Ваше Блаженство, патриарх Български и митрополит Софийски, зело възлюбени и въжделени в Христа Бога брате и съслужителю на наша Мерност, господин Даниил,
„А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа“ (Гал. 6:14), възглася свети ап. Павел.
Йерусалимската църква днес се радва с духовна радост и ликува в Господа, като Ви посреща при първото Ви мирно и поклонническо посещение в Светия град Йерусалим като предстоятел на сестринската и единоверна Българска църква.
Тук се изпълни пророческото слово: „Защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим – словото Господне“ (Ис. 2:3). Тук се извърши великото тайнство на божественото домостроителство, сиреч на спасението в Христа, и оттук се разнесе по всички краища на вселената проповедта за покаяние и опрощение на греховете, според Господните думи: „И ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим… и дори до край-земя“ (Деян. 1:8).
Вашето присъствие придобива особено духовно значение, тъй като съвпада с празничното честване на Всемирното въздвижение на Честния и Животворящ Кръст. Тук Кръстът е не само знак на възпоменание, но и живо свидетелство за тайнството на божественото домостроителство; защото на страшната Голгота бе въздигнат Синът Човечески, та чрез Кръста да порази „оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола“ (Евр. 2:14), и да яви дървото на осъждането като дърво на живота и спасението.
Въздвижението на Честния Кръст разкрива парадокса на християнската вяра: смирението става слава, страданието – победа, смъртта – живот, а Гробът – извор на възкресение. Затова и Църквата, въздигайки честното Дърво, показва не просто оръдието на Страданията, а знамението на Христовата победа и знака на помирението между небето и земята.
И ние днес, Ваше Блаженство, на същите тези места на спасителните Страдания и на светоносното Възкресение участваме в тайнството на Кръста и Възкресението, както казва нашият предшественик свети Кирил Йерусалимски: „Другите само слушат, а ние и виждаме, и осезаваме“. Съвместното ни с Вас причастяване с Тялото и Кръвта Господни запечатва най-дълбокия смисъл на това мирно посещение – нашето единство в Разпнатия и Възкръснал Господ.
„Защото Той е нашият мир“ (Еф. 2:14), казва свети ап. Павел за Христа, Който примири разделеното „чрез кръста“ (Еф. 2:16). И тъй, Голгота, наричана от свети Софроний Йерусалимски „пресвещен център на света“, пред която днес бе въздигнат Честният Кръст, става знак на жертва, примирение, единство и мир.
Ваше Блаженство,
Съвременният свят, разтърсван от войни, разделения, несправедливост и различни прояви на нетърпимост, трескаво търси мира. Църквата обаче не проповядва мира като отвлечена идея; тя свидетелства за Разпнатия и Възкръснал Христос, Който е мирът, примирението и надеждата на света.
В това се състои и значението на Вашето мирно посещение. Присъствието на две сестрински Църкви около една и съща Чаша и под сянката на един и същ Кръст свидетелства, че единството в Христа не е човешко споразумение, а дар на Светия Дух и плод на общата апостолска вяра, тъй като „чрез Него и едните, и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух“ (Еф. 2:18), като „залягаме да запазваме единството на Духа чрез връзките на мира; едно тяло сме и един Дух“ (Еф. 4:3-4); „и тъй, вече не сме чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога“ (Еф. 2:19).
Това първо поклонническо посещение на Ваше Блаженство в Светата земя като патриарх Български обновява и укрепва многовековните духовни връзки на Сионската църква със светейшата Българска църква – връзки, запечатани от общата православна вяра, богослужебното предание и общото свидетелство за тайнството на Кръста и Възкресението Христови.
Общуването ни с Вас същевременно укрепва християнското свидетелство и присъствие в тази свята земя. Тук, където „възлязоха колената, Господните колена“ (Пс. 121:4), Йерусалимската църква продължава през вековете да проповядва тайнството на божественото домостроителство, като пази и обгрижва като места за богопоклонение местата на Рождеството на нашия Спасител Христос, на спасителните Страдания, на Животворящия Кръст, на светоносното Възкресение, на божественото Възнесение и на Петдесетница.
Ваше Блаженство, свети брате,
Със силата на нашето мирно и евхаристийно общение в Христа и в светлината на празника на Всемирното въздвижение, съзерцавайки страшната Голгота и покланяйки се на живоносния и празен Гроб, ние сме призвани да въплътим тайнството на Кръста в начина на нашето църковно служение – чрез жертва, смирение, помирение и любов.
Ние, Братството на ревнителите, сиреч светогробците, както ни е отредил Божият промисъл, оставаме неусипни пазители и служители на мястото, където бе побит Кръстът и откъдето възсия светлината на Възкресението; а Вие, Ваше Блаженство, заедно с почитаемата Ви свита, завръщайки се в обичната Ви родина, отнасяте на благочестивия български народ благословението на „града на живия Бог, Йерусалим, в тържествения събор и църквата на първородните на новия завет“ (срв. Евр. 12:22) и непреходното послание на Честния Кръст: че чрез Кръста дойде радост за целия свят, чрез Кръста враждата се разрушава и чрез Кръста се открива пътят на Възкресението.
И тъй, в този свят и тържествен ден, от Светия Сион и от града на Великия Цар, взирайки се във въздигания Честен Кръст, възгласяме заедно с Църквата:
„На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение славим“.
Буди, буди!
27.09.2026 г.
