„Любовта е пълнота на добродетелите“
В защита на свещеноисихастващите 2, 3, 74, с. 607
В навечерието на 2. Неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама, публикуваме цитати от творчеството на светия отец, по материали от книгата на Георгиос Мандзаридис „Паламика“ (преводач Светослав Риболов, изд. Омофор, София 2016). Тези последователни стъпки описват пътя на човека към богоуподобяване и съпреживяване на Божията любов – целта на живота за православния християнин.
1. Съучастие в тайнствения живот на Църквата
+ Подражание на Господ Иисус Христос
Начало на това подражание ни е кръщението, печат на което е гробът и възкресението на Господа, а посредие е благочестивият живот и житието според Евангелието; цел пък му е победата над страстите, постигната чрез духовна борба – живот сигурен, без тление и водещ в небесата.
Омилия 21, PG151, 277B
+ Истинският пост
Не бива да хвалим телесния пост сам по себе си, а трябва да го ценим като двигател на други полезни неща… за изтощение на въжделенията, за смирение на душата, за преобръщане на омразата, за потискане на гнева, за отърсване от злопаметничеството, за подтикване към благоразумие и молитва, както и за чистота [на сърцето – бел. ред.].
Омилия 13, PG151, 161B, 161A
+ Изповедта – начало на добродетелите
Изповядването на греховете е начало на това усъвършенстване, едно и също е да се каже „покаяние“ и „приготовление“ за някакво приемане у себе си на спасителното семе – Словото Божие… Никой от нас да не се отказва от това начало на покаянието! Защото как иначе ще напредне след това към по-добро, като не се хваща за началото на добродетелите?
Омилия 56, 1-2, 201-202
+ Причастието като обновяващ огън
Защото този хляб е като завеса, покриваща скритата божественост… Ако гледаш на него като на хляб, нищо няма да придобиеш, ако гледаш на този хляб по духовен начин, ще се оживотвориш в причастието. […] Като се причастяваме с кръвта на Христовия завет, да внимаваме делата ни да не го направят недействителен за нас. […]
Както се храним от Него, така и биваме учени да се причастяваме с добродетелите и със страстите [страданията] Му, за да живеем вечно и да съцарстваме заедно с Него.
Омилия 56, 5, с. 205; 9, с. 210; 10, 211-212
2. Следване на Христовите добродетели и странене от греха
+ Изпълнение на Божиите заповеди
Ала кои са заповедите на Господа? Непоклатимото почитание на Бога, любовта към Него, чистотата на нашето тяло и благоразумието, любовта към мълчанието и това да не желаеш нищо от това, което е на ближния, никому зло да не правиш, а да вършиш добро колкото можеш – просто това да правиш спрямо ближния…
Омилия 23, с. 283
+ Съдействие на Бога
Как да ни спаси, прослави и въздигне – нас, които не сме избрали смирението, които не сме проявили любов към единородните си, които не сме придобили душите си заради послушание на изкушенията, които не сме следвали пътя, водещ спасително към вечния живот през тесните порти…?
Омилия 32, PG151, 285D-288A
+ „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3)
Земеделецът, обущарят, строителят, шивачът и тъкачът, и изобщо всеки, който живее от труда на собствените си ръце, ако изхвърли от душата си желанието за богатство, слава и наслада, действително е блажен. Тези именно „бедни“ придобиват царството небесно.
Омилия 15, PG151, 180BC
+ Грехът като отдалечаване от Бога
Тъй като едно нещо лекува противоположното на себе си, а бяхме умъртвени с лукавия съвет на дявола, то с благия съвет на Благия се съживихме. И след като съветът на смъртта обладаваше удоволствие, слава и удобство – нещата омайващи и откъсващи нашия род от висините – то съветът на Благия ни води и подсигурява за нас тесния и труден път към небесния живот.
