря, която възприех от светата купел – красива и богата, от добър и голям род. Ако искаш, аз ти я давам за съпруга. А от царя приеми голяма чест и княжески сан, като очакваш и нещо повече, защото скоро ще станеш и стратег!
Философът му отговори:
– Дарът наистина е голям, но за ония, които го търсят. Аз обаче нямам нужда от нищо друго освен от учението, от което събирам разум, за да потърся честта и богатството на своя праотец Адама!“
5. Правдолюбие. Константин Философ става учител и защитава православната вяра от иконоборската и триезичната ереси, от мохамеданството, от юдаизма и от езичниците. Патриархът-иконоборец Йоан VII Аннис го изпитва така:
– Щом като Бог е рекъл на Моисей: „Не си прави всякакво подобие“, защо вие правите това и му се покланяте?“
Философът отговори на това:
– Ако беше рекъл: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова що е горе на небето…“, тогава ти си прав. Обаче Той е рекъл: „Не си прави всякакво подобие“, което значи „недостойно подобие.“ (…)
Седейки на обед лъжемъдрите агарянски книжници, учили геометрия, астрономия и други науки, го изкушаваха и питаха:
– Философе, виждаш ли колко удивително е това чудо?! Пророк Мохамед ни донесе евангелие от Бога, обърна много народ и ние всички държим неговия закон, без да престъпваме нещо. А вие християните уж държите закона на вашия пророк Христа, обаче един така, а друг иначе го изпълнява, на когото както е угодно!
Философът отговори:
– Нашият Бог е като морската бездна. Пророкът казва за Него: „Рода Му кой ще обясни? Защото Той бе изтръгнат от земята?“ (Ис. 53:8). Търсейки Го, мнозина навлизат в бездната и силните умове с Негова помощ получават разумно богатство, преплуват и се завръщат. А слабите умове дръзват да преминат като с гнили кораби и едни потъват, а други, люшкани от безсилието на леността, с голям труд едва могат да си отдъхнат. А вашето е тясно и удобно, за да може всеки малък и голям да го прескочи няма нищо повече от човешките инстинкти, които всеки може да върши. Защото действително нищо не ви е заповядал, щом като не ви е обуздал гнева и похотите, а всичко ви е разрешил. Който е смислен, ще разбере в каква пропаст ще ви провали той! А Христос не така, ами от низината възвежда високо горе човешката тежест, като обучава човека с вяра и Божия добродетел. Бидейки Творец на всичко, Той сътворил човека между ангелите и животните, като го отделил от животните с дара на словото и мисълта, а от ангелите с гнева и плътската похот. И кой към която част повече се приближава, към нея се приобщава към низшите или към висшите. …
– Но ако Христос е вашият Бог, защо не вършите каквото ви заповядва? Нали е писано в евангелските книги: „Молете се за враговете си, и добро правете на ония, които ви мразят и гонят, и обърнете другата буза на ония, които ви бият!“ А вие не така, ами точите враждебни оръжия срещу ония, които ви правят това“.
Философът отвърна: – Когато в закона има две заповеди, кой изпълнява закона: който спази едната или който спази двете?
Те отговориха: – Който спази двете.
Философът рече: – Бог е рекъл: „Молете се за ония, които ви обиждат“, но Той е рекъл още: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“. Това ние правим заради нашите приятели, за да не бъдат пленени и душите им заедно с телата им. (…)
Каганът (на хазарите-юдеи – б.а.) му отговори:
– Всичко еднакво говорим, само в това е разликата: Вие славите Троица, а ние единия Бог според Библията.
Философът отвърна: – Библията проповядва Слово и Дух. Ако някой те почита, но твоето слово и дух не почита, а някой почита и трите, кой от двамата е по-ценен?
Той рече: – Наистина оня, който почита и трите. (…)
(След пространни разговори – б.а.) каганът написа на царя такова писмо:
– Господарю, ти си ни изпратил такъв човек, който словом и делом ни доказа, че християнската вяра е свята. Затова убедени, че това е истинската вяра, заповядахме на народа да се кръщава по своя воля с надеждата, че и ние ще стигнем дотам. Ние всички сме другари и приятели на твоето царство и сме готови да ти служим където стане нужда!
