На 9 юли, в град Сливница с тържествена церемония бе открит паметник на патриарха на българската литература Иван Вазов. Откриването на монумента съвпада със 170-ата годишнина от рождението на великия ни писател.
На тържествената церемония в Централния парк на града присъстваха множество държавници, кметове, изявени обществени личности от страната и местната община, десетки граждани и деца. Сред тях бяха: Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрполит, Николай Марков – зам. обл. Управител, Румен Димитров – зам. министър на културата, Николай Борисов – зам. областен управител, Росица Иванова – началник на регионалното управление по образование, генерал Валери Цолов – зам. командващ на сухопътните войски и др.
„Има личности, които ни обединяват, карат ни да се чувстваме горди, че сме българи, една от тях безспорно е Иван Вазов, патриархът на българската литература“ – се каза при откриване на събитието. „Той обезсмърти Сливница, чрез стиховете си за сръбско българската война. Иван Вазов и Сливница се оказаха свързани навеки чрез творчеството на поета. Затова сред признателните сливничани от десетилетия живее идеята за изграждането на негов паметник."
Преди две години, през 2018 г. се формира инициативен комитет за набиране на средства за изграждане на паметника. Той е създаден от кмета на община Сливница – Васко Стоилков. За кратко време се набират около 40 000 лева от дълъг списък на дарители. Автор на паметника е скулпторът Иван Тодоров. Той е автор и на паметника на един от най-обичаните и уважавани български офицери, участвали във войните за национално обединение – полковник Борис Дрангов.
Емоционално слово за идеята, реализацията и завършека на паметника произнесе кметът Васко Стоилков. Елена Алекова – писател и журналист, изтъкнат майстор на съвременното българско слово, проследи пътя на Иван Вазов от Сливница през Нешков връх до Пирот, вдъхновил народния поет да създаде стихосбирката „Сливница“.
С тържествен водосвет Белоградчишкият еп. Поликарп освети паметника на Иван Вазов. В последованието взеха участие ик. Георги Георгиев, еинорийски свещеник на града, протойерей Костадин Тренев и йеродякон Вартоломей.
Владиката поръси за здраве многобройните присъстващи и се обърна към тях:
„Честита и благословена да е новата придобивка за жителите, гостите и приятелите на граничния град Сливница. Иван Вазов зае своето достойно място в този прекрасен град и дай Боже по свидетелството на св. Евангелие – да помним нашите наставници, които са ни учили и наставлявали в доброто и полезното. Да ги помним и да се стремим да им подражаваме. Този паметник да бъде духовно насърчение на всички, щото светлия пример на този достоен българин да плени сърцата на всички и в свое време да дарува достойни, благодатни плодове и на идните поколения." – каза владиката и преподаде патриаршеския благослов на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.
С приветствени слова се обърнаха още Николай Марков, Румен Димитров – зам. министър на културата и авторът на паметника Иван Тодоров, а танцова група при местното читалище представиха своя танц по стихове на Иван Вазов за Сливница.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК
+++
Новото гробище над Сливница
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ“ навеки си казахте —
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то — остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума… Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец — той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
Иван Вазов, 1885 г.
Views: 0