Омилия 22, PG151, 289D-292A
+ Въжделение и гняв
Неосъщественото желание е храна за гнева, а тези двете, когато са зле настроени, са предпоставка за възпротивяването на разсъдъка. И никога гневливият дял на душата не може да бъде видян здрав, без преди това въжделението да е излекувано, нито разумният дял – без преди това и двете да са били излекувани.
До монахиня Ксения, PG150, 1061A
+ Сребролюбието и желанието да притежаваш
То по самата си природа поражда някои от злините – скъперничество, търгашество, грабителство, кражби и изобщо всеки вид користолюбие, което същият [Павел] е нарекъл второ идолослужение [срв. Кол. 3:5], а на тези, които не се пораждат от него, почти на всичките предоставя материал за възникването им.
До монахиня Ксения, PG150, 1061A
3. Овладяване на страстните пориви
+ „… Защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“ (Мат. 11:30)
… Всеки, като научи истинно какво дължи на Владиката [Христа], не трябва всичко да отдава: от една страна трябва да принася Богу с умереност, колкото всъщност може и сам реши, а от друга страна, че спрямо недостигащото се смирява пред Него, и чрез такова смирение такъв човек, като привлича състраданието, възпълва липсващото.
Омилия 11, PG151, 140CD
+ Двата пътя на любовта
Това е пътят, водещ до съвършената любов чрез безстрастие; той води нагоре и допада най-вече на оттеглилите се от света. Достигналите до Бога и с чист ум издържайки общуването с Него поради това съжителство, успешно отблъскват нападението на злите страсти, и натрупват в себе си съкровището на любовта.
А на обърналите се към света е присъщо, като насилват себе си съгласно Божиите заповеди, да употребяват неща от този свят. Следователно и страстният дял на душата на тези, общувайки в любовта, ще се задейства съобразно заповедите. Самата сила, след като е продължила в навик тази сладка връзка с Божиите заповеди, превръща разположението в нагласа. Тя дарява най-законна омраза към лукавите нагласи и връзки, а тази омраза към злото поражда безстрастие, от което се поражда любовта към единственото благо.
В защита на свещеноисихастващите 2, 2, 20, 527-528
+ Безстрастието като обогатяване
… Ние обаче не сме научени, че безстрастие е умъртвяването на страстния дух на душата. А пренасянето му от по-лошо към по-добро и действието по нагласа към божественото, при положение че изцяло е отвърнат от лукавото и насочен към доброто, и този е безстрастен, който лукавите нагласи е изоставил, а се е обогатил в благите. […] Злоупотребата със силите на душата е това, което поражда извращението на страстите.
В защита на свещеноисихастващите, 2, 2, 19, 526–527
+ Молитва и песнопение
Всекидневната среща с Бога чрез молитва и песнопение дарява всякакви облаги и ги умножава – отблъсква плътските стремления, притъпява користолюбивите мнения, очиства суетата, премахва завистта, възпитава гнева, изпарява злопаметността.
Омилия 51, 7, с. 116
+ Силата на молитвата
Общението обаче чрез добродетелите, поради подобността естествено приготвя стараещия се, който още не е съединен, за да приеме божествената способност. А самата сила на молитвата свещенодейства и осъществява възкресението и единението на човека с божественото. […] За встрастения ум е невъзможно да се съедини с Бога.
Глави за молитвата 1, PG150, 1117B, 1117C
4. Единение с Бога по благодат
+ Съсредоточаване на ума в сърцето
Сърцето е съкровищницата на разума и първи разумен орган на плътта.
В защита на свещеноисихастващите 1, 1, 10, с. 372
+ Исихия – замлъкване на светското в ума
… Спирка на ума и света, забрава на низкото, възвеждане към възвишеното, изтласкване на мислите към по-доброто. Тази практика действително е по-подобаващо да се нарече подстъп към истинското съзерцание и боговидение.
