Продължете към съдържанието

Първо българско царство (681-1018 г.)

Мозайка със Седмочислениците над входа на църквата „Свети Седмочисленици“, София

Проповед в деня на светите Седмочисленици

Автор: иконом Иван Найденов от храм "Св. Седмочисленици", София "С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици, които просияха като светила и ни благовестиха Триединния Бог…" (тропар на празника). Така днес светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици –  Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е нашата свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон – небесните ангели и покровители на този прекрасен столичен храм. Значението на тяхното дело

Прочетете повече »
sv tzar Boris scaled

Св. цар Борис-Михаил – път към вярата и стремежи за християнска България

По повод честването паметта на св. равноапостолен цар Борис-Михаил на 2 май, както и във връзка с тазгодишното навършване на 1150 г. от учредяването на самостойната Българска църква по време на неговото управление, публикуваме настоящата статия, описваща чрез множество исторически извори личните убеждения на българския владетел в истинността на християнската вяра и неговата държавническа мъдрост, проявена при Покръстването на Българската държава. Статията е извадка от книгата на проф. д-р Тодор Събев „Самостойна народностна църква в средновековна България“, Синодално издателство 1987

Прочетете повече »
1750735

Нравствени плодове от делото на светите братя Кирил и Методий и проявлението им днес

            Светите братя са не просто създатели на цяла една азбука и преводачи на богослужебните книги на български език, а християнски просветители на много народи, т. е. благовестители и бранители на православната вяра, както и образци за християнско благочестие. Още от младини и двамата израстват в евангелските добродетели, за да се превърнат в едни от най-светлите примери за православна нравственост – за нас и за бъдещите поколения.             Римският епископ Адриан нарича св. Методий „мъж съвършен по разум и правоверен“.

Прочетете повече »
Възвръщане мощите на св. Йоан Рилски - стенопис от предверието на параклис Св. св. ап. Петър и Павел, дело на самоковския майстор Никола Ив. Образописов (1863)

Разказ за връщането на честните мощи на преподобния наш отец Йоан от град Търново в неговата Рилска обител

След като мина доста време, откакто бяха пренесени честните чудотворни мощи на преподобния наш отец Йоан Рилски от град Средец (София) в тогавашната столица, град Търново1, и след като бяха станали там чрез тях преславни чудеса, и докато гърци и българи водеха непрекъсната война помежду си – врагът на мира, дяволът, надигна буря против страните на гръцкото царство (Византия), българското, сръбското и другите наоколо на север и на запад; вдигна безбожните перси от изток, които внезапно завоюваха източните и южните

Прочетете повече »
Икони на св. Климент Охридски в Богословския факултет

Слово за св. Климент Охридски

“Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до Божествения безпечален живот,… затова, Клименте, славим твоята божествена памет.”  (Тропар, гл.4)   Възлюбени в Господа братя и сестри, Така св. ни Църква на днешния ден възпява св. Климент Охридски. Ние почитаме и славим св. Климент като първия български светител, като първия българин-йерарх на родната ни църква, като личност свята и като творец-светия. Visits: 4

Прочетете повече »
Преподобна Параскева Епиватска

Св. преподобна Петка Българска (14.Х) и брат ѝ св. Евтимий Мадитски (5.V) – житие и карта

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите ѝ били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина. Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан (за него св. патр. Евтимий Търновски пише в житието на светицата: "…Евтимий, който отпосле стана епископ на Мадит и извърши там много и преславни чудеса. След смъртта му от неговите славни и дивни мощи протече изобилен

Прочетете повече »
Стенопис на Успението на преп. Иоан Рилски от екзонартекса на католикона на Рилския манастир

Успение на преподобни Йоан Рилски

Най-великият светец на българска земя, преподобни Иоан Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска възраст в душата на Иоан започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането

Прочетете повече »
Св. Седмочисленици - стенопис от притвора на храм Св. Архангели в манастира на св. Наум край Охрид. Снимка: Мартин Митов

Свети Седмочисленици Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий

На 27 юли починал св. Климент Охридски. Неговите пасоми още приживе го чествували на неговия имен ден (25 ноември). Понеже той умрял последен от седемте равноапостолни славянобългарски просветители, затова е прието неговата лична памет да бъде празнувана на 25 ноември, а в деня на неговата кончина – 27 юли – да се чествува паметта на всички светии седмочислени славянобългарски равноапостоли. Visits: 1

Прочетете повече »
Св. Наум - част от стенопис от притвора на съборната църква на Зографския манастир, дело на Митрофан Зограф, нач. на 19. век.

Житие на преподобни и равноапостолни Наум Охридски

Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска. В 893 г. на историческия църковнонароден

Прочетете повече »
Св. цар Борис-Михаил

Житие на св. благоверни Борис-Михаил, цар Български

Подвигът на св. благоверни цар Борис-Михаил (852-889 г.) е равноапостолен: той покръстил българския народ. Разбира се, той имал своите съображения на външната и вътрешна държавна политика, които могат да нямат отношение към неговата лична святост. Но по целия му живот се вижда, че той имал любов към християнството и бил дълбоко убеден в неговите предимства над езичеството. Историята ни дава основание да мислим, че християнството е имало влияние в неговото семейство още от времето на дядо му, княз Звиница. Знаменателен

Прочетете повече »

Visits: 74

Skip to content