Слово на Българския патриарх Неофит при награждаването му с орден „Стара планина“ I степен

†Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Уважаеми господин Президент,

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

Уважаема госпожо заместник-министър на културата,

Уважаеми господин Председател на Българската академия на науките,

Обични в Господа братя и сестри,

Благодарим от сърце за честта, която ни оказвате днес. Благодарим за високата оценка на скромните ни трудове! Това, че инициативата за награждаването ни идва от изтъкнати интелектуалци и общественици и бе подкрепена от българското правителство, ни задължава още повече да влагаме и занапред всичките си сили за благото на повереното ни паство и благочестивия български народ. Ние ви уверяваме, че това най-високо държавно отличие за нас е голяма чест и духовна радост и то ще ни стимулира да работим още по-усърдно за благото на Църквата и Отечеството.

В своето патриаршеско служение сме водени от разбирането, че когато Бог ни е възложил такава отговорност трябва да приемаме своя пост като служение на ближните, да се грижим за благоденствието на онези, които Бог ни е поверил, защото „от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква” (Лука. 12:48).

Ако се вгледаме в историята, ще забележим, че народните водачи, които спомняме с възхищение и благодарност, имат една обща характеристика: жертвено служение в името на Църквата и Отечеството, в изпълнение на Евангелската заповед за любов към Бога и ближния. Онази любов, която е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, не се радва на неправда, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява (1Кор. 13:4-7). Ако имаме такава любов, Бог ще ни придаде мъдрост, разсъдителност, сили, добри съработници, за да вършим достойно възложеното ни служение и ще увенчае с успех трудовете ни. Христос е примерът, който трябва да следва всеки човек. Той е идеалът, към който трябва да се стремим. На Него трябва да подражаваме.

Днес все повече политици разбират определящата роля на вярата за светогледа и ценностната система на хората, за отношението им към техните ангажименти като граждани на страната и членове на обществото, за целия им живот.

Нашето разбиране е, че доколкото православните християни, вярващите хора, са и граждани на България и неотделима част от нашето общество, дотолкова грижата за човека е обща грижа на Църквата и Държавата. Нравствеността, съхраняването на традиционните ценности и семейството, културното ни наследство, мирът, справедливостта и съгласието в обществото са обща грижа на духовната и светската власт.

Ето защо Църквата и Държавата могат още по-активно да си взаимодействат в социалната сфера, в образованието и възпитанието на подрастващото поколение, в поддържането на храмовете и манастирите – паметници на културата и др. Колкото по-активно е това взаимодействие, толкова по-здраво ще бъде нашето общество, толкова по-пълноценно в духовно-нравствено, интелектуално, културно и социално отношение ще живеем.

Уважаеми Господин Президент,

Благодарим от сърце на Вас и почитаемите инициатори за високата чест да бъдем отличени с орден „Стара планина”! Усърдно се молим Бог да ви укрепява във вашите трудове, а нас да освещава и наставлява, та да носим достойно първосветителското служение, което ни е възложено!

Слово на Българския патриарх Неофит при награждаването му с орден „Стара планина“ I степен, 05.11.2015 г.