Омилия 53, 33, с. 170
+ Богословие и богообщение
Има съзерцание и познание за Бога и догматите, свързани с Него, което наричаме „теология“. Природната употреба и движението на силите на душата и членовете на тялото извършва оформяне на логическия образ. Но не това е съвършеното благоприличие на небесното ни благородство и върховното единение със свръхблестящата светлина. Чрез нея именно се получава да се богословства сигурно и съгласно природата да се установят и движат наличните у нас душевни и телесни сили. […] Богословието толкова отстои от това боговидение в светлина и толкова се различава от общението с Бога, колкото и това да познаваш нещо от това да го притежаваш.
В защита на свещеноисихастващите 1, 3, 15, с. 425; 42, с. 453
+ Познаване на Бога в незнанието
Да придобиеш Бога у себе си, да се сродиш чисто с Бога и да придобиеш най-чиста светлина, доколкото е постижимо за човешката природа, е невъзможно, ако не станем чрез очистване в добродетелта извън себе си, дори по-скоро – свръх себе си, като изоставим всичко присъщо на сетивата чрез сетивата, надхвърляйки помисли, разсъждения и познанието, постигнато чрез тях. Но като разчитаме на нематериалната и мислена в молитвата енергия и получавайки незнание, надхвърлящо познанието, ние се приближаваме към свръхсветлото сияние на духа, за да съзрем невидимо почетната природа на безсмъртния свят.
В защита на свещеноисихастващите 1, 3, 42, с. 453
+ Съзерцаване на нетварната светлина
Защото както в очите светлината, съединена със слънчевите лъчи, става пълноценна светлина и така в крайна сметка човек вижда видимите неща, така и умът, станал един дух с Господа, вижда също толкова ясно духовните реалности.
В защита на свещеноисихастващите 1, 3, 17, с. 427
Съставител и фотограф: д-р Пламен Михайлов
„Любовта е пълнота на добродетелите“
В защита на свещеноисихастващите 2, 3, 74, с. 607
В навечерието на 2. Неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама, публикуваме цитати от творчеството на светия отец, по материали от книгата на Георгиос Мандзаридис „Паламика“ (преводач Светослав Риболов, изд. Омофор, София 2016). Тези последователни стъпки описват пътя на човека към богоуподобяване и съпреживяване на Божията любов – целта на живота за православния християнин.
1. Съучастие в тайнствения живот на Църквата
+ Подражание на Господ Иисус Христос
Начало на това подражание ни е кръщението, печат на което е гробът и възкресението на Господа, а посредие е благочестивият живот и житието според Евангелието; цел пък му е победата над страстите, постигната чрез духовна борба – живот сигурен, без тление и водещ в небесата.
Омилия 21, PG151, 277B
+ Истинският пост
Не бива да хвалим телесния пост сам по себе си, а трябва да го ценим като двигател на други полезни неща… за изтощение на въжделенията, за смирение на душата, за преобръщане на омразата, за потискане на гнева, за отърсване от злопаметничеството, за подтикване към благоразумие и молитва, както и за чистота [на сърцето – бел. ред.].
Омилия 13, PG151, 161B, 161A
+ Изповедта – начало на добродетелите
Изповядването на греховете е начало на това усъвършенстване, едно и също е да се каже „покаяние“ и „приготовление“ за някакво приемане у себе си на спасителното семе – Словото Божие… Никой от нас да не се отказва от това начало на покаянието! Защото как иначе ще напредне след това към по-добро, като не се хваща за началото на добродетелите?
Омилия 56, 1-2, 201-202
+ Причастието като обновяващ огън
Защото този хляб е като завеса, покриваща скритата божественост… Ако гледаш на него като на хляб, нищо няма да придобиеш, ако гледаш на този хляб по духовен начин, ще се оживотвориш в причастието. […] Като се причастяваме с кръвта на Христовия завет, да внимаваме делата ни да не го направят недействителен за нас. […]
Както се храним от Него, така и биваме учени да се причастяваме с добродетелите и със страстите [страданията] Му, за да живеем вечно и да съцарстваме заедно с Него.
