Османско робство (1396-1878 г.)

Преподобни Нектарий се родил в гр. Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и бил наречен в св. Кръщение Николай. Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот: 1. На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението, и по този начин семейството било запазено от унищожение. 2. Подир известно време родителите на Николай

Св. Никита бил македонски българин от Албания. Отначало той се подвизавал на Атон, в руския манастир „Св. Пантелеймон”, там като йеромонах бил ефимерий – чреден свещеник. Оттук той преминал на безмълвие в скита „Св. Анна”, където в уединение до такава степен се разпалило сърцето му от любов към Христос, че той напуснал Атон и дошъл в град Серес с намерението мъченически да умре за християнската вяра. Установил се в метоха на известния Серски манастир „Св. Йоан Предтеча”, където продължавал усилено

„Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят — раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява.“ „Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са

Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, гдето се подвизавал тогава синът му). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско училище, гдето добре се учел. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той от лекомислено честолюбие заявил в присъствието на турци, че ще

Кондак 1 Избрани Христови агнета, заклани като изкупителна жертва за греховете на българския народ! След като благодарение на вашата пролята кръв заедно с кръвта на още хиляди знайни и незнайни мъченици се освободихме от агарянското робство, ние Ви възпяваме с тези благодарствени песни. И понеже вашата усърдна молитва като на праведници има голяма сила, просим от вас да ни избавите и от робството на дявола, та в покаяние да ви зовем: Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Житие на светите свещеномъченици, преподобномъченици и мъченици от манастира "Света Троица" – Ново село (дн. квартал на Априлци), Ловчанска епархия, пострадали от турците на 9 май 1876 г. и канонизирани от Българската православна църква на 3 април 2011 г.    Много са подвизавалите се по българските земи светци, които от векове тачим и призоваваме и чиято памет e отбелязана в календара. Но Господ почита с венци не само страдалците от първохристиянските времена, а и ония, що са много по-близо до

Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра. В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги

Светител Киприан, митрополит Киевски и на цяла Русия, е родом от Търново, от знатния български род Цамблак. Със своя личен пример в духовния живот, със своята усърдна пастирска и книжовна дейност той укрепва във вярата и обединява руския народ, като се основава на духовните му връзки с православна България. Св. Киприан започва монашеския си път в Килифаревския манастир, заедно със своя родственик св. патриарх Евтимий – като ученици на св. Теодосий Търновски. Съпътства своя духовен наставник в Цариград, а след

На 20 април жителите на Батак взимат дейно участие в Априлското въстание и отстраняват голяма част от турските власти, но след това срещу тях е изправена петхилядна войска от османски башибозук. За да спасят жителите на селото, въоръжените въстаници се договарят с предводителя на османците Ахмет-ага Барутанлията да предадат оръжието си, при което той дава клетва да изтегли войската си. След като всички българи са обезоръжени обаче, градът е обграден от османците, ръководителите на въстанието Петър Горанов и Ангел Кавлака