6. Милосърдие: Не след много време се отрече от всичко в този живот и седеше в безмълвие на едно място, като внимаваше само над себе си и нищо не оставяше за другия ден, а всичко раздаваше на бедните и на Господа възлагаше своята печал, Който всеки ден се грижи за всички.
Веднъж на един празник слугата му тъжеше, защото нищо нямат за такъв празничен ден, а той му рече:
– Който е хранил някога израилтяните в пустинята, Той и на нас тук ще даде храна. Но иди, покани поне пет души бедни в очакване на Божията помощ!
И когато настана обедно време, един мъж донесе цял товар с всякакви храни и десет жълтици, и въздадоха хвала на Бога за всичко това.
7. Благодатна молитва:Там живееше един самарянин, който идваше да се препира с него, донесе му самарянски книги и му ги показа. Философът му ги поиска, затвори се в стаята си, предаде се на молитва и като получи от Бога разбиране, започна да чете тия книги безпогрешно. Като видя това, самарянинът завика с висок глас и рече:
– Наистина, които вярват в Христа, скоро получават благодатта на Светия Дух!
Синът му веднага се покръсти, а след него и самият той. Намери още евангелие и псалтир, написани с рушки букви, и човек, който говори този език, беседва с него и усвои силата на речта; като сравняваше със своя говор, той отлъчи гласните от съгласните букви и с постоянна молитва към Бога скоро започна да чете и да говори. И мнозина му се удивляваха и хвалеха Бога.
А понеже чу, че свети Климент още лежи в морето, помоли се и рече:
– Вярвам на Бога и се надявам на свети Климент, че аз ще го намеря и ще го изнеса из морето!
Убеди архиепископа с целия клир и благоговейни мъже, качиха се в кораб и отидоха на мястото. Като утихна съвсем морето, започнаха да пеят и да копаят. И изведнъж се появи голямо благоухание като от много тамян и след това се появиха светите мощи, които те взеха с големи почести и слава, и всички граждани ги внесоха в града, както е написано за това.
(…) Стигнаха до някакви пусти безводни места и не можеха вече да понасят жаждата. Намериха в някакво мочурище малко водица, но тя се оказа горчива като жлъчка и не можаха да пият. Всички се пръснаха да търсят вода, а Философът каза на брат си Методий:
– Повече не мога да търпя жаждата! Гребни от тази вода! Който някога превърнал за израилтяните горчивата вода в сладка, Той и нас ще утеши!
Гребнаха, намериха я сладка като медена и студена, пиха и прославиха Бога, Който прави такива чудеса за Своите раби. (…)
Философът си отиде и се предаде на молитва и пост по своя обичай заедно с другите свои сътрудници. И скоро Бог послуша молитвите му и му откри да състави буквите, и той веднага започна да пише Евангелието: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ и прочее.
Възвишен е примерът на светите братя Кирил и Методий, а делото им – равноапостолно. Наш дълг е да го познаваме, почитаме и да му подражаваме. Не е възможно да си представим, че ще достигнем подвизите им от просветителските мисии, богословските трудове или благодатните молитви. Но виждайки тези неповторими плодове на вярата, можем и трябва да се стремим към добродетелите на светите братя. Да поставим християнската нравственост като основа за живота си и като устои на българската държава отново. Да отстояваме православната вяра с всички сили и да възпитаваме бъдещите поколения в Христовата любов, защото тя единствена ни посочва истинния път към свободата.
Материала подготви: Пламен Михайлов
Използвана литература:
- „Пространно житие на архиепископ Методий“ от св. Климент Охридски.
- „Пространно житие на Константин-Кирил“ от св. Климент Охридски.
Римският епископ папа Адриан нарича св. Методий „мъж съвършен по разум и правоверен“. А св. Климент Охридски описва своя учител в Пространното му житие:
Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх Божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово– силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, – строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките.За всички беше всичко, за да спечели всички. (…)
И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.