Омилия 56, 5, с. 205; 9, с. 210; 10, 211-212
2. Следване на Христовите добродетели и странене от греха
+ Изпълнение на Божиите заповеди
Ала кои са заповедите на Господа? Непоклатимото почитание на Бога, любовта към Него, чистотата на нашето тяло и благоразумието, любовта към мълчанието и това да не желаеш нищо от това, което е на ближния, никому зло да не правиш, а да вършиш добро колкото можеш – просто това да правиш спрямо ближния…
Омилия 23, с. 283
+ Съдействие на Бога
Как да ни спаси, прослави и въздигне – нас, които не сме избрали смирението, които не сме проявили любов към единородните си, които не сме придобили душите си заради послушание на изкушенията, които не сме следвали пътя, водещ спасително към вечния живот през тесните порти…?
Омилия 32, PG151, 285D-288A
+ „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3)
Земеделецът, обущарят, строителят, шивачът и тъкачът, и изобщо всеки, който живее от труда на собствените си ръце, ако изхвърли от душата си желанието за богатство, слава и наслада, действително е блажен. Тези именно „бедни“ придобиват царството небесно.
Омилия 15, PG151, 180BC
+ Грехът като отдалечаване от Бога
Тъй като едно нещо лекува противоположното на себе си, а бяхме умъртвени с лукавия съвет на дявола, то с благия съвет на Благия се съживихме. И след като съветът на смъртта обладаваше удоволствие, слава и удобство – нещата омайващи и откъсващи нашия род от висините – то съветът на Благия ни води и подсигурява за нас тесния и труден път към небесния живот.
Омилия 22, PG151, 289D-292A
+ Въжделение и гняв
Неосъщественото желание е храна за гнева, а тези двете, когато са зле настроени, са предпоставка за възпротивяването на разсъдъка. И никога гневливият дял на душата не може да бъде видян здрав, без преди това въжделението да е излекувано, нито разумният дял – без преди това и двете да са били излекувани.
До монахиня Ксения, PG150, 1061A
+ Сребролюбието и желанието да притежаваш
То по самата си природа поражда някои от злините – скъперничество, търгашество, грабителство, кражби и изобщо всеки вид користолюбие, което същият [Павел] е нарекъл второ идолослужение [срв. Кол. 3:5], а на тези, които не се пораждат от него, почти на всичките предоставя материал за възникването им.
До монахиня Ксения, PG150, 1061A
3. Овладяване на страстните пориви
+ „… Защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“ (Мат. 11:30)
… Всеки, като научи истинно какво дължи на Владиката [Христа], не трябва всичко да отдава: от една страна трябва да принася Богу с умереност, колкото всъщност може и сам реши, а от друга страна, че спрямо недостигащото се смирява пред Него, и чрез такова смирение такъв човек, като привлича състраданието, възпълва липсващото.
Омилия 11, PG151, 140CD
+ Двата пътя на любовта
Това е пътят, водещ до съвършената любов чрез безстрастие; той води нагоре и допада най-вече на оттеглилите се от света. Достигналите до Бога и с чист ум издържайки общуването с Него поради това съжителство, успешно отблъскват нападението на злите страсти, и натрупват в себе си съкровището на любовта.
А на обърналите се към света е присъщо, като насилват себе си съгласно Божиите заповеди, да употребяват неща от този свят. Следователно и страстният дял на душата на тези, общувайки в любовта, ще се задейства съобразно заповедите. Самата сила, след като е продължила в навик тази сладка връзка с Божиите заповеди, превръща разположението в нагласа. Тя дарява най-законна омраза към лукавите нагласи и връзки, а тази омраза към злото поражда безстрастие, от което се поражда любовта към единственото благо.
В защита на свещеноисихастващите 2, 2, 20, 527-528
+ Безстрастието като обогатяване
… Ние обаче не сме научени, че безстрастие е умъртвяването на страстния дух на душата. А пренасянето му от по-лошо към по-добро и действието по нагласа към божественото, при положение че изцяло е отвърнат от лукавото и насочен към доброто, и този е безстрастен, който лукавите нагласи е изоставил, а се е обогатил в благите. […] Злоупотребата със силите на душата е това, което поражда извращението на страстите.
