† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
„Днес се проповядва всемирна радост,
днес задухаха ветрове,
предвестници на спасението”
днес задухаха ветрове,
предвестници на спасението”
(Из Стихирите на Великата вечерня)
Ваши Високопреподобия,
Уважаеми представители на Българската държавност,
Боголюбиви отци, Честни поклонници,
От столетия светата Църква премъдро е отредила първият голям празник от всяка настъпваща Нова църковна година да бъде спасителното за човешкия род Рождество на Пресвета Богородица – на Пречистата Божия майка и наша Владичица, която с появата си в света направи възможно осъществяването на извечния Божи план за спасението на човека и на цялото творение. На Божията отроковица, която с чистотата на своя живот, на своите мисли и действия, привлече върху себе си Божията благодат и беше удостоена с небивалата чест да съдейства в делото на Боговъплъщението, ставайки майка по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.
Без нея и нейната решителност, без нейното дивно смиреномъдрие и съвършено послушание към Божията свята воля не би било възможно нищо от онова, което и днес ние продължаваме да изживяваме като тайнство на богочовечеството, в основаната от нейния Син и наш Бог света Църква – в онова мистично пространство на нашето възхождане към Божието царство, където всеки ден невидимо за очите ни се извършва тайната на нашето спасение. Затова и началото на всяко земно отброяване дните на тази Църква, на всяка Нова църковна година, е белязано от тържеството на Богородичното идване в този свят, както от светлия ден на дивното й Успение, което бележи края на църковната година. Началото и краят на земния живот на вечната наша Застъпница пред Божия престол съвпадат с началото и края на всяка църковна година, и в това съвпадение има дълбок смисъл и богата символика.
Рождеството на онази, която в предвечния Божи план е повикана, за да съдейства в откриването на умълчаваната от векове тайна (Рим. 14:24), бележи дългото възхождане на човешкия род от състоянието на богооставеност и скръб, поради греха на праотците, към онова съвършено послушание към Божията воля и готовност на съработничество с Твореца, които виждаме в лицето на Пречистата Дева. Послушание и съработничество, които вече трето хилядолетие ние – верните на нейния Син и наш Бог, продължаваме да живеем като Църква – като основаната от Христа Иисуса, чрез съдействието на Светия Дух, общност на спасението.
Ето защо в началото на всяка Нова църковна година, в днешния ден, ние отново и отново си спомняме, че нейното Рождение е събитието, направило възможно началото на историята на човешкото спасение, която в нашия свят се разгръща като история на Църквата. По същия начин, както и към края на всяка църковна година нейното Успение ни припомня какъв е краят на пътя, който всеки от нас извървява в Църквата – път към Бога и Неговото Царство; път, който всеки в Църквата е призван да завърши така, както го завърши Пресвета Богородица, която не вкуси смърт, но напусна земния живот, за да влезе във вечния, в общността на спасението и на обòжението.
Този мистичен път към тайната на богочовечеството, на Църквата, като общност, и лично на всеки от нас започва именно днес – в деня на Богородичното Рождество. В деня, когато в благословеното семейство на светите и праведни наши богоотци Йоаким и Анна се ражда най-свидното чедо на човешкия род – Девицата, която и днес Църквата продължава да величае като „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, истинска Богородица”, защото от нейната благословена утроба нетленно се роди Бог-Слово, за да донесе на човешкия род божественото спасение, като положи началото на „благоприятната Господня година” (Лука 4:19).
Затова в днешния светъл и празничен ден цялата Църква се прекланя пред образа на Пречистата, като прославя нейното идване в света, и с неизказана радост ѝ пее:
„Начало на нашето спасение бе Твоето славно рождество, …
Не ни забравяй, Богородице, но ни дари всичко полезно,
та, спасени чрез Тебе,
да пеем на Спасителя: Алилуия”.
(Акатист на Рождество Богородично, кондак 10)
По молитвите на днес раждащата се наша Владичица и винаги Дева Богородица, и на всички Свои светии Господ Бог да милва и спасява всички нас! Честит и благословен празник!
Слово на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит за Рождество Богородично, произнесено на 8 септември 2017 г. в манастир „Седемте престола“.
Views: 6