Като прекара в това княжество много години и видя много смутове и престъпления в този живот, той замени стремежите си към мрачните земни дела с небесни мисли; защото не искаше да смущава благородната си душа с неща, които не пребивават вечно. Като намери сгоден случай, той се освободи от княжението и като отиде в Олимп, където живеят свети отци, подстрига се, облече черна дреха и се повинуваше покорно, като изпълняваше напълно цялото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгите. (…)
У него имаше и пророческа благодат,тъй че много негови предсказвания се сбъдваха. Ще разкажем едно или две от тях.
Един езически княз, много силен, който седеше у висляните, се подиграваше с християните и им правеше злини. [Методий] прати при него да му кажат: „Добре ще е за тебе, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бъдеш покръстен по принуда като пленник на чужда земя; тогава ще си спомниш за мене.“ Така и стана.
Друг път, когато Светополк воюваше срещу езичниците и никак не успяваше, а само се бавеше; щом наближи месата, сиреч службата на свети Петър, Методий прати да му кажат: „Ако ми обещаеш, че на светия празник Петровден ще прекараш заедно с воините си при мене, вярвам в Бога, че той скоро ще предаде [твоите врагове] в ръцете ти.“ И това се сбъдна.
Някой си дружинник много богат и съветник [на княза] се беше оженил за своята купетра, сиреч етърва. Макар че [Методий] много ги съветва и увещава, не можа да ги раздели; защото други хора, които се преструваха на божии служители, тайно ги развращаваха, като ги ласкаеха зарад облаги, докато най-сетне ги отделиха от църквата. [Методий] им рече: „Ще дойде време, когато тези ласкатели няма да могат да ви помогнат; тогава ще си спомните за моите думи, но не ще може вече да се направи нищо.“ Неочаквано след тяхното отстъпване от Бога напаст се струпва връз тях, и „не се намери мястото им“, като че ли вихър отнесе и разсея праха им.
И много още други подобни случаи имаше, които той явно разкриваше чрез притчи.
Св. Климент Охридски пише Пространно житие и за св. Константин – Кирил Философ, в което откриваме добродетелите на славянобългарския просветител:
1. Послушание: Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си“, „защото заповедта е светило, и поуката – светлина“! Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“, и наречи разума твой сродник! Премъдростта е по-благолепна от слънцето и ако си я доведеш за невяста, тя ще те избави от много злини.
2. Ученолюбие: Преуспяваше повече от всички ученици в науките с много бързата си памет… изучаваше наизуст книгите на свети Григорий Богослов… Там имаше един странник, който разбираше граматиката. Той отиде при него и го молеше, падна в нозете му и му се предаваше, като казваше: „Научи ме добре на граматическата наука!“ Но той, погребал таланта си, рече му: „Юноше, не си прави труд, защото аз съм се отрекъл да уча някого през моите дни!“ Момчето пак му се кланяше и със сълзи казваше: „Вземи всичката моя част от бащиния ми дом, на която имам право, само ме научи!“ Но оня не искаше и да го слуша. Тогава той отиде в дома си и прекарваше в молитва, дано намери онова, което желае сърцето му.
И Бог скоро изпълни волята на оногова, който Му се боеше. Царският настойник, наречен Логотет, чул за красотата, мъдростта и прилежното му учение, прати за него, за да се учи заедно с младия цар. … Само за три месеца усвои граматиката и се залови с другите науки: изучи Омира и геометрията, при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички философски учения, към тях още риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. И така изучи всичките, както ако би се постарал да изучи само една от тях: защото в него се случиха бързина и прилежание, които едно друго се надпреварваха, а по този начин се усвояват наука и изкуство.
3. Кротост: Но повече от науката се стараеше да бъде тих, беседваше с тези, с които беше полезно, и избягваше ония, които се отклоняваха в криви посоки (…)
4. Въздържание и благочестие (търси добродетелите, а не земните блага): Гледаше и правеше само онова, което помагаше да се замени земното с небесното, да излети из това тяло и да живее с Бога… „Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде образ и подобие на своя Творец, и колкото е възможно да се приближи до Бога!“… Живееше в чистота и колкото угаждаше на Бога, толкова повече го обикваха всички. Логотетътму оказваше изключителна почит и му даваше много злато, но той не приемаше. Веднъж му рече:
– Твоята красота и мъдрост ме карат да те обичам извънредно много. Аз имам една духовна дъщеря, която възприех от светата купел – красива и богата, от добър и голям род. Ако искаш, аз ти я давам за съпруга. А от царя приеми голяма чест и княжески сан, като очакваш и нещо повече, защото скоро ще станеш и стратег!