В защита на свещеноисихастващите, 2, 2, 19, 526–527
+ Молитва и песнопение
Всекидневната среща с Бога чрез молитва и песнопение дарява всякакви облаги и ги умножава – отблъсква плътските стремления, притъпява користолюбивите мнения, очиства суетата, премахва завистта, възпитава гнева, изпарява злопаметността.
Омилия 51, 7, с. 116
+ Силата на молитвата
Общението обаче чрез добродетелите, поради подобността естествено приготвя стараещия се, който още не е съединен, за да приеме божествената способност. А самата сила на молитвата свещенодейства и осъществява възкресението и единението на човека с божественото. […] За встрастения ум е невъзможно да се съедини с Бога.
Глави за молитвата 1, PG150, 1117B, 1117C
4. Единение с Бога по благодат
+ Съсредоточаване на ума в сърцето
Сърцето е съкровищницата на разума и първи разумен орган на плътта.
В защита на свещеноисихастващите 1, 1, 10, с. 372
+ Исихия – замлъкване на светското в ума
… Спирка на ума и света, забрава на низкото, възвеждане към възвишеното, изтласкване на мислите към по-доброто. Тази практика действително е по-подобаващо да се нарече подстъп към истинското съзерцание и боговидение.
Омилия 53, 33, с. 170
+ Богословие и богообщение
Има съзерцание и познание за Бога и догматите, свързани с Него, което наричаме „теология“. Природната употреба и движението на силите на душата и членовете на тялото извършва оформяне на логическия образ. Но не това е съвършеното благоприличие на небесното ни благородство и върховното единение със свръхблестящата светлина. Чрез нея именно се получава да се богословства сигурно и съгласно природата да се установят и движат наличните у нас душевни и телесни сили. […] Богословието толкова отстои от това боговидение в светлина и толкова се различава от общението с Бога, колкото и това да познаваш нещо от това да го притежаваш.
В защита на свещеноисихастващите 1, 3, 15, с. 425; 42, с. 453
+ Познаване на Бога в незнанието
Да придобиеш Бога у себе си, да се сродиш чисто с Бога и да придобиеш най-чиста светлина, доколкото е постижимо за човешката природа, е невъзможно, ако не станем чрез очистване в добродетелта извън себе си, дори по-скоро – свръх себе си, като изоставим всичко присъщо на сетивата чрез сетивата, надхвърляйки помисли, разсъждения и познанието, постигнато чрез тях. Но като разчитаме на нематериалната и мислена в молитвата енергия и получавайки незнание, надхвърлящо познанието, ние се приближаваме към свръхсветлото сияние на духа, за да съзрем невидимо почетната природа на безсмъртния свят.
В защита на свещеноисихастващите 1, 3, 42, с. 453
+ Съзерцаване на нетварната светлина
Защото както в очите светлината, съединена със слънчевите лъчи, става пълноценна светлина и така в крайна сметка човек вижда видимите неща, така и умът, станал един дух с Господа, вижда също толкова ясно духовните реалности.
В защита на свещеноисихастващите 1, 3, 17, с. 427
Съставител и фотограф: д-р Пламен Михайлов
СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ
ВАЖНО
Слово на Българския патриарх Даниил в Деня на храбростта – Празник на Българската армия
Приветствие на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил при откриването на Тържественото общобългарско събрание по случай 150 години от Априлското въстание
Благодатният огън от Йерусалим пристигна в България
Слово на Българския патриарх Даниил на Молебена по случай Трети март – Деня на Освобождението на България
Слово на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил за Неделя Сиропустна – на всеопрощението
АРХИВ
АПРИЛ 2026
МАРТ 2026
ФЕВРУАРИ 2026
ЯНУАРИ 2026
ДЕКЕМВРИ 2025
Хронология на богослуженията
ВРЪЗКИ