СЛОВО-ТОСТ на ВСЕЛЕНСКИЯ ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ на 8 ноември 2015 г. към БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ

ТОСТ НА Н. Б. СВЕТЕЙШЕСТВО ВСЕЛЕНСКИЯ ПАТРИАРХ г. г. ВАРТОЛОМЕЙ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОБЯД ОТ БЛАЖЕНЕЙШИЯ ПАТРИАРХ НА СОФИЯ И ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ г. г. НЕОФИТ

(8 ноември 2015 г.)

Блаженейши и Светейши патриарше на София и цяла България и въжделени в Христос брате господин Неофите,

Ваше Превъзходителство господин Президент на Република България,

Свещенейши и Преосвещени свети братя,

Изрядни сътрапезници,

Нека ни бъде позволено да повторим и по време на настоящия свещен случай и момент преживения опит на свети цар Давид: „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно“ (Пс. 132:1).

Намирайки се около тази гостоприемна трапеза на любовта след извършването на тайнството на божествената евхаристия върху свещения жертвеник на свещения катедрален храм „Свети Александър Невски“, изпитваме вълнение и братска радост; а мисълта ни е обладана само от съществуващото здраво и неразрушимо единство на двете ни църкви, изковано през вековете чрез толкова жертви въпреки сътресенията и перипетиите на историята. Вашата Църква, Ваше Блаженство, беше и остава свидно чедо и кост от костите на майката-църква, Константинополската, която я напътстваше и я направи да възрасне в Христос като първородна своя дъщеря, като в продължение на много векове чрез изпратени от Константинопол йерарси обгрижваше православния и доблестен български народ; а Вселенската патриаршия се смири до смърт и то много често – до кръстна смърт, за да подкрепи и укрепи тукашната „православна придобивка“, докато тя възмъжа до мярката на Христовата възраст и придоби своя самостойна православна идентичност, която й беше предоставена отново от Града на Константин.

Апостол Павел ни учи, че нашият праотец Авраам „с дълготърпение получи обещанието“ (Евр. 6:15). Замисляли ли сме се, впрочем, ние, нашите две църкви, за значението на даденото от Бога обещание на хората и на църквите, както е казано и чрез свети Йоан Богослов към ангелите на седемте църкви от книга Откровение? Може би поставяме цели и на нашия живот и църковен път? Може би получаваме вътрешно чрез молитвата обещания от Господ, че ако спазим заповедите Му, ще получим стократно изпълнение на обещанието, на възвестеното?

И докато вярата съдейства, несъвършената човешка логика се противопоставя и посява помислите на неверието или на съмнението. Бидейки човеци и обвързани със сетивното възприятие за света, ние страдаме, желаейки да станем веднага получатели на изпълнението на Божиите обещания, като поради създаваната тревога забравяме, че Църквата живее богослужебното време, вечността, пред която няколкото десетилетия на настоящия ни живот и човешките ни планирания, че „ние ще спасим света“, изглеждат като милионни частици от секундата.

И ето, Ваше Блаженство, вече нашият Господ ни удостои, когато настана времето, с изпълнението на обещанието – на обещанието за единство, плод на молитвата и грижата на нашите отци и единният православен народ – в Константинопол и в България – се бори да върви напред в любовта Христова и в единството на Неговото тяло, като се преодоляват съответните различия, разделения и човешки слабости, които всички от опит познаваме. При това само допреди няколко години Вашата църква, Блаженейши брате, господин Неофите, беше безмилостно изправена пред „тази горчива чаша“ на разделението, но преодоля кризата и превърна горчивото в сладко , Ваше Блаженство, благодарение на устояването в каноничния порядък на Православната църква от страна на патриарх Максим, незабравимия предшественик на Ваша любезност, и на по-голямата част от йерархията и клира, и народа Ви, при помощта и застъпничеството на нашата Вселенска патриаршия и лично на наше смирение.

Впрочем на диахроничния поглед върху изпълнението „в свое време“ на Божиите обещания подчертано ни учи св. Йоан Лествичник, като пише: „Обикнете Бога и ще намерите вечна благодат“. Тоест само любовта и единството допринасят за изпълнението на Божиите обещания, които Той е дал на всички православни църкви, следователно и на нашите – майка и дъщеря – чрез ангела на Откровението. А виждаме и в наши дни, но и диахронично да се изпълняват тези обещания и в най-незначителните им според нас подробности , както е обещал Господ: „ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“(срв. Мат. 5:18).

Ваше Блаженство,

Длъжни сме ден и нощ да отправяме непрестанно славословие към Господ на обещанието, Който и очаква окончателното ни посвещаване на Неговия спасителен евангелски закон. Особено ние православните сме длъжни да Му благодарим,задето ни е почел с помазанието на духовното осиновяване и ни призва към наследство, към обещанието на вечносияйното Негово царство, което „не ще има край“, ако постъпваме достойно за нашето призвание, като проявяваме дълготърпение един към друг и към всички, както някога патриарх Авраам.

Ние, които дойдохме от Цариград, вкусваме от богатата на дарове и твърде братолюбива обич и гостоприемство, което ни предлагате, Ваше Блаженство, от първия момент на тукашното ни присъствие и което ние възприемаме като друго изпълнение на Божието обещание – да дойдем отново в българската земя и дължим искрено да изразим дълбоките си благодарности за любовта и единството на двете ни църкви и да се помолим на Господаря на лозето да съхранява Вашето почитаемо и боголюбиво Блаженство с пълнотата на земните и небесните блага за много години и да дарява на Вашата обична Българска православна църква всеки добър дар за спасение на вярващите и и за слава на покланяемата и единосъщна Света Троица.

Бъдете здрав, Блаженейши брате, заедно с почитаемата йерархия край Вас и целия Ваш благословен клир и народ, като умножавате дарения на всеки един от вас талант и го разработвате, за да дава голям православен плод. Амин.