Философът му отговори:
– Дарът наистина е голям, но за ония, които го търсят. Аз обаче нямам нужда от нищо друго освен от учението, от което събирам разум, за да потърся честта и богатството на своя праотец Адама!“
5. Правдолюбие. Константин Философ става учител и защитава православната вяра от иконоборската и триезичната ереси, от мохамеданството, от юдаизма и от езичниците. Патриархът-иконоборец Йоан VII Аннис го изпитва така:
– Щом като Бог е рекъл на Моисей: „Не си прави всякакво подобие“, защо вие правите това и му се покланяте?“
Философът отговори на това:
– Ако беше рекъл: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова що е горе на небето…“, тогава ти си прав. Обаче Той е рекъл: „Не си прави всякакво подобие“, което значи „недостойно подобие.“ (…)
Седейки на обед лъжемъдрите агарянски книжници, учили геометрия, астрономия и други науки, го изкушаваха и питаха:
– Философе, виждаш ли колко удивително е това чудо?! Пророк Мохамед ни донесе евангелие от Бога, обърна много народ и ние всички държим неговия закон, без да престъпваме нещо. А вие християните уж държите закона на вашия пророк Христа, обаче един така, а друг иначе го изпълнява, на когото както е угодно!
Философът отговори:
– Нашият Бог е като морската бездна. Пророкът казва за Него: „Рода Му кой ще обясни? Защото Той бе изтръгнат от земята?“ (Ис. 53:8). Търсейки Го, мнозина навлизат в бездната и силните умове с Негова помощ получават разумно богатство, преплуват и се завръщат. А слабите умове дръзват да преминат като с гнили кораби и едни потъват, а други, люшкани от безсилието на леността, с голям труд едва могат да си отдъхнат. А вашето е тясно и удобно, за да може всеки малък и голям да го прескочи няма нищо повече от човешките инстинкти, които всеки може да върши. Защото действително нищо не ви е заповядал, щом като не ви е обуздал гнева и похотите, а всичко ви е разрешил. Който е смислен, ще разбере в каква пропаст ще ви провали той! А Христос не така, ами от низината възвежда високо горе човешката тежест, като обучава човека с вяра и Божия добродетел. Бидейки Творец на всичко, Той сътворил човека между ангелите и животните, като го отделил от животните с дара на словото и мисълта, а от ангелите с гнева и плътската похот. И кой към която част повече се приближава, към нея се приобщава към низшите или към висшите. …
– Но ако Христос е вашият Бог, защо не вършите каквото ви заповядва? Нали е писано в евангелските книги: „Молете се за враговете си, и добро правете на ония, които ви мразят и гонят, и обърнете другата буза на ония, които ви бият!“ А вие не така, ами точите враждебни оръжия срещу ония, които ви правят това“.
Философът отвърна: – Когато в закона има две заповеди, кой изпълнява закона: който спази едната или който спази двете?
Те отговориха: – Който спази двете.
Философът рече: – Бог е рекъл: „Молете се за ония, които ви обиждат“, но Той е рекъл още: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“. Това ние правим заради нашите приятели, за да не бъдат пленени и душите им заедно с телата им. (…)
Каганът (на хазарите-юдеи – б.а.) му отговори:
– Всичко еднакво говорим, само в това е разликата: Вие славите Троица, а ние единия Бог според Библията.
Философът отвърна: – Библията проповядва Слово и Дух. Ако някой те почита, но твоето слово и дух не почита, а някой почита и трите, кой от двамата е по-ценен?
Той рече: – Наистина оня, който почита и трите. (…)
(След пространни разговори – б.а.) каганът написа на царя такова писмо:
– Господарю, ти си ни изпратил такъв човек, който словом и делом ни доказа, че християнската вяра е свята. Затова убедени, че това е истинската вяра, заповядахме на народа да се кръщава по своя воля с надеждата, че и ние ще стигнем дотам. Ние всички сме другари и приятели на твоето царство и сме готови да ти служим където стане нужда!
