† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Ваши Преосвещенства, Ваши Високопреподобия,
досточтими отци, обични в Господа, братя и сестри,
В историята на всеки народ има личности и събития, определящи за столетия напред неговия път и неговия духовен облик сред огромното културно многообразие на човешката цивилизация. За нас, българите, – както и за целия славянски род – едно от тези събития безспорно е появата и утвърждаването на славянската азбука, заедно с вдъхновената от християнската ни вяра и сътворена чрез тази азбука славянобългарска писменост и култура. Заедно с нашето Покръстване през втората половина на деветото столетие и учредяването на Българската православна църква, славянската писменост и култура бележат и определят веднъж и завинаги принадлежността на нашия народ не просто към християнския свят, но и към най-високите образци на световната култура и на християнската духовност и книжовност.
Държавата на духа, както справедливо беше нарекъл България големият руски учен, академик Димитрий Лихачов, никога нямаше да бъде възможна без своята писменост и родената с нейна помощ духовност и култура, без възможността да изразява по нов и уникален начин всички вдъхновения, пораждани от приобщаването на народа ни към Църквата Христова и към голямото християнско семейство.
И ако днес можем с право да се гордеем с всепризнатия принос на нашия народ към световната християнска цивилизация, несъмнено ние дължим това преди всичко на делото и подвига на Солунските братя – светите равноапостолни Константин-Кирил Философ и Методий, на двамата избрани съсъди на Светия Дух, които Сам Бог определи да изиграят толкова важната роля на просветители на нашия народ и да го превърнат в люлка на цялата славянска християнска цивилизация.
Нека прочее и днес отново благодарим Богу за всичките Негови благодеяния към нас и единогласно да възхвалим богомъдрите Кирил и Методий, които не само създадоха азбуката, но и – както пее Църквата – отключиха за нас, чрез превода на Божествените книги, извора на Богопознанието, не пожалиха своите сили и живота си за делото на славянобългарската просвета. Те продължават и досега да измолват пред Небесния престол доброто на нашия народ и неговото преуспяване в божествената мъдрост и в непрестанно възрастване „в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа” (2 Петр. 3:18).
Затова нека в един глас възпеем и прославим апостолите на славянския род, като всякога подражаваме на повдига им и като пазим скъпоценното наследство на тяхното евангелско и просветителско дело! Нека да се утвърждаваме още повече като достойни приемници на светите Братя и техните ученици и последователи в хилядолетната история на православния ни народ. Да пазим като най-скъпоценно наследство оставената ни от тях славянска писменост и онази висока християнска духовност, която винаги е била наш най-верен спътник през вековете, залог за пребъдване и преуспяване на христолюбивия ни народ и всепризнат принос към съкровищницата на световната християнска култура!
„Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомьдри Кириле и Методие, молете Владиката на Всички да утвърди славянските народи в православие и единомислиe, да умири света и да спаси нашите души!” (Тропар, гл. 4).
Честит и благословен празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!
Слово на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит след молебена в ПСХСП „Св. Ал. Невски“ по случай Деня на славянската писменост и българската просвета и култура – 24 май 2015 г.
Views: 0
