† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Ваше Преосвещенство,
Уважаема госпожо кмет на София,
Уважаеми представители на държавната и общинска власт,
Ваши Високопреподобия,
досточтими отци, обични в Господа, братя и сестри,
Всеки народ има своите трудни дни в историята си. Дни на скръб и поклонение пред подвига на национални герои, отдали силите и живота си, положили душите си за да я има днешна България, за да имаме бъдеще, обдарено със свобода и радост. Колко истински звучат словата на нашия Спасител Господ Иисус Христос „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по – голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:12 – 13).
Тази вечер е трудната вечер за Родината ни. Събрани в старинния храм, утихнали в молитва, притиснали вощеници в дланите си, ние зовяхме прошения за този, който извърши подвига на родолюбието, за монаха, чиято любов бе толкова голяма, че положи живота си, за да види народа български свободен. Той изпълни Божията повеля, прие в сърцето си евангелската правда и навсякъде в поробеното ни Отечество показа отговорността и честността си. Чрез любовта си показа величието на свободата, защото за да обичаш, трябва да си свободен!
Васил Иванов Кунчев, иеродякон Игнатий, духовникът, който разкри какъв трябва да бъде българският държавник, със своята скромност и смирение сияе в народната памет. Той положи душата си за да я има днес България свободна, толкова много мечтана от Апостола, която доби вече възможността сама да гради своето бъдеще.
Тихо отделил се от манастирската килия, Дяконът влезе без страх в килията на народното страдание и разкри голямата си любов към хората и към Бога. Скромният монах прие новото послушание – да посвети себе си за свободата на Отечеството. До края на своите земни дни той остана Христов последовател, предал сърцето си на Бога. Църквата съхранява спомена за своя свещенослужител, за неговата вяра и смирение и предава в поколенията неговия подвиг. В съзнанието ни звучат думите на предсмъртната изповед на Апостола, скромното му желание към изповедника – в молитвата си към Господа да го поменаваме – иеродякон Игнатий.
Бог да прости Дякона, понесъл вярата в свободата и обгърнал с любовта си цялото ни Отечество. Доблестния служител Христов, разкрил идеала на святата и чиста Република и угодил Богу чрез делата на своето човеколюбие. Амин.
Views: 2