6. Милосърдие: Не след много време се отрече от всичко в този живот и седеше в безмълвие на едно място, като внимаваше само над себе си и нищо не оставяше за другия ден, а всичко раздаваше на бедните и на Господа възлагаше своята печал, Който всеки ден се грижи за всички.
Веднъж на един празник слугата му тъжеше, защото нищо нямат за такъв празничен ден, а той му рече:
– Който е хранил някога израилтяните в пустинята, Той и на нас тук ще даде храна. Но иди, покани поне пет души бедни в очакване на Божията помощ!
И когато настана обедно време, един мъж донесе цял товар с всякакви храни и десет жълтици, и въздадоха хвала на Бога за всичко това.
7. Благодатна молитва:Там живееше един самарянин, който идваше да се препира с него, донесе му самарянски книги и му ги показа. Философът му ги поиска, затвори се в стаята си, предаде се на молитва и като получи от Бога разбиране, започна да чете тия книги безпогрешно. Като видя това, самарянинът завика с висок глас и рече:
– Наистина, които вярват в Христа, скоро получават благодатта на Светия Дух!
Синът му веднага се покръсти, а след него и самият той. Намери още евангелие и псалтир, написани с рушки букви, и човек, който говори този език, беседва с него и усвои силата на речта; като сравняваше със своя говор, той отлъчи гласните от съгласните букви и с постоянна молитва към Бога скоро започна да чете и да говори. И мнозина му се удивляваха и хвалеха Бога.
А понеже чу, че свети Климент още лежи в морето, помоли се и рече:
– Вярвам на Бога и се надявам на свети Климент, че аз ще го намеря и ще го изнеса из морето!
Убеди архиепископа с целия клир и благоговейни мъже, качиха се в кораб и отидоха на мястото. Като утихна съвсем морето, започнаха да пеят и да копаят. И изведнъж се появи голямо благоухание като от много тамян и след това се появиха светите мощи, които те взеха с големи почести и слава, и всички граждани ги внесоха в града, както е написано за това.
(…) Стигнаха до някакви пусти безводни места и не можеха вече да понасят жаждата. Намериха в някакво мочурище малко водица, но тя се оказа горчива като жлъчка и не можаха да пият. Всички се пръснаха да търсят вода, а Философът каза на брат си Методий:
– Повече не мога да търпя жаждата! Гребни от тази вода! Който някога превърнал за израилтяните горчивата вода в сладка, Той и нас ще утеши!
Гребнаха, намериха я сладка като медена и студена, пиха и прославиха Бога, Който прави такива чудеса за Своите раби. (…)
Философът си отиде и се предаде на молитва и пост по своя обичай заедно с другите свои сътрудници. И скоро Бог послуша молитвите му и му откри да състави буквите, и той веднага започна да пише Евангелието: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ и прочее.
Възвишен е примерът на светите братя Кирил и Методий, а делото им – равноапостолно. Наш дълг е да го познаваме, почитаме и да му подражаваме. Не е възможно да си представим, че ще достигнем подвизите им от просветителските мисии, богословските трудове или благодатните молитви. Но виждайки тези неповторими плодове на вярата, можем и трябва да се стремим към добродетелите на светите братя. Да поставим християнската нравственост като основа за живота си и като устои на българската държава отново. Да отстояваме православната вяра с всички сили и да възпитаваме бъдещите поколения в Христовата любов, защото тя единствена ни посочва истинния път към свободата.
Материала подготви: Пламен Михайлов
Използвана литература:
СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ
ВАЖНО
Изявление на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия по повод „София Прайд 2026“
Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил за Първи юни – Ден на детето
Слово на Българския патриарх Даниил на молебена в деня на Възстановяването на Българската Патриаршия
Слово на Българския патриарх Даниил в Деня на храбростта – Празник на Българската армия
Приветствие на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил при откриването на Тържественото общобългарско събрание по случай 150 години от Априлското въстание
АРХИВ
ЮНИ 2026
МАЙ 2026
АПРИЛ 2026
МАРТ 2026
ФЕВРУАРИ 2026
Хронология на богослуженията
ВРЪЗКИ